Р Е
Ш Е Н
И Е
12/8.1.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, девети състав, в
публично съдебно заседание проведено на пети
януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия:
Димитър Димитров
при секретаря Т.Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД №
2677/2015г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от М.Р.Г., в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Л.Й.З., чрез
пълномощника адв. Х. от ШАК, срещу Й.В.З., чрез пълномощника адв. И. от ШАК
осъдителен иск с правно основание чл. 150 СК за увеличаване на присъдената в
полза на детето Л.Й.З. месечна издръжка с Решение №1016/17.10.2005 г.,
постановено по гр.д. № 2677/2015 г., по описа на ШРС, както следва:
първоначално определения размер на издръжката от 60 лева да се увеличи на 180
лева месечно за детето Л.Й.З., с падеж първо число на месеца за който се дължи,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –16.10.2015 г., до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на задълженията.
Ищцата обосновава съществуващия за нея
правен интерес от провеждане на осъдителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: Бракът между родителите на малолетният Л.Й.З. бил прекратен поради
развод, като ответникът бил осъден да плаща на детето месечна издръжка в размер
на 60 лв. От прекратяване на брака до момента изминал дълъг период от време, възрастта
на детето, което било ученик в шести клас, била напреднала, а с това нараснали
необходимите средства за отглеждане. Претендира се размерът на месечната
издръжка да бъде изменена от присъдената 60 лв. на 180 лв.. Твърди се, че ответникът
работел и се счита, че можел да плаща искания размер. Прилагат се писмени
доказателства.
В отговор на исковата молба, ответникът
счита, че искът е процесуално допустим и частично
основателен до размер от 100 лв. месечно. Признава, че е баща на ищцата. Заявява, че към момента живее на
свободен наем и плаща месечно 110 лв.. Прилага писмени доказателства.
Контролиращата страна Дирекция “Социално
подпомагане” гр.Шумен, чрез социален работник Д.М. изразява становище по
молбата, като счита, че родителите са длъжни да поемат отговорност и да
издържат детето.
Съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното
удостоверение за раждане, се установява, че родители на детето Л.Й.З., роден на *** год.,
са М.Р.З. и Й.В.З.. От
приложеното Решение № 1016/17.10.2005г., постановено по ГД № 2587/2005 г., по
описа на ШРС се установява, че размерът на присъдената издръжка дължима от
бащата Й.В.З. за детето Л.Й.З., чрез неговата майка и законен представител М.Р.Г.
е в размер на 60 лв., считано от 29.04.2006 г., ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за нейното изменение
или прекратяване. Представените писмени
доказателства установяват, че майката М.Р.Г. живее заедно с детето. Същата
работи в БДЖ „Пътнически превози“ и получава нетно възнаграждение в размер на 751 лв. Детето Л.Й.З. е ученик
в 6-ти клас. От представения от ответника и приложен към делото фиш
за заплата се установява, че същият работи в БДЖ „Пътнически превози“, като реализираният
от него месечен доход е 717 лв. Ответникът представя доказателства, че живее под
наем и плаща месечно 110 лева.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът след преценка на събраните по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК, прави следните правни изводи:
Изменение на предходно определената
издръжка следва да бъде допуснато само при изменение на обстоятелствата, въз
основа на които тя е присъдена в определен размер. Следователно основателността
на предявената искова претенция с правно основание чл.150 от СК се обуславя от
настъпването, след определяне на предходната издръжка, на трайни съществени
промени в нуждите на издържания или във възможностите на дължащия издръжка
родител, като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето.
Съгласно императивната разпоредба на чл.
143, ал. 2 СК родителят дължи издръжка независимо дали е трудоспособен и дали
може да се издържа от имуществото си. В разглеждания случай, от присъждането на
издръжката на детето до иницииране на настоящото производство е изминал период
от около десет години, през който период неминуемо са настъпили изменения в
нуждите на детето, при които е присъдена предходната издръжка, с оглед
възрастта му и променената икономическа конюнктура в страната. Предвид
нарасналата му възраст е нараснала и нуждата му от облекло, храна и други
текущи разходи, налагани от ежедневието на дете от неговата възраст. Необходими
са и повече средства за учебни помагала и учебни мероприятия, с оглед
по-голямата му възраст. Несъмнено детето има нужда от средства за образование,
което е предпоставка и база за неговото пълноценно развитие. Предвид изложеното
следва да се приеме, че е налице съществена промяна в обстоятелствата, при
които е бил определен размера на досегашната издръжка, относно нуждите на
издържаното дете. При установеното, от доказателствата по делото, че ответникът
реализира доход над средната за страната работна заплата, трудоспособен е,
съдът намира, че е в състояние да поеме по-висок от предходно определения
размер на издръжката, поради което съдът приема, че предявеният иск се явява
основателно предявен.
Предвид възрастта на детето и неговите
нужди, както и материалните възможности на родителите, съдът намира, че за
издръжката на детето е необходима минимум сумата 250 лв. месечно, от която
бащата следва да плаща 150 лв., а останалата част, ведно с непосредствените
грижи, да се поеме от майката. Съдът счита, че подобен размер на издръжка няма
да представлява затруднение за ответника, предвид размерите на дохода му.
Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи, считано от датата на
предявяване на иска – 16.10.2015 год., ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за
който се дължи. С
оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на 150 лв.
месечно, като следва да се уважи в тази част, а за остатъка до претендираните
180 лв. да се отхвърли.
Предвид характера
на производството решението подлежи на предварително изпълнение, на основание
чл. 242, ал. 1 ГПК.
Относно разноските по делото: Страните
не предявяват искания за присъждане на разноски за адвокатски възнаграждения,
поради което същите следва да останат в тяхна тежест, както са ги направили. По
отношение на дължимата държавна такса - съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1,
т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по искове за периодични платежи за неопределено време,
какъвто е искът, с правно основание чл. 150 СК, дължимата държавна такса е в
размер на 4 % върху сборът на платежите за три години, в случая на увеличения
размер от 60 лв. на 150 лв., поради което в тежест на ответника следва да бъдат
възложени за плащане в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Шумен с IBAN ***, при
ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 129.60 лева, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, както и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Мотивиран от така изложените
съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
Изменя размера на присъдената с Решение № 1016/17.10.2005 г.,
постановено по гр.д. № 2677/2015 г., по описа на ШРС, месечна издръжка, дължима от Й.В.З., с ЕГН ********** и адрес: ***, в полза на детето Л.Й.З., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М.Р.Г., с ЕГН **********,
като я увеличава от 60,00 лв. /шестдесет
лева/ на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 16.10.2015 год., с падеж първо число на текущия месец,
за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва при забава, до
настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на
основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК,
като отхвърля предявеният иск за разликата над 150 лв. до пълния предявен
размер от 180 лв., като неоснователен.
Осъжда Й.В.З., с ЕГН ********** и адрес: ***«***», № 10А, да плати, в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен с IBAN ***, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, държавна такса, в
размер на 129.60 /сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/ лв., на
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и
сумата от 5,00 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.
Постановява
предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на
обжалване пред ШОС, в двуседмичен срок, считано от
19.01.2016г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: