Р      Е     Ш     Е       Н      И      Е

 

                                                              180/9.3.2016г. ,    гр. Шумен

 

Шуменският районен съд, в публичното заседание, на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав

                                                                        СЪДИЯ: Людмила Григорова 

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 2664 по описа за 2015 година.

                   За да се произнесе, взе предвид следното:  

                   Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно основание: чл.128, т.2 от КТ, вр. с чл.270, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

                   В исковата си молба до съда ищецът Ж.М.Ч.,  ЕГН **********,***, излага, че бил в трудови правоотношения с ответника- „Д. – 75“ ЕООД,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.А.С., като трудовото правоотношение действало през периода от 29.08.2012 г. до 24.05.2014 г. Страните уговорили месечно възнаграждение на ищеца, в размер на 180.00 лв., платимо до тридесето число на следващия месец. През време на договора ответникът му изплащал възнаграждението със закъснение, като към датата на прекратяване на договора останало да му дължи трудови възнаграждения за периода от 01.01.2013 г. до 24.05.2014 г. Ответникът бил изпаднал в забава, поради което дължал и мораторно обезщетение, считано за периода на забавата. Поради гореизложеното моли да се постанови решение, по силата на което да се осъди ответното дружество да му заплати сумата от 3 019.06 лв., представляваща общ сбор от дължимо и неизплатено месечно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2013 г. до 24.05.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата от 600.62 лв., представляваща общ сбор от мораторно обезщетение, изчислено за периода от датата, следваща падежа на всяко едно месечно трудово възнаграждение до предявяване на иска. Претендира и разноски. В съдебно заседание е допуснато изменение на исковете, като искът по чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2 от КТ се счита предявен за сума от 2 362, 48 лв., а акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД се счита предявен за сума от 472, 01 лв. Касателно намалената част от исковете, производството, на основание чл.233 от ГПК, е прекратено.

Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, представя отговор, в който сочи, че счита иска за допустим, но неоснователен, сочейки аргументи. Излага възражениея за недължимост на главните вземания, поради обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил в неплатен отпуск. В последствие, в хода на делото, заявява, че желае да се постанови решение, по силата на което главният иск се отхвърли за сумата над 1 214, 60 лв., а акцесорният да се отхвърли за сумата над 268, 95 лв.

            След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, действащо през процесния период. Не се спори и размерът на договореното между страните трудово възнаграждение. Основният спор е ползвал ли е ищецът през процесния период, респ. през част от същия период неплатен отпуск. По искане на ищеца, ответникът, на основание чл.190 от ГПК, бе задължен да представи документи, а именно подписани от ищеца молби за ползване на неплатен отпуск, включително и цялото трудово досие на ищеца. Ответното дружество не представи молби от ищеца, подадени от същия пред работодателя по смисъла на разпоредбата на чл.160 от КТ. От друга страна в представеното от ответника трудово досие на ищеца също липсват такива молби. Съгласно нормата на чл.160 от КТ, работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. По смисъла на цитираната разпоредба, ползването на неплатения отпуск става единствено по инициатива на работника, т.е. по негово искане, респ. съгласие. Както е посочено по- горе ответникът не ангажира някакви надлежни доказателства, че ищецът е подавал молби по реда на чл.160 от КТ, а напротив ангажираните по делото писмени доказателства /копие от трудовото досие/ сочат липсата на такива. Нещо повече, към трудовото досие не са приложени и представените от дружеството с отговора му заповеди, издадени от работодателя, с посочено в тях основание чл.160 от КТ. Ето защо съдът стига до извода, че за процесния период ищецът е престирал труд, поради което му се дължи и предвиденото в договора трудово възнаграждение. Видно от изготвеното заключение по допуснатата допълнителна ССЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, а от друга страна, същото не е оспорено от страните, се установи, че общият размер на начислените трудови възнаграждения за процесния период се равнява на сума от 2 362, 48 лв. /нетен размер/. Ето защо съдът намира, че предявеният главен иск е основателен и следва да се уважи изцяло.     

По отношение на акцесорната претенция за присъждане на дължимото мораторно обезщетение върху главните задължения, доколкото се установи дължимостта на главните вземания, безспорно и предвид нормата на чл.86 от ЗЗД се дължи и мораторно обезщетение, считано от деня на забавата. Имайки предвид изложеното и съобразявайки се с приетото, без някакви възражения, заключение по ССЕ, счита, че се дължи сума от 472, 01 лв., представляваща общ сбор от обезщетение за забава върху сумата от 2 362, 48 лв., считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който следва да се изплати всяко едно трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска- 14.10.2015 г.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца деловодни разноски за изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, като съдът взема предвид и прекратената част от производството по двата иска, в размер на 391, 54 лв.  

На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът дължи заплащане на Шуменски районен съд сумата от 214, 50 лв., от която 144, 50 лв.-

държавна такса, изчислена съобразно уважената част от исковете, 70. 00 лв. – разноски за възнаграждение на вещото лице по допуснатата ССЕ.

 

                   Водим от изложените съображения, съдът 

Р          Е          Ш          И    :  

                  

  ОСЪЖДА „Д. – 75“ ЕООД,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.А.С., да заплати на Ж.М.Ч.,  ЕГН **********,***, сумата от 2 362, 48 лв. /две хиляди триста шестдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща сбор от неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от 01.01.2013 г. до 24.05.2014 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 472, 01 лв. /четиристотин седемдесет и два лева и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който следва да се изплати всяко едно трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска- 14.10.2015 г., както и сума в размер на 391, 54 лв. /триста деветдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща извършени деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете и прекратената част от производството.

   ОСЪЖДА „Д.– 75“ ЕООД,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.А.С., да заплати по сметка на ШРС сумата от 214, 50 лв. /двеста и четиринадесет лева и петдесет стотинки/, от която 144, 50 лв. /сто четиридесет и четири лева и петдесет стотинки/- държавна такса, изчислена съобразно уважената част от исковете, 70. 00 лв. /седемдесет лева/ – разноски за възнаграждение на вещото лице по допуснатата ССЕ.

                  Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на страните. 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: