Р Е Ш Е Н И Е

252/29.3.2016г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание проведено на първи март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 2734/2015 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл. 108 ЗС, от Г.З.М., срещу М.Р.Х. и Е.н Е.Х., за признаване, като установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на дворно място, представляващо УПИ III – 131, от кв. 41, по плана на с. Ч., общ. В., с площ 742 кв. м., при граници: улици, УПИ IV – 132 и УПИ II – 131, заедно с построена в него къща, с площ 80 кв. м., и стопански постройки: хамбар, с площ 16 кв. м. и плевня с площ 40 кв. м., осъждане на ответниците да предадат владението на процесния недвижим имот, както и искане, с правно основание чл. 537, ал. 2, изр. 3, хип. 1 ГПК, за отмяна на НА № *** по описа на нотариус К. М., с район на действие ШРС, вписан под № 28, том 13, дело № 2576/06.10.2010г. в АВп - Шумен. Претендира разноски.

Ищецът обосновават исковата си претенция на следните фактически твърдения: През месец декември 2004г. между страните бил сключен Предварителен договор за продажба на процесния имот, като купувачите М.Р.Х. и Е. Е.Х. се задължили в срок до 31.01.2005г. да доплатят продажната цена. Поради неизпълнение в срок правото на собственост не била прехвърлена. Месец – два преди подаване на исковата молба, при извършена проверка, ищецът установил, че по реда на чл. 587 и сл. ГПК, ответниците били признати за собственици, за което бил съставен НА № ***г., по описа на нотариус К. М., с район на действие ШРС, вписан под № 28, том 13, дело № 2576/06.10.2010г. в АВп – Шумен. Ищецът счита, че собственик на процесния имот е той, а ответниците го владеят без основание. Представя писмени доказателства.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответницата М.Р.Х., е депозирала писмен отговор на исковата молба с изложени факти и обстоятелства, от които може да се направи извод, че счита исковата претенция за неоснователна. Не прави възражение, не оспорва представени документи и на упражнява права, по смисъла на чл. 133 ГПК. Прилага писмени доказателства. Не претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Е. Е.Х. не е депозирал отговор на исковата молба, не е изразил становище по допустимостта и съществото на иска и по обстоятелствата, на които се основава; не е изложил възражения срещу исковите претенции; не е посочил доказателства и конкретни обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на проведеното по делото едно съдебно заседание ищцовата страна, чрез процесуален представител адв. И. Т. от ШАК, поддържа предявения иск, като моли за постановяване на решение срещу ответниците, с което исковите претенции бъдат уважени. Ответниците вземат становище, като считат исковите претенции за неоснователни, твърдейки че са купили имота от Г.З.М., за 12 х. лв. и не дължат никаква сума.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа следното:

Ищецът Г.З.М., с ЕГН: ********** е единствен наследник на Ц. Н.П., с ЕГН: **********, починала на 17.06.2002г. и З. М. П., с ЕГН **********, починал на 27.05.2004г.. Последният с НА № ***. придобил недвижим имот: дворно място с. Ч., общ. В., с площ 742 кв. м., ведно с построена в него къща, хамбар и плевня, съставляващ парцел III – 131, в кв. 41, по плана на селото при граници: от две страни улици, М. П. и П. П..

На 30.12.2004г. между страните бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот: дворно място - УПИ III – 131, от кв. 41, по плана на с. Ч., общ. В., с площ 742 кв. м., при граници: улици, УПИ IV – 132 и УПИ II – 131, заедно с построена в него къща, с площ 80 кв. м., и стопански постройки: хамбар, с площ 16 кв. м. и плевня с площ 40 кв. м.. В договора е отбелязано, че в деня на подписването купувачите платили 8 000 лева и се задължили в срок до 31.01.2005г. да доплатят продажната цена в размер на 4 000 лева..

Към отговора на исковата молба от М.Р.Х. е приложен и приет по делото саморъчно написан „ Договор за покупко - продажба на имот находящ се в с. Ч., ул. „***“ 21, общ. В.“. От съдържанието му се установява, че същият е сключен на 28.10.2005г., като е посочено, както, че между страните има и предварителен договор от 2004г., така и, че за имотите намиращи се в с. Ч. на ул. ***. Отразено е, че купувачът М.Р.Х. „е дала общо 12 000 лева“, от които за новата къща, с партиден № ***“ – 10 х. лева и за старата къща, която се води на името на А. П., с партиден № *** – 2 000 лева. Купувачът по този договор се упълномощава „да прехвърли имотите, да подписва, да получава необходимите документи от данъчна служба, Нотариус, Техническа служба и други инстанции, където е необходимо, заради мен. И да подава необходимите документи за същите“. Страните се споразумяват разноските по прехвърлянето на имотите да е за сметка на купувача Този договор е подписан от „Г.З.М.“, като продавач и за купувач „МР Х.“. Договорът не е оспорен от ищцовата страна.

На 06.10.2010г. Нотариус К. М., с район на действие ШРС, по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, въз основа на обстоятелствена проверка за придобиване собственост, чрез разпит на трима свидетели, признава молителката М.Р.Х. за собственик на процесния имот по давност, за което бил съставен НА № *** по описа на нотариуса, вписан под № 28, том 13, дело № 2576/06.10.2010г. в АВп – Шумен.

От показанията на свидетелите Росен М. Пенчев – племенник на ищеца, П. Г. С. – съпруга на ищеца и А. П. М. - дъщеря на ищеца, допуснати по делото по искане на ищеца, съдът намира за установено, че до 2004г. процесният имот е бил във владение на наследодателят - баща на ищеца, починал на 27.05.2004г., като след сключване на предварителния договор през 2004г. ответниците започнали да владеят имота, което фактическо положение е непроменено и до предявяване на настоящата искова молба. Когато свидетелите са от кръга лица, по смисъла на чл. 172 ГПК, каквито са разпитаните, показанията им следва да се преценяват с оглед всички данни по делото, поради което съдът ги кредитира, като има предвид тяхната заинтересованост.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:

При предявен иск, с правно основание чл. 108 ЗС, в тежест на ищцовата страна е да установи, както фактите, които сочат на осъществяване твърдяното в исковата молба основание за придобиване право на собственост, така и факта, че именно ответникът упражнява фактическа власт /владение/ върху същия, вкл. и да установят наличието на факти, които изключват добросъвестност на ответника, а в тежест на ответника е да установи всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително и валидно правно основание, по силата на което упражнява фактическата власт.

Ищецът се легитимира, като собственик на процесния недвижим имот, като представя писмени доказателства за придобиване на същия по силата на наследствено правоприемство. От допуснатите и приети по делото доказателствата: свидетелските показания и обясненията на ответната страна, по реда на чл. 176 ГПК, се установява, че имотът е във владение на ответниците, въз основа на сключения между страните Предварителен договор за продажба, считано от 30.12.2004г.. Предварителният договор за продажба на НИ не е годно правно основание, по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, за установяване на добросъвестно владение, тъй като няма вещно-прехвърлителен ефект - не е годен да направи купувача по този договор собственик. Действително, съгласно чл. 70, ал. 3 ЗС купувачът по този договор се ползва с правата по чл. 71 и чл. 72 ЗС на добросъвестния владелец за добивите и за направените от него подобрения в имота, но той е недобросъвестен владелец по смисъла на закона и ако не бъде сключен окончателния договор, той може да придобие имота след изтичане на общата 10-годишна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, а не по кратката 5 - годишна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС. Предвид, че в съвременното българско законодателство за придобиване право на собственост върху недвижим имот, по силата на гражданско правна сделка, е въведена нотариална форма за действителност – арг. чл. 18 ЗЗД, то договорът за покупко - продажба между страните от 28.10.2005г., не променя вида владение, понеже като правно основание е негодно да направи приобретателя собственик поради неспазване на изискуемата от закона форма за действителност – чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, Предвид установеното и доколкото не са представени по делото и не са поискани за събиране доказателства срокът да е спиран или прекъсван, то придобивната давност в полза на ответната страна е изтекла на 30.12.2014г.. Исковата молба е заведена на 23.10.2015г., когато десет годишния давностен срок в полза на недобросъвествния владелец М.Р.Х. е изтекъл. От една страна хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда придобиване право на собственост с изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, т. е. фактическият състав не включва други елементи. От друга страна обаче това не означава, че правната последица - придобиване право на собственост, настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и собственост, което изявление, като процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, може да се осъществи, или чрез предявяване на иск за собственост, или чрез възражение по предявен против владелеца иск за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на право на собственост се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок. Доколкото нормите на чл. 8, ал. 2, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал. 1 ГПК не допускат съдът по свой почин да въвежда обстоятелства и прави възражения от името на страна по делото, то следва, че не може служебно да изследва дали е налице придобивно основание по чл. 79 ЗС. В този смисъл са задължителните указания обективирани в Тълкувателно решение № 4/17.12.2012г., постановено по тълкувателно дело № 4/2012г., ОСГК на ВКС. В процесния случай, нито в отговора на исковата молба, нито в открито съдебно заседание, ответната страна се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност, поради което настоящият състав на ШРС намира, че въпреки наличието на предпоставките по чл. 79, ал. 1 ЗС - изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, в полза на ответната страна не е налице валидно правно основание, по силата на което упражнява фактическата власт върху процесния имот.

Относно искането, с правно основание чл. 537, ал. 2, изр. 3, хип. 1 ГПК, за отмяна на НА № *** по описа на нотариус К. М., вписан под № 28, том 13, дело № 2576/06.10.2010г. в АВп - Шумен.

Констативният нотариален акт, съставен по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК, като титул за собственост, има обвързваща доказателствена сила относно удостоверено в него вещно право. Тази доказателствена сила не е установена с изрична законова разпоредба, но се основава на задължение на нотариуса да провери легитимацията на молителите при съставяне на нотариалния акт. На това основание се приема, че когато такава проверка е била извършена и това е отразено в акта, той се ползва със своеобразна законна доказателствена сила относно удостоверителното изявление на нотариуса, че правото на собственост съществува. Последиците са, че: този, който разполага с констативен нотариален акт се освобождава от необходимостта да доказва основанието, на което е придобил удостовереното в акта вещно право. Ако насрещната страна по спора твърди свои права, които изключват тези на ползващия се от акта, в нейна тежест е да ги докаже в производство по чл. 193, ал. 1 ГПК. При успешно проведено доказване ще се стигне до оборване на законната доказателствена сила на нотариалния акт, като може да не се доказват собствени права, а да се ангажират само доказателства за факти, чието установяване оборва легитимацията на ползващото се от акта лице. В процесният случай ответната страна не се позовава и на се ползва от НА № ***, по описа на нотариус К. М., вписан под № 28, том 13, дело № 2576/06.10.2010г. в АВп – Шумен, същият е представен от ищцовата страна, не е оспорен, поради което производство по оспорване не е провеждано. От друга страна, както съдебната практика, така и правната доктрина, са безпротиворечиви, че констативния нотариален акт формира обвързваща доказателствена сила само относно факта, че пред нотариуса са били представени описаните в приложната част на акта документи, но не и че същите действително легитимират молителя, като собственик и съдът не е обвързан от преценката на нотариуса относно съществуването на удостовереното вещно право, а следва да съобрази това по вътрешно убеждение, тъй като е възможно нотариусът да не е направил правилна правна преценка за валидността на представени документи или други доказателства. С други думи законната доказателствена сила на констативния нотариалния акт относно съществуването на правото на собственост, не е абсолютна и не задължава съда във всички случаи, когато правото не е оспорено от противната страна, да приеме за собственик ползващото се от акта лице, като е свободен по вътрешно убеждение, с оглед всички данни по делото, да прецени дали в действителност това лице е собственик и при наличие на доказателства, обуславящи извод в противен смисъл, респ. при преценка, че констатацията на нотариуса относно придобиването на правото противоречи на закона, не следва да зачете доказателственото значение на констативния нотариалния акт, като титул за собственост.

В Протокола и съответно Постановлението от обстоятелствената проверка, въз основа на които е съставен НА № *** по описа на нотариуса, е отразено, че Нотариус К. М. признава за установено, че към 06.10.2010г. М.Р.Х., е владяла имота трайно, непрекъснато и необезпокоявано от никого на законно основание повече от десет години, поради което е призната за собственик на процесния имот по давност. Този извод на нотариуса не се подкрепя от доказателствата по делото. От доказателствата по делото е установено, че процесния имот е във владение на ответниците, считано от 30.12.2004г., въз основа на сключения между страните Предварителен договор за продажба. Ответниците са недобросъвестни владелци, по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което придобивната давност в тяхна полза е изтекла на 30.12.2014г.. Към 06.10.2010г. законовоустанования срок по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС не е изтекъл и последиците от придобивната давност в полза на М.Р.Х., не са настъпили. Предвид установеното искането се явява основателно, което налага прогласяване отмяна на НА ***, по описа на нотариуса, вписан под № 28, том 13, дело № 2576/06.10.2010г. в АВп – Шумен.

Относно разноските: При този изход на спора искането за присъждане на разноски в полза ищеца, за което се представя списък по чл. 80 ГПК, се явява основателно и ответниците следва да бъдат осъдени да платят солидарно общо сумата 604.02 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от така изложеното, Шуменски районен съд

Р Е Ш И:

Признава за установено, в отношенията между Г.З.М., с ЕГН: ********** и адрес: *** и ответниците : М.Р.Х. с ЕГН: ********** и Е. Е.Х., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, че ищецът е собственик на дворно място, представляващо УПИ III – 131, от кв. 41, по плана на с. Ч., общ. В., с площ 742 кв. м., при граници: улици, УПИ IV – 132 и УПИ II – 131, заедно с построена в него къща, с площ 80 кв. м., и стопански постройки: хамбар, с площ 16 кв. м. и плевня с площ 40 кв. м..

Осъжда М.Р.Х., с ЕГН: ********** и Е. Е.Х., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, да предадат владението на недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ III – 131, от кв. 41, по плана на с. Ч., общ. В., с площ 742 кв. м., при граници: улици, УПИ IV – 132 и УПИ II – 131, заедно с построена в него къща, с площ 80 кв. м., и стопански постройки: хамбар, с площ 16 кв. м. и плевня с площ 40 кв. м..

Отменя НА № 148, том III, дело № 515/2010г., по описа на нотариус К. М., с район на действие ШРС, вписан под № 28, том 13, дело № 2576/06.10.2010г. в АВп – Шумен, с който М.Р.Х., с ЕГН: ********** и Е. Е.Х., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, са признати за собственици на недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ III – 131, от кв. 41, по плана на с. Ч., общ. В., с площ 742 кв. м., при граници: улици, УПИ IV – 132 и УПИ II – 131, заедно с построена в него къща, с площ 80 кв. м., и стопански постройки: хамбар, с площ 16 кв. м. и плевня с площ 40 кв. м., на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3, хип. 1 ГПК.

Осъжда М.Р.Х., с ЕГН: ********** и Е. Е.Х., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, да платят в полза на Г.З.М., с ЕГН: ********** и адрес: ***, солидарно общо сумата 604.02 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ШОС в двуседмичен срок от връчване на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните

Районен съдия: