Р Е Ш Е Н И Е

188/11.3.2016г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 11 (единадесети) февруари Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2730 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Бургаска газова компания” ЕООД гр. Бургас, представляван от Ю.Д.Д. твърди, че на 20.03.2013 г. сключило с ответника ЕТ „Е-Ш.Ю.“ гр. Шумен, представляван от Ш. Н. Ю. договор за заем за послужване и доставка на газ пропан-бутан. В изпълнение на задълженията си, ищецът предоставил на ответника за временно ползване 4 бр. бутилки стоманени за втечнен нефтен газ тип „27 литра“ на стойност 280,00 лева. Според клаузите на договора, едноличният търговец се задължил при прекратяване на договора, който бил сключен със срок една година, да върне предоставените му вещи. Същият, обаче, не изпълнил задължението си, понастоящем не било възможно установяване на съществуването на бутилките. Поради това, дружеството депозирало пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 1968/2015 г. по описа на ШРС. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, ЕТ „Е-Ш.Ю.“ гр. Шумен подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищцовото дружество срещу ответника в размер на 280,00 лв., представляваща равностойността на невърнатите вещи, предоставени за временно ползване по силата на договор № 4895/20.03.2013 г., за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1968/2015 г. по описа на ШРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 29.07.2015 г. до окончателното плащане. Претендира направените разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание, пълномощникът му оспорва претенцията, като твърди, че едноличният търговец изпълнил задължението си по договора. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения договор за заем за послужване и доставка на газ пропан-бутан № 4895/20.03.2013 г. е, че „Бургаска газова компания” ЕООД гр. Бургас предоставило на ЕТ „Е.-Ш.Ю.“ гр. Шумен за временно ползване следното свое оборудване: 4 бр. бутилки за втечнен газ, на обща стойност 280,00 лв. Страните уговорили срок на договора – една година. Според чл. 8, б.“ж“ от договора, ответникът се задължил да върне за своя сметка оборудването в деня на изтичане на договора на адрес гр. Варна, кв. Аспарухово, бул. „***“ газоснабдителна станция Газко. По делото е представен кредитен картон на фирма Е.Ш.Ю. към 12.10.2015 г., в който не са налице отразявания.

От приложеното ч.гр.д. № 1968/2015 по описа на ШРС се установи, че ищецът „Бургаска газова компания” ЕООД гр. Бургас подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 29.07.2015 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 989/30.07.2015 г. за сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство иск и за разноски в размер 225,00 лв., направени по заповедното производство. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 17.08.2015 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

Разпитаният в съдебно заседание свидетел М.П. излага, че работил в ищцото дружество през 2013 г., като той сключвал договорите от името на същото. Договорът с ответника бил прекратен, като в тези случаи практиката била да се издават стоково-парични приходни ордери.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Исковете са предявени от „Бургаска газова компания” ЕООД гр. Бургас по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника ЕТ „Е.-Ш.Ю.“ гр. Шумен в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 989/30.07.2015 г. по ч.гр.д. № 1968/2015 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че искът е допустим.

По основателността на иска:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че съществува следното вземане в полза на ищеца срещу ответника: 280,00 лв., представляващо равностойността на движими вещи, предмет на договор за заем за послужване № 5895/20.03.2013 г., невърнати от заемателя след прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 29.07.2015 г. до окончателното плащане.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 1968/2015 г. на ШРС, договорът от 20.03.2013 г.

Доказа се, че страните по делото са били насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор от 20.03.2013 г. Същият включвал в своето съдържание договор за продажба и договор за заем за послужване по смисъла на чл. 243 от ЗЗД.

Доказа се чрез отразеното в самия договор, че ищцовото дружество предоставило за временно ползване на ответника 4 бр. бутилки за втечнен газ, чиято стойност възлиза на 280,00 лева. От своя страна, едноличният търговец се задължил да върне същите в деня на прекратяване на договора, в изрично определени време и място. Страните уговорили срок на договора една година, поради което заемателят следвало да върне вещите на 20.03.2014 година. Не се събраха доказателства, че ответникът изпълнил това свое задължение. Посоченото в съдебно заседание от свидетеля, че договора е прекратен и той е приел оборудването не доказва точното изпълнение от страна на ЕТ „Е.-Ш.Ю.“.

Тъй като ищецът претендира установяване на вземане за равностойността на предоставени за временно ползване вещи, а не изпълнение на договорно задължение, то следва да се приеме, че се претендира вземане поради неоснователно обогатяване. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Законодателят поставя условието получаването да е без основание или ако такова основание първоначално е било налице, то да не се е осъществило или да е отпаднало с обратна сила. Т.е., централният елемент от фактическия състав, от който произтича претенцията за връщане на неоснователно обогатяване е основанието. Последното представлява валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо. Вземанията за връщане на получено без основание не предпоставят вина на получателя.

В конкретния случай, ищецът цели връщане на равностойността на получени от ответника вещи при отпаднало основание. Фактическият състав в тази хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се характеризира с това, че в момента на престирането между страните съществува правоотношение, по силата на което едната страна е била длъжна да даде нещо, а другата е имала право да го иска и получи. Впоследствие, обаче, по една или друга причина, съществуващото основание отпада. В случая, съществувалият договор бил прекратен. Тоест, доказва се, че основанието е отпаднало. Поради това, съдът намира, че са налице елементите, включени във фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предложение 3-то от ЗЗД – ответникът се е обогатил с равностойността на невърнатите от него вещи по силата на отпаднало основание.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Бургаска газова компания” ЕООД гр. Бургас от ЕТ „Е.-Ш.Ю.“ гр. Шумен за парична сума в размер на 280,00 лв., представляваща равностойността на движими вещи, предмет на договор за заем за послужване № 5895/20.03.2013 г., невърнати от заемателя след прекратяване на договора. По отношение на искането за присъждане на законната лихва върху вземането, считано от депозиране на заявлението: установява се, че при подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК такова искане не е отправяно и в издадената заповед за изпълнение законна лихва не е присъждана. Тъй като искането се прави с депозиране на исковата молба, не е включено в предмета на делото, респ. не е обявено и в доклада по делото, поради което съдът не дължи произнасяне по това искане.

При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Бургаска газова компания” ЕООД гр. Бургас направените разноски по настоящото исково производство в размер на 325,00 лв. и по заповедното производство в размер на 225,00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „Е. – Ш.Ю.“ с, със седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен 9700, обл. Шумен, ул. „***“ № 12, вх. 2, ет. 4, ап.36, представляван от Ш.Н.Ю. и „БУРГАСКА ГАЗОВА КОМПАНИЯ” ЕООД със седалище: гр. Бургас, адрес на управление: гр. Бургас 8000, обл. Бургас, ул. „***“ № 10, ет. 3, офис 1, представлявано от Ю.Д.Д., че съществува вземане на „БУРГАСКА ГАЗОВА КОМПАНИЯ” ЕООД гр. Бургас от ЕТ „ЕЛИВА – ШЕНОЛ ЮСНЮ“, гр. Шумен в размер на 280,00 лв. (двеста и осемдесет лева), представляващо равностойността на движими вещи, предмет на договор за заем за послужване № 5895/20.03.2013 г., невърнати от заемателя след прекратяване на договора, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 989/30.07.2015 г. по ч.гр.д. № 1968/2015 г. по описа на Районен съд гр. Шумен.

ОСЪЖДА ЕТ „Е.-Ш.Ю“ гр. Шумен да заплати на „Бургаска газова компания” ЕООД гр. Бургас направените по заповедното производство деловодни разноски в размер на 225,00 лв. (двеста двадесет и пет лева).

ОСЪЖДА ЕТ „Е.-Ш.Ю.“ гр. Шумен да заплати на „Бургаска газова компания” ЕООД гр. Бургас направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 325,00 лв. (триста двадесет и пет лева).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: