Р Е Ш Е Н И Е

264/31.3.2016г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 2676/2015 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове, от Н.М. Б., срещу Ю. М. К., в условията на обективно кумулативно съединение, както следва: обуславящ иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за осъждане на ответника да върне сума в размер на 19 8791.30 лева платена по договор за поръчка, който ищцата е развалила поради неизпълнение, като е отправила изявление за разваляне и обусловен иск, с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 87, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати обезщетение за вреди, в размер на 1 335.10 лева - законна лихва върху главницата по главния иск, за периода от датата на плащане - 26.10.2010 г. до 31.07.2015 г. – датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху присъдените суми от завеждане на исковата молба до окончателно плащане.

Ищцата обосновават исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Между страните имало договор за посредничество при купуване на специализиран камион, по силата на който, в срок до 30 дни след превеждане на сума в размер на 7 000 GBP (седем хиляди английски лири), по лична сметка на довереника в ROYAL BANK OF SCOTLAND PLC, Premier place, Devonshire square, London, последният е следвало да достави комунална машина. На 26.10.2010 г., от сметка в „Банка ДСК“ АД, ЦУ, гр. София, ул. „Московска“, № 19, СО-Район „Оборище“, ищцата наредила въпросната сума. Ответникът не изпълнил задължението си. В проведен на 22.07.2015 г. в 10.20 ч. телефонен разговор ищцата уведомила ответника, че поради голямата забава изпълнението на задължението му станало безполезно и на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД заявила, че разваля сключеният между тях договор. Поканила го да върне преведената сума в размер на 7 000 GBP, както и да плати законна лихва върху нея от 26.10.2010 г., което не било сторено. Твърди, че страните не могат да постигнат съгласие относно спора, поради което за ищцата е налице правен интерес от разрешаването му по съдебен ред. Претендира разноски.

В предоставения срок, по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, като счита, че предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни. Оспорва фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба, като твърди, че не е имал договорни отношения с ищцата - Н.М. Б., а с „Барболови“ ООД, чрез М. и Т. Б., с което дружество бил в трайни търговски отношения - около 5-6 пъти чрез негово посредничество били купени комунални каналопочистващи машини, снегорини и др. В началото на октомври 2010г, за доставка на специализирана /комунална/ машина, по банкова сметка ***, от банкова сметка ***, получил депозит/аванс от 7000 английски лири. Изпълнил задължението си, като доставил от Великобритания, машина „DAP FA 45, 150 street cleansing /01.06.2003год,/“, c регистрационен номер: OJZ9410, на стойност 15 000 английски лири. Транспортирал машината до България и поканил възложителите М. и Т. Б. да я получат. До момента не получил съдействие и все още ги чакал да си вземат машината, респективно да доплатят разликата до уговорената цена плюс уговорено възнаграждение от 1000 английски лири. Претендира разноски.

В хода на проведените по делото съдебни заседания ищцовата страна, чрез процесуален представител С. Х. П. от САК, поддържа предявените искове, като моли за постановяване на решение срещу ответника, с което исковите претенции бъдат уважени. Ответникът, чрез процесуален представител С. С. от ШАК, взема становище, като счита исковите претенции за допустими, но неоснователни. В отговор на възражението на ответника, обективирано в отговора на исковата молба, че между Н.М. Б. и ответника не е било налице валидно договорно правоотношение и, че токова е имало между него и „Барболови“ ООД, представлявано от Т. и М. Б., чиято поръчка ответникът изпълнил точно, но не получил съдействие от кредитора, поради което не дължи на ищцата претендираните суми, в първото по делото съдебно заседание от процесуалния представител на ищцовата страна, под формата на изменение обстоятелствената част на исковата молба, обосновано с твърдението, че в действителност поръчката за доставка на специализиран камион е направено от дружество „Барбалови“ ООД и е следвало да бъде доставен не за ищцата, бе направено искане за замяна на страна – вместо от Н.М. Б. исковата молба да се счита предявена от името на „Барбалови“ ООД. Доколкото такова изменение на иска е допустимо само със съгласието на ответника и на новия ищец /арг. чл. 228, ал. 1 ГПК/ и предвид категоричното противопоставяне от страна на процесуалния представител на ответната страна, то не бе допуснато.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа следното:

Ищцата Н.М. Б., заедно с Т.И.Б. и М.И.Б., които са нейни синове, били съдружници в търговско дружество „Барболови“ ООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Милин камък“, № 10, което извършвало дейност по зимно поддържане и снегопочистване. Дружеството се представлявало от тримата съдружници, като оперативното управление се осъществявало основно от Т.Б., подпомаган от М.Б.. През 2009 г. за нуждите на дружеството възникнала необходимост от закупуване на спецализирани камиони /снегорини/, поради което Т.Б. се свързал с ответника Ю.К. и му поръчал доставка на такъв тип машини от Англия. Чрез него били реализирани четири доставки. През 2010 година дружеството имало финансови затруднения и Н. Б. решила да купи с лични средства за нуждите на дружеството специализиран камион, като за целта се свързала с Ю.К. и му поръчала да достави такъв, като същият е следвало да бъде избран и одобрен от Т. и М. Б.. През месец октомври 2010г. за изпълнение на поръчката Ю.К. отпътувал за Англия заедно със свидетеля Е. Г. А., който притежавал необходимата квалификация за водач на такъв тип специализирани машини. Двамата престояли в Англия 10 – 15 дни. След съгласуване по телефона с Т.Б., Ю.К. подбрал „DAP FA 45, 150 street cleansing /01.06.2003год,/“, c регистрационен номер: OJZ9410. На 26.10.2010г., от лична сметка на ищцата, в ТБ „Банка ДСК“ АД, ЦУ, гр. София, ул. „Московска“, № 19, СО-Район „Оборище“, е била наредена сума в размер на 7 000 GBP (седем хиляди английски лири), по сметка посочена от ответника в ROYAL BANK OF SCOTLAND PLC, Premier place, Devonshire square, London. В платежното нареждане, представено с исковата молба, надлежно заверено по реда на чл. 183 ГПК и събрано, като писмено доказателство, в първото по делото съдебно заседание, наредителят на сумата е отбелязал, че основанието за плащане е „Специализиран камион за „Барболови“ ООД“ – стр. 7. В края на м. октомври 2010г. Е. А. докарал камиона на собствен ход в гр. Шумен, като го паркирал на платен паркинг в кв. Тракия.

Описаната фактическа обстановка се установява, както от посоченото платежно нареждане и от свидетелските показание на Е. Г. А., които съдът намира за безпристрастни и обективни, така и и от свидетелските показание на допуснатите при режим на призоваване по искане на ответната страна - Т.И.Б. и М.И.Б.. Когато свидетелите са от кръга лица, по смисъла на чл. 172 ГПК, каквито са последните двама, показанията им следва да се преценяват с оглед всички данни по делото, поради което съдът ги кредитира, като има предвид тяхната заинтересованост. Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:

Относно обуславящия иск. При предявен иск за неоснователно обогатяване, с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в хипотезата на предл. 3, основанието за разместването на имуществени блага съществува при получаването на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила. Предпоставка за връщане на получената престация е липсата на основание за нейното задържане, предвид което в тежест на ищцовата страна бе да установи, както че е имала валиден договор с ответника и че е платила сума по този договор, така и че е развалила договора, като е отправила изявление за разваляне, а в тежест на ответника бе да установи, че е изпълнил задължението си да даде отчет на доверителя по мандата, както и възражението си, че сумата е получена на друго основание. В процесния случай се установи, че ищцата е извършила авансово плащане на цена по договор за търговска продажба – както от събраните по делото писмени доказателства, така и от свидетелските показания на съдружниците и синове на ищцата Т.Б. и М.Б., процесната специализирана машина е била поръчана за нуждите на дружеството „Барболови“ ООД“. Основанието на един договора е причината страните да се задължат, която причина не е необходимо да е посочена в договора, тъй като се предполага. В случай на продажба, в това число и търговска, причината за задължаване на купувача е да получи стоката, а на доставчика – да получи цената. В процесния случай причината Н.М. Б., да се задължи съдът извлича от показанията на двамата свидетели Т.Б. и М.Б., а именно, че през 2010 година дружеството имало финансови затруднения и Н. Б. решила да купи с лични средства, но за нуждите на дружеството „Барболови“ ООД“ специализиран камион. Конретните мотиви за това решение са ирелевантни за настоящото производство. Следователно основанието ищцата Н. Б. да се задължи и да плати за доставката е не да придобие в качеството си на физическо лице процесния камион, а същия да бъде придобит, като актив от търговското дружество „Барболови“ ООД“. Считайки, че насрещната страна не е изпълнила задължението си да изпълни възложената работа възложителката твърди, че е развалила договора поради неизпълнение, довело до преустановяване на облигационната връзка. От така установеното настоящият състав на ШРС намира, че страни по спорното материално правоотношение са ответникът Ю. М. К. и „Барболови“ ООД“, а не Н. Б.. Доколкото не се касае за случай на процесуална субституция, то правото за водене на процеса не принадлежи на лицето, което е предявило иска - Н. Б., поради което не следва да се влиза в обсъждане на другите въпроси, от които зависи уважаването или отхвърлянето на същия по същество. Въпросът за легитимацията на страните по делото е такъв по същество на спора и подлежи на разрешаване със самото решение, тъй като не може да бъде разрешаван с определение, като въпрос, с който не се решава спорът по същество, и да се прекратява производството, ако се приеме, че липсва легитимация на някоя от страните. Предвид изложеното съдът намира, че обуславящия иск за неоснователно обогатяване, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Поради акцесорния си характер неоснователен се явява и искът с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 87, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати обезщетение за вреди, в размер на 1 335.10 лева - законна лихва върху главницата по главния иск, за периода от датата на плащане - 26.10.2010 г. до 31.07.2015 г. – датата на завеждане на исковата молба.

Относно разноските: При този изход на спора искането за присъждане на разноски в полза ответника, обективирано в отговора на исковата молба, се явява основателно и ищцата следва да бъде осъдена да плати сумата 1 320 лева, съгласно договор за правна помощ и съдействие – стр. 39, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Мотивиран от така изложеното, Шуменски районен съд

Р Е Ш И:

Отхвърля иска, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, предявен от Н.М. Б., с ЕГН: ********** ***, срещу Ю. М. К., с ЕГН: ********** и адрес: ***, за осъждане на ответника да върне сума в размер на 19 8791.30 лева платена по договор за поръчка, който ищцата е развалила поради неизпълнение, като е отправила изявление за разваляне с правно, като неоснователен.

Отхвърля иска, с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 87, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 86 ЗЗД, предявен от Н.М. Б., с ЕГН: ********** ***, срещу Ю. М. К., с ЕГН: ********** и адрес: ***, за осъждане на ответника да плати обезщетение за вреди, в размер на 1 335.10 лева - законна лихва върху главницата по главния иск, за периода от датата на плащане - 26.10.2010 г. до 31.07.2015 г. – датата на завеждане на исковата молба като неоснователен.

Осъжда Н.М. Б., с ЕГН: ********** ***, да плати в полза на Ю. М. К., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 1320 лева, съгласно договор за правна помощ и съдействие, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ШОС в двуседмичен срок от връчване на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните

Районен съдия: