Р Е Ш Е Н И Е

 

26/15.1.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, единадесети състав

На тринадесети януари  през две хиляди и шестнадесети година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                         Председател: Ростислава Георгиева  

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2711 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано на основание чл.49 от Семейния кодекс.

            Депозирана е искова молба от П.Г.М., с ЕГН**********,*** срещу К.С.М., с ЕГН**********,***, в която излага, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен и моли същият да бъде прекратен без съда да се произнася по въпроса за вината.

В първото съдебно заседание по делото двамата съпрузи депозират споразумение по чл.51 от СК, в което са уредили отношенията между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

            Съдът на основание разпоредбата на чл.321, ал.5 от ГПК е допуснал изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.

            Молителката П.Г.М. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.Е. Х. от ШАК, като поддържат молбата за прекратяване на брака и изложеното  споразумение. Молят съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

Молителят К.С.М. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.Г. М. от ВАК, като заявява, че е съгласен брака им да бъде прекратен при договорените в съдебно заседание условия. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите П.Г.М. и К.С.М. сключили граждански брак на 14.04.1985 год., като от брака си имали родени две деца, които към настоящия момент са навършили пълнолетие. От м.октомври 2015 год. били във фактическа  раздяла, като ответникът останал да живее в семейното жилище.

При сключване на брака молителката е приела да носи фамилното име на своя съпруг М..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Удостоверение за сключен граждански брак - копие, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно,  Вносна бележка от 20.10.2015 год. за заплатена държавна такса, Пълномощно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба и в депозираното споразумение, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични отношения помежду си, а именно: относно издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака е пълно, не противоречи на закона и  добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на П.Г.М. и К.С.М. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

Доколкото съпрузите нямат непълнолетни деца  и доколкото никой от тях не е направил искане за предоставяне ползването на семейното жилище, за съда не съществува задължение за служебно произнасяне по този въпрос.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки предвид липсата на представени по делото доказателства относно доходите на съпрузите и обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна възраст, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото време видно от материалите по делото, при завеждане на делото ищцата е внесла държавна такса в размер на 25 лева, поради което следва ответникът да бъде осъден да заплати останалата част до пълния размер на дължимата държавна такса. При решаване на въпроса за разноските съдът взе предвид и постигнатото между съпрузите споразумение разноските по делото да останат за страните, така както са направени.   

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

 

РЕШИ

  

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между П.Г.М., с ЕГН**********,*** и К.С.М., с ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №8/14.04.1985 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между П.Г.М. и К.С.М. споразумение в следния смисъл:

І. Молителите декларират, че нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.  

ІІ. След прекратяване на брака съпругата П.Г.М. възстановява предбрачното си фамилно име – П..

ІІІ. Изтегленият по време на брака банков кредит от банка СЖ „Експресбанк“ за в бъдеще ще бъде изплащан от молителката П.Г.М..

ІV. Разноските по делото остават в тежест на страните така, както са ги направили.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА К.С.М., с ЕГН**********,*** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща доплащане на държавна такса до пълния определен от съда размер.  

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: