47/22.1.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ШУМЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти състав, в публично съдебно
заседание проведено на дванадесети
януари през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Жанет Марчева
при секретаря П. Н., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2673 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от
Т.М.Ш. с ЕГН ********** с адрес ***,
със съдебен адрес ***, чрез
адв. Р.Х. от ШАК срещу С.Х.Ш.
с ЕГН ********** *** конститутивен брачен иск с правно
основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански
брак, поради дълбоко и
непоправимо разстройство, настъпило
след сключване на брака
без
произнасяне по въпроса за вината.
Ищеца
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Страните живели
първоначално на семейни начала, като сключили
граждански брак на 03.10.2009г. От брака си имали родено едно дете – И.Т.М.
с ЕГН **********. Проблемите в брака
започнали още от самото му начало, като
отношението на ответницата станало враждебно и постепенно между тях настъпило
отчуждение. През последната година ответницата постоянно напускала семейното
жилище, като се налагало ищеца да я издирва по питейни заведения, винаги в
компания на различни мъже. Ищеца направил всичко по силите си да закрепи
брачната връзка, но неуспешно. Ответницата напуснала жилището, заедно с детето
и заживяла при своята сестра в гр.Шумен. Няколко дена по-късно сестра ѝ
се обадила на ищеца да прибере детето, тъй като в жилището нямало достатъчно
място. През януари 2015г. страните отново заживяли
заедно, но месец по-късно изненадващо ответницата завела дело за домашно
насилие срещу него. От месец май 2015г.
страните били в окончателна фактическа раздяла, като срещите между майката
и детето били редки и осъществявани по
инициатива на бащата. Поради гореизложеното ищеца моли съда да уважи иска му за
развод, като родителските права над малолетното им дете – И. бъдат предоставени
на него. Местоживеенето на детето бъде определено на адрес в гр.*****, а на ответницата
да бъде определен режим на лични
контакти всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. с преспиване,
както и един месец през лятото. Майката
да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 100 лв. с падеж 10-то число от месеца,
считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до настъпване на причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка. Моли се семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ищеца. Моли се за присъждане и на
съдебните разноски.
В
законоустановения
едномесечен срок от страна на ответницата не бил депозиран писмен отговор.
В
хода на проведеното по делото съдебно заседание, ищеца лично и чрез процесуален
представител адв. Р.Х. от ШАК, поддържа предявения
иск за развод и моли за положително произнасяне по същия, като му бъдат
присъдени родителските права, бъде определен режим на лични контакти на майката
с детето и му бъде предоставено семейното жилище.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа
страна следното: Страните имали дългогодишна връзка, като през
2006 г. заживяли на семейни начала в апартамент, находящ
се в гр.*****, собственост на бащата
на ищеца. Страните сключили граждански брак на 03.10.2009г., за
което обстоятелство бил съставен Акт за граждански брак *** от същата дата, от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община – гр.Шумен. По време на брака на страните им се ражда едно дете – И.
Т.М., родена на ***г., понастоящем навършила 5 годишна възраст. Още със
сключването на брака започнали проблемите между съпрузите. С времето проблемите
между тях се задълбочили, като съпругата неколкократно
напускала семейното жилище. В края на 2014г. заживяла при своята сестра в
гр.Шумен, заедно с дъщеря си, но в последствие грижите над детето били поети от
мъжа. Страните направили опит за заздравяване на семейната връзка през месец
януари 2015г. Видно от приложеното гр.д.
№ 371/2015г. на ШРС обаче, на 14.02.2015г. бил осъществен акт на домашно
насилие над съпругата от мъжа, като била издадена Заповед за защита № 9 от
19.03.2015г., съгласно която съпругът бил задължен да се въздържа от
упражняване на домашно насилие спрямо съпругата си. По делото е представено
съдебномедицинско удостоверение № 41/ 18.02.2015г. на съдебен лекар при МБАЛ
„Шумен“ АД, видно от което на 14.02.2015г. на съпругата били нанесени
травматични увреждания. В последствие
съпругата заживяла в жилище под наем, като осъществявала контакти със дъщеря си
и я вземала за по няколко дни при себе си. През месец октомври 2015г. майката
заедно с дъщеричката си заживяла в семейното жилище на страните, където живее и
към момента, заедно с дядото на детето по бащина линия. Бащата е напуснал
жилището, като към момента живее на семейни начала, заедно със свид. М.Р.М. в наето
от тях жилище в гр.Шумен. Към момента се осъществяват контакти между детето и
бащата в отсъствието на майката. Видно от представения по делото социален
доклад основни грижи по възпитанието и отглеждането на детето към момента
полага нейната майка. По данни от майката същата възнамерява да се грижи за
детето в семейното на страните жилище. Майката работи като шивачка, с почивен
ден в неделя, а бащата работи в строителния сектор. За грижите на детето
активно помага дядото по бащина линия, като детето е привързано и към двамата
си родители. Родителите осъзнават отговорностите си към дъщеря си, но личните
им отношения са силно влошени.
По делото бяха ангажирани гласни доказателства чрез разпита
на свид. Г.М.М., свид. Ф.Х.С. (сестра на ответницата), свид.
М.Р.М. (съжителка на ищеца) и свид. Д.Т.Д.. Съдът
съобразява обстоятелството, че свидетелските показания на свид.
М. и свид. Д. се основават изцяло на разкази на
страните по делото, като тези свидетели не са преки очевидци на отношенията
между страните. Изключение от горното е частта в показанията на свид. М., в която разказва за видяно от нея травматично
увреждане върху ръката и крака на ответницата. Показанията на свид. С. касаят наличие на дълбокото разстройство в
брачната връзка между страните, като причина било агресивното поведение на мъжа
(въпреки, че не е била пряк очевидец на горното), както и паричните
проблеми в семейството. Свид. М. свидетелства за качествата на ищеца, като родител.
Свидетелските показания се кредитират от съда, съобразявайки изложеното
по-горе.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните
изводи от правна страна: Изхождайки от
установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните,
решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им от много време е изчезнало
взаимното доверие и уважение, както и желание за полагане на общи грижи към
детето им. Съдът основава изводите си в тази насока на събраните в хода на делото писмени и гласни
доказателства. Поради това и намира, че
запазването на брака е лишено от смисъл, поради което същият следва да бъде
прекратен. Въпроса за вината за настъпилото разстройство на брачната връзка не е
поставен пред съда, поради което не се дължи произнасяне по него. Единствено
констатацията за невъзможността за закрепване на връзката е достатъчна за
обосноваване на решението за развод. Липсва формулирано
искане пред съда за произнасяне по въпроса за фамилното име на жената след
развод, поради което и съдът няма задължение за служебно произнасяне.
При
преценка на въпроса за предоставянето на родителските права над малолетното
дете, съдът съобрази следното: Съгласно чл.59 от СК съдът служебно постановява
при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя
упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на
тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и
издръжката на децата. Съдът решава горните въпроси след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности. При решаването на този въпрос водещи за
съда са разясненията дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д.№
3/74г. на Пленума на ВС, което не е загубило значението си и към момента. Решението
за предоставяне упражняването на родителските права се преценява в най-голяма
степен с оглед интересите на детето и възможностите на родителя да полага грижи
за него. В случая и двамата родители имат желание да се грижат за детето, като
то е емоционално привързано и към двамата. Съдът намира, обаче, че майката е
тази на която следва да се предоставят родителските права над детето след
развода, поради следното: В конкретния случай детето е в ниска възраст –
момиченце на пет години. Предвид възрастта и пола на детето, майката е тази, която в най-голяма степен ще
задоволи потребностите му към момента. По делото не бяха ангажирани каквито и
да е доказателства за твърденията за липсата на морални качества на майката,
както и нежеланието ѝ да полага
грижи за детето (чести излизания по нощни заведения придружавана в компания на
различни мъже, злоупотреба с алкохол,
както и дезинтересиране към детето). Поради това и
тези факти, останаха недоказани и не се вземат под внимание от съда. Напротив
по делото се събраха доказателства чрез разпита на свид.
Г. М. и Ф. С., че майката се грижи добре за детето. В този смисъл е и социалния
доклад. Същевременно тя може да разчита и на помощ от дядото на детето по
бащина линия, който живее в едно домакинство с нея и детето. Следва да се
отбележи и, че въпросът за вината за дълбокото разстройство на брака поначало е
без правно значение за предоставянето на родителските права. Доколкото обаче
това поведение може да се отрази върху правилното възпитание на детето, то
следва да се вземе под внимание. В случая са налице доказателства за упражнено акт
на домашно насилие спрямо нея от страна на мъжа – наложената заповед за защита,
както и приложеното съдебномедицинско удостоверение, като има данни, че
агресивните прояви са в присъствието и на детето. Това е факт, който е от
значение за делото. Съдът намира за неоснователно твърдението, че
производството за домашно насилие било изфабрикувано от съпругата. Ищецът не е
бил лишаван от възможността да упражни процесуалните си права в хода на процеса
по ЗЗДН, както и да осъществи защитата си в пълна степен.
Съобразно
чл. 56, ал.3 от СК когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното
жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави
ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските
права, за срок до една година. В настоящия случай общото дете на страните е
малолетно, а семейното жилище е собственост на бащата на ищеца. Предвид, че
родителските права се предоставят на другия родител, то срока, за който ще се ползва жилището от майката с
детето следва да е в размер на 1 (една ) година, за който срок ще бъде
обезпечена нуждата на детето от жилище. Съответно
местоживеенето на детето ще бъде на адреса на семейното жилище.
При
определяне на режима на лични контакти на бащата с детето, съдът съобразява силната
емоционална привързаност между двамата, както и обстоятелството, че в интерес
на детето е в неговото ежедневие да присъстват и двамата родители. Затова съдът
намира, че следва да бъде определен следния режим на контакти: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя,
както и по два дни през училищните ваканции на детето и по един месец през
лятото когато майката не е в платен годишен отпуск.
При
определяне размера на издръжката: По делото не са налице доказателства за
реализираните от страните трудови доходи. По данни изложени в социалния доклад
става ясно, че майката реализира месечен доход от 380 лв., а бащата от 500 лв.
Липсват и доказателства за влошено здравословно състояние на родителите или
детето, както и наличие на алиментни или други задължения
към трети лица. Липсват данни и за разходите по отношение на детето. Съдът
намира, че ежемесечната издръжка по отношение на детето следва да бъде в размер на 200 лева. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между
родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката.
Имайки в предвид изложеното, съдът намира, че бащата следва да участва в
издръжката със сума в размер на 120 лева, който размер е съобразен с
възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка. Останалата
част от издръжката в размер на 80 лева следва да се поеме от майката, доколкото
ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на
чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към момента в
размер на 420 лева. Така определеният
размер на издръжката е дължим, считано от датата на влизане в сила на
настоящото решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
платима до 10- то число на текущия месец, до настъпване на законни причини,
изменящи или прекратяващи правото на издръжка.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа
за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 40 лв., като констатира, че таксата е внесена в размер на 25 лв., поради
което ответницата следва да бъде осъдена да заплати остатъка в размер на 15 лв.
Ищецът следва да заплати държавна такса върху присъдения размер на издръжката в
размер на 172.80 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 СК гражданския брак между Т.М.Ш. с ЕГН ********** *** и С.Х.Ш. с ЕГН ********** ***,
сключен на 03.10.2009г. пред
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак ***/03.10.2009г.
ПРЕДОСТАВЯ родителските права
върху роденото от брака малолетно дете –
И. Т.М. с ЕГН ********** на майката С.Х.Ш.
с ЕГН **********, като местоживеенето на детето е при майката в
гр.Шумен, ул.»Генерал Драгомиров» № 13, вх.4, ет.6,
ап.73.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти на детето И. с бащата Т.М.Ш. с
ЕГН ********** всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, с преспиване,
от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, по два
дена през училищните ваканции на детето, както и един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА
на основание чл.143 Т.М.Ш. с
ЕГН ********** да заплаща на малолетната
си дъщеря И. Т.М. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител С.Х.Ш.
месечна издръжка в размер на 120 лв. (сто
и двадесет лева), дължима по банков
път на всяко 10 –то число от текущия месец, считано от датата на влизане в сила
на съдебното решение.
ПРЕДОСТАВЯ на
майката С.Х.Ш. с ЕГН ********** и малолетното дете И. Т.М. с ЕГН ********** ползването на семейното жилище, собственост
на трето лице (баща на Т.М.Ш.) за срок
от 1 (една) година.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна
държавна такса по делото в размер на 40 лв. (четиридесет лева).
ОСЪЖДА С.Х.Ш. с ЕГН ********** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд държавна такса
за образуване на делото в размер на 15 лв. (петнадесет лева), както и при евентуално
издаване на изпълнителен лист такса в размер на 5 лв. (пет лева).
ОСЪЖДА Т.М.Ш. с
ЕГН ********** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен
съд сумата от 172.80 лв. (сто седемдесет и два лева и
осемдесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъдения размер
на издръжката, както и 5 лв. (пет лева) при евентуалното издаване на
изпълнителен лист.
ДОПУСКА
на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението досежно издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: