Р Е Ш Е Н И Е
442/14.6.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в публично съдебно заседание,
на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №2717 по описа за 2015 г. на ШРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето
от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът- ЗАД „Алианц България“, със
седалище адрес на управление: ***, ЕИК ***,
представлявано от всеки двама от П.Й.Я., О.Ц.П., А.В.Ю.
и М.С.С., излага, че на 11.10.2013 г. е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застраховател ищцовото
дружество, за който договор е съставена застрахователна полица №01113002448226.
С този договор е застрахована отговорността на лицето П. Й.А. по повод
притежаваното от същия МПС- л.а. „Мазда 323“, с рег. №***. Периодът на действие
на застраховката е от 11.10.2013 г. до 24:00 часа на 10.10.2014 г. На
09.01.2014 г., по време на действие на застрахователния договор, е настъпило ПТП
с участието на застрахованото лице, като е съставен и съответния протокол за
ПТП. Според последния, виновен за произшествието е застрахованият П. А., на
когото е съставен АУАН за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, а в последствие му
е издадено и наказателно постановление. Водачът на увредения автомобил- Г.Г.Н.
е депозирала пред ищеца, в качеството му на застраховател по задължителната
застраховка, уведомление за причинени от произшествието щети по л.а.
„Фолксваген Пасат“, с рег. №***. Собственик на този автомобил е ответникът Н.Г.Н.,
с ЕГН **********,***. При ищеца е заведена щета №1000-14-270500003, по която е
извършен опис и оценка по щетите на увредения автомобил, и е изготвен доклад на
застрахователя, според който щетите по автомобила на ответника възлизат на сума
от 413, 03 лв. Така определената от застрахователя сума, на 14.01.2014 г. е
изцяло изплатена на ответника. Лицето П. Й.А. е обжалвало издаденото му
наказателно постановление, което с решение на ШРС, постановено по ВНАД№260/2014
г., потвърдено с решение на АС Шумен, постановено по КАНД№369/2014 г., е
отменено. Ищецът счита, че решението на по административно-наказателното дело
има обвързваща сила съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, като твърди, че в
случая безспорно установено е, че вина за настъпване на ПТП има не
застрахования при ищеца водач, а водачът на другото МПС- „Фолксваген Пасат“, с
рег. №***. Ето защо счита, че с изплатеното от застрахователя обезщетение,
ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищцовото дружество. Предвид
гореизложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 413, 03 лева, представляваща
заплатена от ищеца на ответника, без основание, застрахователна сума по щета
№1000-14-270500003, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва
върху главницата, считано от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден
в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, действащ чрез назначения му от
съда особен представител, депозира отговор, в който сочи, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен, излагайки фактически и правни доводи.
След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, съдът възприе следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а се
установява и от приетите по делото писмени доказателства, че между собственика
на л.а. „Мазда 323“, с рег. №*** П. Й. А. и ищеца е сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на
горепосоченото МПС, със срок от 12:00 ч. на 11.10.2013 г. до 24:00 часа на
10.10.2014 г. Няма спор, че по време на действие на застрахователния договор, а
именно на 09.01.2014 г. е настъпило ПТП, с участник застрахованото при ищеца
лице. Няма спор, че ответникът, в качеството му на собственик на л.а.
„Фолксваген Пасат“, с рег. №*** /МПС, участвало при същото ПТП/, е отправил
претенция към ищеца за заплащане на обезщетение за претърпените от
произшествието вреди. При застрахователя, в следствие уведомлението, е
образувана щета №1000-14-270500003, по която на ответника е заплатена сума от
413, 03 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ПТП по автомобила на
ответника имуществени вреди. Тези обстоятелства се установяват и от събраните
по делото безспорни писмени доказателства /официално заверени преписи от
уведомление за щети по МПС от 09.01.2014 г., доклад по щета №1000-14-270500003,
преводно нареждане от 14.01.2014 г./. Видно от представения по делото официално
заверен препис от протокол за ПТП, съставен на 09.01.2014 г., се установи, че
на посочената дата съответното длъжностно лице, служител в ПП- КАТ, Шумен, е
отразило, че в *** е настъпило ПТП с двама участници, съответно първият,
управляващ застрахования при ищеца автомобил „Мазда 323“, с рег. №***, а вторият- л.а.
„Фолксваген Пасат“, с рег. №***. Длъжностното лице е отразило в протокола, като
причина за настъпване на произшествието, че участник 1 /този, управляващ л.а. „Мазда
323“, с рег. №***/, при предприемане на маневра- завой на ляво, не се е убедил,
че няма да създаде опасност за движещият се след него втори участник, в
следствие на което участник 2 блъска участник 1. В начертаната в протокола
схема на ПТП е видно, че двата автомобила са се движили в една посока, като
вторият участник се е движил почти успоредно на първия, в по- лявата част на
пътното платно. От същата схема става ясно, че първият участник е предприел
маневра- завой на ляво непосредствено преди преминаването на втория. В
протокола е отразено, че е взето административно отношение спрямо участник 1- П.Й.А.,
тъй като е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП. На същия, на 17.01.2014 г. му е
издадено и наказателно постановление, с което му е наложено административно
наказание „глоба“, в размер на 100.00 лв. Арнаудов атакувал постановлението
пред ШРС, като съдът с Решение №665/01.10.2014 г. го е отменил. Решението на
въззивната инстация е обжалвано пред Административен съд Шумен, като
касационната инстанция е оставила в сила решението на ШРС. Мотивите на ШАС са,
че в случая не е изяснен механизма на ПТП. Липсва описание на спирачния път на
второто МПС, с оглед изясняване местоположението му по отношение движещия се
пред нето лек автомобил. По делото е изслушана САвТЕ, според която водачът на л.а.
„Мазда 323“ е намалил скоростта и е предприел маневра-завиване на ляво от
дясната част на пътната лента, като по този начин е въвел в заблуждение водача
на л.а. „Фолксваген Пасат“ по отношение на неговите по- нататъшни намерения,
/че в следващия момент ще се насочи към лявата част на пътното платно/. ВЛ
посочва, че широчината на пътната лента, по която са се движили автомобилите е
значителна /4, 8 метра/ и е възможно две превозни средства да се движат
успоредно. В съдебно заседание ВЛ пояснява, че при предприемане на маневрата „завой
на ляво“, л.а. „Мазда 323“ се е намирал в опасната зона на другия автомобил-
„Фолксваген Пасат“, тъй като вторият автомобил е бил на много близко
разстояние, като е нямал достатъчно време за реакция. ВЛ заявява, че в случая
водачът на л.а. „Мазда 323“ много рязко е направил завоя- „много рязко е
направил завоя, неочаквано и сполучливо е направен, и се е намирал на този ъгъл
така, че той явно е бил много в дясно. Може да е бил на мястото на паркиране
или крайно в дясно и да е тръгнал, но не е бил с висока скорост“. Съдът
възприема заключението като обективно и компетентно дадено, като няма основания
да се съмнява в правилността на същото. От събраните гласни доказателства, показанията
на свидетеля Й.Ж., актосъставителят, става ясно, че когато посетил мястото на
произшествието, автомобилите са били там, не са местени от мястото на ПТП.
Единият автомобил бил косо на пътното платно, а другият го е ударил от страни, в
предната част, движейки се от пл. „Б.“. Свидетелят сочи, че основание да
стигнат до заключение, че вина за ПТП има водачът на л.а. „Мазда“, е мястото и
начина на удара, и сведенията, които получили от водачите. Св. Ж. заяви, че
виновният според него водач е казал пред него, че първо е минал в дясно на пътното
платно, след което е решил да направи маневра в ляво. Това обстоятелство се
установявало и от мястото и начина на удара- „По начина, по който се е получил
удара, явно водачът не се пристроил за завиване в ляво. Ако е бил в лявата част
на лентата, когато е предприел маневрата, ударът щеше да е в лентата за
насрещно движение и отзад на автомобила, а не отстрани“. Свидетелят посочи
също, че след удара, л.а. „Фолксваген Пасат“, леко е бил застъпил средната,
разделителна ивица на пътното платно, но това застъпване е в следствие удара. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля Т.И. относно заявеното от него, че л.а.
„Мазда“, преди предприемане на маневрата завой на ляво, се е изнесъл в
най-лявата част на пътното платно, тъй като тези изявления не кореспондират с
останалите, събрани по делото доказателства, включително и със заключението по
изслушаната САвТЕ.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът
стигна до следните правни изводи:
В цялото частно право съществува принцип на
недопустимост на неоснователно обогатяване. Най- общо неоснователното
обогатяване предполага неоправдано разместване на имуществени блага при липса
на основание. В
настоящата хипотеза ищецът твърди, че ответникът е получил исковата сума, като
дължащо му се, към датата на плащането, застрахователно обезщетение въз основа
на сключена при ищеца валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Ищецът твърди, че след плащане на обезщетението, се било
установило, че не са налице предпоставки за изплащане на обезщетението, тъй
като се установило, че вина за процесното ПТП /застрахователното събитие/ има
другият участник в произшествието, а не застрахованото при него лице. Ето защо
съдът приема, че правното основание на главната претенция на ищеца е чл.55,
ал.1,предл. трето от ЗЗД. Ищецът се позовава на влязло в сила решение по ВАНД
№260/2014 г. по описа на ШРС, с което е отменено издаденото на водача на л.а.
„Мазда 323“ наказателно постановление, сочейки разпоредбата на чл.300 от ГПК.
Съгласно текста на цитираната разпоредба, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Сочената разпоредба не намира
приложение в разглежданата хипотеза, тъй като от една страна решението по
горепосоченото административно дело от наказателен характер не се приравнява на
влязла в сила присъда на наказателен съд. На следващо място, по това дело се
разглеждат обстоятелствата във връзка със ангажираната на единия от участниците
в ПТП административно- наказателна отговорност, а не относно противоправността
на действията на другия участник, респ. неговата вина. Основният спор между
страните в случая е чия е вината за настъпване на разглежданото ПТП. Няма спор,
а се установява и от събраните по делото доказателства, че пътното платно, където
е настъпило ПТП е двупосочно, като е разделено с двойна непрекъсната линия,
като в най- дясната част има обособена част за паркиране. Според чл.15 от ЗДвП,
на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по
платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка,
използва най- дясната свободна лента. Соченото е регламентирано и в чл.67, ал.1
от ППЗДвП, според който водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи
възможно най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са очертани
с пътна маркировка, какъвто е настоящия случай, да използва най-дясната
свободна лента. Ал.2 гласи, че броят на пътните ленти се определя от пътната
маркировка или от пътен знак, а когато няма такива- от водачите, съобразно
широчината на платното за движение, широчината на недвуколисните пътни превозни
средства и от необходимото странично разстояние между тях. В разглежданата
хипотеза, от заключението на ВЛ и отговорите на последното в съдебно заседание,
става ясно, че платното за движение, в частта където са се движили процесните
МПС, е достатъчно широко, като е възможно две превозни средства да се движат
успоредно. Ето защо счита, че водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ е спазил
изискванията на закона за движение в най-дясната свободна пътна лента,
съобразявайки широчината на пътното платно. Съгласно разпоредбата на чл.25,
ал.1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства
или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Текстът на чл.36, ал.1 от ЗДвП предвижда, че завиването наляво се
извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, като текстът на
чл.37, ал.2 гласи, че водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо
наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие,
гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните
превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. В
разглеждания казус, съдът приема за безспорно установено, че водачът на
застрахования при ищеца автомобил, при предприемане на маневрата „завой на
ляво“ е нарушил горепосочените разпоредби, като на първо място, преди
предприемане на маневрата не е позиционирал автомобила в най- лявата част на
пътното платно /обстоятелство, установяващо се както от заключението по
експертизата, така и от събраните гласни и писмени доказателства/. На следващо място, същият водач пряко е
нарушил изискванията на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, тъй като преди
предприемане на маневрата, не се убедил, че няма да създаде опасност за
движещия се в същата лента автомобил. В случая не намират законова опора и
доводите на ищцовата страна, че водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ е нарушил
изискванията за изпреварване в кръстовище /чл.43, т.2 и т.5 от ЗДвП/, тъй като
според легалната дефиниция изпреварване е налице, когато водачът на пътното
превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната
пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока
пътно превозно средство и се връща в напусната лента. В случая е безспорно
установено, че и двата автомобила са се движили в една пътна лента, достатъчно
широка, за да позволи това. От друга страна, по делото се установи, че водачът
на л.а. „Мазда 323“ е бил в дясната част на платното, без да е разположил
автомобила като за предприемане на маневра „завиване на ляво“, като не се
установи по категоричен начин дали се е движил с по-ниска скорост или е тръгвал
непосредствено след спиране. Извършената от него маневра е била изненада за
водача на другия автомобил, като ВЛ потвърди, че предвид начина на извършване
на маневрата и разстоянието между автомобилите, л.а. „Мазда 323“ се е намирал в
опасната зона на другия автомобил- „Фолксваген Пасат“. Посоченото
обстоятелство, на отделно основание, води до изключване вината на водача
на л.а.„Фолксваген Пасат“. Предвид
гореизложеното, съдът стига до извода, че ищецът, в качеството му на
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, при наличието на законово предвидено основание- настъпване на
застрахователно събитие, покрит риск от застраховката, причинени вреди,
надлежно отправена от увреденото лице претенция към застрахователя за
репариране на вредите /чл.223, ал.1 и чл.226, ал.1 от КЗ /отм.//, е изплатил
застрахователно обезщетение на ответника. Ето защо заключава, че в случая
основанието, въз основа на което е изплатена исковата сума на ответника е
налице, не е отпаднало, като в този смисъл няма неоснователно разместване на
имуществени блага. Поради изложеното, счита така предявеният иск за
неоснователен, като същият следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Алианц България“, със седалище адрес на управление: ***, ЕИК ***,
представлявано от всеки двама от П.Й.Я., О.Ц.П., А.В.Ю.
и М.С.С., срещу Н.Г.Н., с ЕГН **********,***, осъдителен иск, с правно
основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, за заплащане на сума от 413, 03 лева /четиристотин и тринадесет лева и три
стотинки/, представляваща заплатена от ищеца на ответника, без основание,
застрахователна сума по щета №1000-14-270500003, ведно с обезщетение за забава,
в размер на законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: