Р Е Ш Е Н И Е
503/4.7.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
02 (втори) юни Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Т. Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2671 по
описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 242, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.
В исковата си молба до съда Т.Н.Г. и К.В.Г. твърдят, че са
наследници по закон на В.Н.Г., поч. на 26.12.2014 г. Приживе, на 10.04.2009 г.
последният сключил с „ОББ“ АД гр. София договор за кредит, а като условия в
сделката кредитополучателят бил включен в подписан от банката с ответника „ОББ
– метлайф животозастрахователно дружество“ АД договор за групова кредитна
застраховка „Живот“. Наследодателят на ищците плащал редовно дължимите от него
вноски по кредита, а след настъпилата смърт на същия вноските били плащани от
неговите наследници. По този начин същите платили сума в общ размер 10544,38
евро. След смъртта на Г., ищците уведомили банката за събитието, като
представили наличната медицинска документация, но след разменена кореспонденция
между „ОББ“ АД и ответника, последният отказал да плати застрахователно
обезщетение с мотива, че настъпилата смърт се намира в причинно-следствена
връзка с основното заболяване на Г. – захарен диабет. Т. Г. и К. Г. твърдят, че
смъртта на наследодателя им не е в резултат на това заболяване, като описват
извършени медицински манипулации на същия след есента на 2014 година. Молят
съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да им заплати сума
в размер на 10544,38 евро с левова равностойност
20622,70 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по Групов застрахователен договор №***/2008
г. за застраховка „Живот“ за настъпило застрахователно събитие – смърт на В.Н.Г.,
изразяващо се в стойността на платено изцяло от наследниците на последния
задължение по договор за кредит, сключен между Г. и „ОББ“ АД гр. София, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 15.10.2015
г. до окончателното й изплащане,
както и направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си,
подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочи, че
същият е допустим, но неоснователен. Излага, че действително между ответника и
„ОББ“ АД бил сключен групов договор за застраховка „Живот“, като наследодателят
на ищците бил включен в покритите рискове по същата. Твърди, обаче, че смъртта
на последния е в пряка причинна връзка с предшестващи заболявания на
застрахования. Поради това, намира, че застрахователят не дължи застрахователно
обезщетение. Моли, претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна, като му
бъдат присъдени деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа страна следното: видно от
приложения по делото договор за ипотечен кредит от 10.04.2009 г. е, че „ОББ“ АД
гр. София предоставило на В.Н.Г. сума в размер на 30000,00 евро. В чл. 13 от
договора е предвидено, че срокът на същия е до 23.04.2014 г., като се издължава
на 60 месечни анюитетни вноски. В чл. 20 е посочено, че кредитополучателят се
задължава за целия срок на договора за кредит да сключи и поддържа от свое име
и за своя сметка застраховка „Живот“, по която банката да бъде посочена като
ползващо се лице. В чл. 21, ал. 1 от договора е записано, че банката предлага
на кредитополучателя да сключи и поддържа застраховка „Живот“ в „ОББ – Ей Ай
Джи Лайф застрахователно дружество“ АД /понастоящем – „ОББ – метлайф
животозастрахователно дружество“ АД/ за своя сметка и в полза на банката. Съдът
констатира, че на 08.04.2009 г. Г. депозирал заявление за включване към
застрахователна програма „Защита на дома и семейството“ – част 2 групова
застраховка „Живот“. В документа, същият декларирал, че през последните две
години не бил лекуван от диабет, както и че е наясно, че няма застрахователно
покритие за смърт или пълна трайна нетрудоспособност, произтичащи пряко или
косвено от съществуващо преди условие, възникнало преди датата на заявлението.
От представеното застрахователно удостоверение № 00007 по групова
застрахователна полица № 2012 от 13.05.2009 г., изд. от посочения по-горе
застраховател се установява, че В.Г. е застрахован кредитополучател, а „ОББ“ АД
– бенефициент, като застрахователното покритие покрива рисковете смърт вследствие
на заболяване или злополука и пълна трайна нетрудоспособност вследствие на
заболяване или злополука. Видно от приложената
застрахователна полица № 2012/07.04.2008 г., че ответникът приел да плати
на банката парични обезщетения в
съответствие и съобразно условията на полицата. Страните уговорили, че
застрахователната сума означава усвоената сума на кредита, без лихви и банкови
такси и преди започване на погасяването. В Глава „Обезщетения“, б.А –
обезщетение при смърт, е предвидено, че в случай на смърт на застрахован
клиент, в резултат на заболяване или злополука, след датата на влизане в сила
на индивидуалната застраховка на същия клиент, застрахователното дружество се
задължава да изплати на притежателя на полицата сумата на застрахователното
обезщетение, което възлиза на 100 % от остатъчната стойност на кредита към
датата на застрахователното събитие. В Клауза 3: Изключения, чл. 3.1 е
посочено, че всеки случай на смърт, причинена от или произтичаща пряко или
косвено, изцяло или отчасти от някой от следните фактори, не се покрива от
настоящата полица: всякакви заболявания, за които застрахованият клиент е знаел
или му е била поставена диагноза или от които е бил лекуван или за които е
получавал лекарства преди датата на влизане в сила на индивидуалната
застраховка. Видно от приложените препис-извлечение от акт за смърт №***/26.12.2014
г., съст. от Община Шумен и удостоверение за наследници изх. №
95-Т-213/30.06.2015 г., изд. от Община Шумен е, че В.Г. починал на 26.12.2014
г. и оставил за свои законни наследници Т.Н.Г. и К.В.Г.. Съдът констатира от
уведомление за застрахователно събитие вх. № 84825-15/02.02.2015 г. на „ОББ –
Алико ЖЗД“ АД /предишно наименование на ответника/, че „ОББ“ АД заявило пред
застрахователя настъпило застрахователно събитие – смърт на В.Г. С писмо изх. № 9230-15/05.03.2015 г. застрахователното
дружество уведомило банката и ищците, че в резултат на направена оценка е
прието, че Г. боледува от захарен диабет от 1980 г., като смъртта му е настъпила
от усложненията на това заболяване. Поради това, настъпилото събитие не се
покрива от застрахователната полица и отказало да изплати застрахователно
обезщетение.
Според заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза,
остатъкът от кредита по процесния договор за кредит към 26.12.2014 г. възлиза
на 11012,52 евро. Вещото лице сочи, че сумите, постъпвали по сметката, по която
е погасяван кредита са в общ размер на 42948,38 евро, като след 23.12.2014 г.
месечните вноски са погасявани от Т.Г..
Съгласно
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни № 68/2016 г. В.Г. е боледувал от захарен диабет – инсулинозависим тип от
1990 година. Към 13.05.2009 г. същият страдал от същото заболяване, неинсулинозависим
тип с неврологични усложнения, очни усложнения, микро и макроангиопатия,
хипертонична болест – II и III степен, затлъстяване II степен, прекарал исхемичен мозъчен инсулт
в басейна на дясна средна мозъчна артерия през 2007 година. Към 13.05.2009 г.
не са регистрирани усложнения на заболяванията, които да застрашават пряко
живота, с изключение на преживения мозъчен инсулт през 2007 г. Вещото лице
сочи, че точна причина за настъпилата смърт не може да се определи, тъй като
аутопсия върху трупа не е извършвана. Според медицинската документация, Г. е
починал от остра сърдечна и дихателна недостатъчност, която се дължи на
кардиогенен шок. След подробно описание на захарния диабет като болест и
цялостното й отражение върху здравословното състояние на човек, вещото лице
заключава, че е налице причинна връзка между наличните заболявания артериална
хипертония и захарен диабет, ведно с техните усложнения, и настъпилата смърт. В
съдебно заседание, вещото лице отговаряйки на поставен му въпрос, сочи, че хемокултурата,
взета от тялото на Г., към момента на смъртта е била стерилна, поради което не
може да се твърди наличието на сепсис.
В
показанията си разпитаната като свидетел К.С. излага, че била лекуващ лекар на
В.Г.. Същата описва последния като дисциплиниран пациент. Свидетелката излага,
че до нея достигнали слухове, че Г. е починал от сепсис.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Установи се по делото, че на
10.04.2009 г. между „ОББ“ АД гр. София и В.Г. бил сключен договор за ипотечен
кредит, по силата на който банката предоставила на последния сума в размер на
30000,00 евро. От своя страна, Г. се задължил да плаща месечни вноски според
приетия погасителен план. Не се спори между страните, че кредитът бил усвоен,
както и че кредитополучателят плащал редовно вноските по същия, а след неговата
смърт това правили неговите наследници, като към 05.08.2015 г. задължението
било изцяло погасено чрез плащане. Горното се установява и от заключението по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Доказа се, че между
„ОББ” АД гр. София и „ОББ – метлайф животозастрахователно дружество“ АД,
възникнало застрахователно правоотношение по силата на сключен договор за групова
застраховка, имащ за предмет живота, здравето и телесната цялост на трети лица
- кредитополучатели. При този вид договори, банката има правното положение на
застраховащ, тъй като именно тя има интерес да застрахова живота и здравето на
кредитополучателите си. Въпреки, че не сключва непосредствено договор за
застраховка, кредитополучателят има статут на застрахован. При настъпване на
застрахователния риск, банката има право да получи застрахователно обезщетение
до размера на непогасените вноски по договора за кредит. При настъпване на
застрахователно събитие и погасяване на задълженията по договора за кредит от
страна на кредитополучателя, респ. от неговите наследници, същите разполагат с
възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от КЗ /отм./ да се
суброгират в правата на банката и да поискат заплащане на застрахователно
обезщетение пряко от застрахователя. Именно такъв е и настоящия случай, поради
което претенцията на ищците се явява допустима.
Доказа се, че по
време на действие на договора – на 26.12.2014 г. настъпила смъртта на В. Г. Съгласно
легалното определение, дадено в § 1, т. 3 от ДР на КЗ /отм./, „Застрахователно събитие” е настъпването на
покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. В случаят е
налице спор относно обстоятелството представлява ли тази смърт покрит риск,
респ. застрахователно събитие. В процесния договор за застраховка като покрит
риск е посочена „смърт”. В клауза 3 от застрахователния договор, обаче, е
предвидено, че всеки случай на смърт, причинена от или произтичаща пряко или
косвено, изцяло или отчасти от всякакви заболявания, за които застрахованият е
знаел или му е била поставена диагноза или от които е бил лекуван преди датата
на влизане в сила на индивидуалната застраховка, не се покрива от
застрахователната полица.
В
случая, при подаване от Г. на заявление за включване в груповата застраховка „Живот“, същият
декларирайки, че е запознат с условията на същата, заявил, че през последните
две години не бил лекуван от сърдечно заболяване и диабет. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установи, обаче, че същият страдал от
захарен диабет, считано от 1990 г., както и че през 2007 г. претърпял исхемичен
мозъчен инсулт. Освен това, вещото лице заключава, че е налице причинно-следствена
връзка между настъпилата смърт и заболяването на Г. захарен диабет, от което
същият страдал преди сключване на индивидуалната застраховка „Живот“. Тоест,
следва да се приеме, че в съответствие с предвиденото в застрахователния
договор /в частност – клауза 3/, настъпилата смърт на В.Г., произтича косвено
от заболяване, за което същият е знаел и е бил лекуван, поради което не
представлява покрит риск. Ето защо, за ответното дружество не е възникнало задължение
за плащане на застрахователно обезщетение на „ОББ“ АД, респ. на суброгиралите
се в правата му ищци.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че предявеният иск се явява неоснователен, поради което претенцията за
сума в размер на 10544,38 евро с левова равностойност 20622,70 лв. следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от
разноски по делото в размер на 50,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.Г. с ЕГН ********** и К.В.Г. с ЕГН **********, и двете с
постоянен адрес ***, със съдебен адресат – адв. С.Е. *** срещу „ОББ – МЕТЛАЙФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО” АД с ЕИК ***,
със седалище гр. София, адрес на управление гр. София 1404, общ. Столична, обл.
София, район Триадица, бул. „***” № 51Б, представлявано от Е.Й.Б., иск с правно основание чл. 242, ал. 1 от Кодекса
за застраховането /отм./, за сума в размер на 10 544,38 евро (десет хиляди петстотин четиридесет и
четири евро и тридесет и осем евроцента), с левова равностойност 20622,70
лв., представляваща застрахователно обезщетение по Групов
застрахователен договор №***/2008 г. за застраховка „Живот“ за настъпило
застрахователно събитие – смърт на В.Н.Г., изразяващо се в стойността на
платено изцяло от наследниците на последния задължение по договор за кредит,
сключен между Г. и „ОББ“ АД гр. София.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА Т.Н.Г. и К.В.Г. да
заплатят на „ОББ – метлайф животозастрахователно дружество“ АД направените
деловодни разноски в размер на 50,00 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: