Р Е Ш Е Н И Е
3/6.1.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен
съд, IХ – ти състав, в публично заседание проведено на двадесет и втори
декември две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т.Т.,
като разгледа докладваното от съдията ГД № 2706/2015 г., по описа на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д.К.С., чрез
пълномощника адв. К. от ШАК срещу Областна дирекция на МВР – Шумен, в която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за присъждане на обезщетение в размер на 19 432лв.,
равняващо се на брутната заплата на
ищеца за всяка прослужена година, но не повече от 20 брутни заплати, с
правно основание чл. 234 ЗМВР и
обезщетението за мораторна лихва, за периода от 23.03.2015г. до
16.10.2015г., в размер на 1124 лева, с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на осъдителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: В периода от 1б.03.1994г. до
23.12.2014г. работил в РУ МВР-Шумен, при ОД МВР гр. Шумен, на длъжност полицай.
Служебното му правоотношение било прекратено на основание чл. 226, т. 13,
считано от 23.12.2014г. В системата на МВР имал прослужени 20г., 9м., 7 дни и
съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1 ЗМВР му се полага обезщетение, в размер
на 19 432лв., равняващо се на брутната заплата за всяка прослужена година, но
не повече от 20 брутни заплати. Счита, че съгласно чл. 234 ал. 10 ЗМВР,
обезщетението е следвало да му се изплати в тримесечен срок от прекратяване на
служебното правоотношение, поради което претендира и обезщетение – мораторна
лихва, за периода от 23.03.2015г. до 16.10.2015г., в размер на
1124 лева. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
плати претендираните суми, ведно със законна
лихва върху главниците от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Прилага писмени доказателства. Претендира
разноски.
В писмения отговор на исковата молба ответникът признава иска за плащане на обезщетение поради прекратяване на
служебно правоотношение, в размер на 19 432 лева, както по основание така и по
размер. Счита, че цената на акцесорният
иск за мораторна лихва върху главницата, в размер на 1124 лева, за периода от 23.03.2015г. до
16.10.2015г, е изчислена правилно, но искът е изцяло неоснователен, твърдейки,
че ищецът не е подавал покана за плащане. Намира, че настъпилата, след
прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, законодателна промяна - нова
ал. 10 на чл. 234 ЗМВР /ДВ, бр. 14 от 20.02.2015г./, с която е
предвиден тримесечен срок за плащане на обезщетения по чл. 234 ЗМВР, има
действие занапред, урежда юридическите факти, настъпили след влизане в сила,
следва да намери приложение само за прекратени служебни правоотношения след
тази дата и не е в сила по отношение на дължимото на ищеца обезщетение, което е
възникнало на 23.12.2014г., т. е. преди влизането в сила на новата разпоредба. Прилага писмени доказателства. Претендира разноски. Иска прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В съдебно заседание по същество, ищецът, чрез пълномощника си,
поддържа исковата молба, като моли за постановяване на решение при признание на
иска за главница, поддържа иска за присъждане на мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД,
претендира разноски. Оспорва искането на ответника за присъждане на разноски в
негова полза, като твърди, че срокът за такова искане е преклудиран. Ответникът
чрез пълномощника си поддържа отговора на исковата молба, като признава иска за
главница, но оспорва иска за мораторна лихва. Представя справка, от която е
видно, че на ищеца сумата за главница е изплатена по сметка на 18.12.2015 г.
Съдът, като взе предвид обективираното в писмения отговор на исковата
молба от ответника признание на иска за присъждане на обезщетение в
размер на 19 432лв., равняващо се на
брутната заплата на ищеца, за всяка прослужена година, но не повече от 20
брутни заплати, като съобрази
липсата на предвидените в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК отрицателни
предпоставки, както и че ищецът не е поискал постановяване на решение при
признание на иска, намира, че следва съдебно решение да се основе съобразно признанието на ответника
относно претенцията с правно основание чл. 234 ЗМВР.
Относно акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за мораторна лихва, за периода от
23.03.2015г. до 16.10.2015г., в размер на 1124 лева, с правно основание чл. 86
ЗЗД, намира следното.
Съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, като същата има
обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на
парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не
се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при срочно
изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или
от закона, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за
вредите от забава или като последица от уважаването на иска за главница. Ето
защо обезщетението се следва от момента на изискуемостта на вземането, а
съгласно общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен срок за
изпълнение, както е в разглеждания случай, длъжникът изпада в забава след като
бъде поканен от кредитора. В конкретния случай вземането по чл. 234 ЗМВР
възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. Момента на
възникване на вземането обаче не поставя длъжника в забава. Вземането става
изискуемо след изтичане срока на изпълнение /арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД/, а ако
няма уговорен срок – след поканата /арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД/. В случая вземането
на ищеца не е срочно, поради което ответникът би изпаднал в забава след
получаването покана за доброволно изпълнение. По делото не са представени
доказателства за получена от ответника покана за плащане на обезщетението,
поради това следва да се приеме, че характер на такава има исковата молба, от
подаването на която на ищеца следва да се присъди законна лихва върху
присъдената сума. Водим от горното съдът счита искът с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху обезщетението по чл. 234 ЗМВР за
посочения период, като неоснователен.
Относно
разноските:
Двете страни
претендират разноски и представят списъци по чл. 80 ГПК. Ищецът е поискал
присъждане на разноски с исковата молба, а ответната страна - в съдебно
заседание преди приключване на съдебното дирене.
От
процесуалният представител на ищеца е направено възражение за преклузия на
правото за разноски на ответника. Съдът намира това възражение за неоснователно
- искането за разноски може да се направи от страните винаги, било то устно или
писмено, до приключване на устните състезания – арг. Определение № 363/2010г., постановено
по ЧГД № 238/2010г., на I г. о. на ВКС; Определение № 62/2011г., постановено по
ЧГД № 218/2011 г., на I г. о. на ВКС.
От
процесуалният представител на ответника е направено възражение за възлагане
разноските в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът намира това
възражение за неоснователно – по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се
възлагат върху ищеца, ако ответникът признае иска и с поведението си не е
причинил завеждане на делото, като двете предпоставки трябва да са налице
едновременно. В процесния случай ответникът признава искът с правно основание чл.
234 ЗМВР, но по категоричен начин е установено, че поради неплащане е причинил
завеждане на делото – по делото се установи, че дължимото обезщетение е
изплатено на ищеца на 18.12.2015 г., т. е. четири дни преди съдебното
заседание, като в случая е без значение причината, поради която същото не е
било платено до предявяване на исковата молба /липса на средства, зависимост от
други обстоятелства и т. н./. В този смисъл са и дадените в съдебната практика
тълкувания на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
При този
изход на спора ответникът следва да плати на ищеца направените от него
деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 1068.19
лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът притендира разноски за
процесуално представителство и защита само по иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като ищецът следва да плати претендираната сума съразмерно
отхвърлената част от този иск, а предвид неговата неоснователност искането
следва да бъде уважени в пълен размер - 303.72 лв., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Ответникът
следва да плати в полза на ШРС държавна такса за разглеждане на исковете в
размер на 777.28 лв., на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
вр. ТР № 6/06.11.2013 г., постановено по ТД № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда ОД
МВР – Шумен, с адрес: гр. Шумен, ул. „Сан Стефано“, №2, представлявана от
Я. Р., да плати на Д.К.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, обезщетение
в размер на 19 432.00 лева /деветнадесет хиляди четиристотин тридесет и два
лева/, равняващо се на двадесет месечни възнаграждения на ищеца, ведно с
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 20.10.2015 г., до окончателно плащане,
на основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР.
Отхвърля
предявеният от Д.К.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу ОД на МВР – гр.
Шумен, с адрес: гр. Шумен, ул. „Сан Стефано“, № 2, представлявана от
Я. Р., иск за мораторна лихва, в размер на 1 124.00 лева, с правно основание
чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.
Осъжда ОД
МВР – Шумен, с адрес: гр. Шумен, ул. „Сан Стефано“, №2, представлявана от
Я. Р., да плати на Д.К.С., с ЕГН ********** и адрес: *** 068.19 лв. /хиляда и
шестдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда Д.К.С.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на ОД МВР – Шумен, с адрес: гр. Шумен,
ул. „Сан Стефано“, №2, представлявана от Я. Р., сумата от 303.72 лева
/триста и три лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направените по
делото разноски съразмерно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Осъжда ОД
МВР – Шумен, с адрес: гр. Шумен, ул. „Сан Стефано“, №2, представлявана от
Я. Р., да плати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ШРС, държавна такса за разглеждане на иска, в размер на 777.28 лв. /седемстотин
седемдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/, на основание чл. 78, ал.
6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. ТР № 6/06.11.2013 г., постановено по ТД №
6/2012 г., на ОСГТК на ВКС.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2
ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: