Р Е Ш Е Н И Е
5/7.1.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
06 (шести) януари Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2733
по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
150 от СК.
В исковата си молба непълнолетният Л.М.П., действащ със
съгласието на своя родител и законен представител М.Е.Н. твърди, че ответникът М.С.П.
е негов баща. По силата на съдебно решение по гр.д. № 2214/2006 г. по описа на Районен
съд гр. Шумен, последният бил осъден да плаща месечна издръжка на детето си в
размер на 60,00 лева. През изминалите години многократно нарастнали потребностите
на детето, като същото посещавало учебни занятия в спортно училище, което било
свързано с допълнителни разходи. Моли съда да постанови решение, по силата на
което да измени размера на дължимата от ответника издръжка, като го увеличи от 60,00
лв. на 150,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2015
г.
Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва предявения иск
по размер. Сочи, че не е престанал да полага грижи за детето си,
което пребивавало поравно при него и майка си. Освен това, бил безработен,
поради което моли размерът на дължимата от него издръжка да бъде определен в
минималния, предвиден в закона размер.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното: видно от приложеното по делото удостоверение за
раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № ***/13.04.2001 г., съставен
от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен е, че М.Е.Н. и М.С.П.
са родители на детето Л., роден на *** година. От изисканото гр.д. № 2214/2006
г. по описа на ШРС се установява, че по силата на решение № 1072/05.12.2006 г.,
постановено по делото, ответникът бил осъден да заплаща на детето си Л. месечна
издръжка в размер на 60,00 лева, считано от 12.09.2006 година. Съдът констатира
от представеното удостоверение изх. № 3-6573/18.09.2015 г., изд. от Военно
формирование 52090 гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, че майката и законен
представител на ищеца – М.Н., през периода от месец април 2015 г. до месец септември
2015 г., получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 868,60
лева. От служебна бележка рег. № 3-8784/30.12.2015 г., изд. от същото Военно
формирование се установява, че същата получава и компенсационни суми за наем в
размер на 85,00 лв. месечно. Видно от приложените операционни бележки е, че Н.
плаща месечен наем в размер на 150,00 лева. От служебна бележка № 162/18.09.2015
г., изд. от Спортно училище „***” гр. Плевен се установява, че Л.П. е записан
като редовен ученик в осми клас през учебната 2015/2016 година.
В изготвения от социален работник при Дирекция „Социално
подпомагане“ общ. Плевен социален доклад се сочи, че майката на детето полага адекватни
грижи за същото и задоволява потребностите му. Същата реализира постоянни
доходи от трудова заетост, които са недостатъчни за отглеждането на детето.
Не са налице доказателства за алиментни задължения на
страните към други лица.
Предвид установената по-горе
фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
От
предходното определяне на издръжката, дължима от М.П. на детето му Л. са
изминали повече от девет години, през който период потребностите на детето са
нарастнали значително. Последният извод не се отнася за материалните
възможности на ответника. Предвид това, съдът приема, че е налице изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което прави депозирания иск
частично основателен и доказан.
Досежно размера на
издръжката: според чл. 142, ал. 1 от СК, същият се определя в зависимост от
нуждите на детето и от възможностите на дължащия издръжката родител. Съгласно
нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от минималната работна заплата, тоест понастоящем – на 105,00
лева. Издръжка на ненавършило пълнолетие дете се дължи от родителите му,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК.
В процесния случай, съдът,
като съобрази потребностите на детето, обусловени от 14-годишната му възраст и
развитието му в областта на спорта, както и материалните възможности на неговите
родители, определя обща месечна издръжка за детето Л. в размер на 230 лв., от
които бащата следва да заплаща по 130,00 лв. месечно, а останалите следва да се
заплащат от майката. При определяне на общия размер на издръжката и на частта,
дължима от ответника, съдът съобрази събраните доказателства за финансовите
възможности на двамата родители, съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от
СК. В тази насока, ответникът декларира, че е безработен, но не представя
доказателства в тази насока. От друга страна, същият заявява, че се издържа с
финансовата помощ на майка си, получаваща доходи от наем на обекти, находящи се
в централната част на гр. Шумен. По-голямото парично участие на бащата в случая
се дължи на факта, че непосредствената тежест по грижите по отглеждането и
възпитанието на детето се понася от майката. Увеличеният размер на издръжката
се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 23.10.2015 г., ведно със
законната лихва за всяко забавено месечно изплащане, до настъпване на законни
причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
Искът за изменение на издръжката, в останалата му част до
пълния предявен размер – 150 лв. месечно следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
На
основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 100,80 лв. – върху размера
на увеличението на издръжката.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ
размера на присъдената с влязло в сила на 28.12.2006 г. решение № 1072/05.12.2006
г. по гр. д. № 2214/2006 г. по описа на Районен съд гр. Шумен издръжка по чл.
143, ал. 2 от СК на ненавършило пълнолетие дете от родител, дължима от родителя
М.С.П. с ЕГН **********,***, на своето непълнолетно дете Л.М.П. с ЕГН **********,
действащо със съгласието на своя родител и законен представител М.Е.Н. с ЕГН **********,
и двамата с настоящ адрес: ***, КАТО Я
УВЕЛИЧАВА от 60,00 лв. (шестдесет лева) на 130,00 лв. (сто и тридесет лева)
месечно, считано от датата на предявяване на иска за изменението – 23.10.2015
г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане,
на основание чл. 146, ал. 1 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска за
изменение на издръжката в останалата му част над 130,00 лв. до пълния предявен
размер от 150,00 лв., като неоснователен и недоказан.
На
основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА М.С.П. да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Шумен, държавна такса в размер
на 100,80 лева върху общия размер на увеличението на издръжката.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
Решението
може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 07.01.2016
година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: