Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

160/2.3.2016г., град Шумен  

Шуменският районен съд в публичното заседание на четиринадесети януари     , през две хиляди и шестнадесета    година, в състав :  

                                                                                               Съдия : Зара Иванова  

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия З.Иванова  гр.д. №2758    по описа за 2015  година, за да се произнесе взе предвид следното:  

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр.с чл.124 ал.1 от ГПК .

Депозирана е искова молба от „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, ЕИК ***, представлявано от инж.С.Д.   срещу  Л.И.Т. , ЕГН:********** , адрес ***     , в която  заявява , че че ответникът е потребител на В и К услуга, притежавал две партиди  с №№ 505/059 и 505/060 в имот, находящ се в гр. Шумен ул. „***. Твърди, че през периода 30.11.2010 г. до 11.06.2015 г. имал консумирана и неплатена вода в размер на 1 159.48 лева общо за двете партиди, която сума представлява главница и лихви. На 03.07.2015 г. била връчена на ответника покана за доброволно плащане на  задължението, като след изпичане на определения   в нея срок,  ищецът на основание чл. 410 от ГПК депозирал  заявление за издаване на заповед за изпълнение, образувано било ч.гр.д. №2214/2015г. по описа на ШРС и издадена заповед за изпълнение ,  по което ответникът  възразил. Ищецът претендира заплащане на сума в размер на  1094.89 лв. главница за отчетен период 30.11.2010 г. до 22.04.2014 г. и 245.80 лв. мораторна лихва за периода  от 14.02.2011г. до 24.08.2015 г. по партида № 505/060 и по партида № 505/059 дължима сума в размер на 58.06 лв. главница за периода от 22.04.2014 г. до 11.06.2014 г. и мораторна лихва в размер на 6.53 лв. за периода от 02.07.2014 г. до24.08.2015 г., законна лихва  от 25.08.2015 г. ( датата на внасяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателно изплащане на сумата,  направените разноски по заповедното производство в размер на обща сума от 29.00 лв., както и направените деловодни разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор,в който заявява, че  исковата молба е неоснователна и недопустима.  Твърди, че издадените фактури не били за реално използвана вода, тъй като ищецът таксувал изразходваните количества вода по водомер находящ се на входа на жилищната сграда и извършвал преразпределение между абонатите. Издадените фактури били за служебно начислени количества вода, които не били реално изразходвани. Част от издадените фактури били с изтекъл срок на давност за този вид вземания, като заявява, че покана за доброволно плащане не му е предавана нито на него, нито на съпругата му.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено  от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на депозирано от “ Водоснабдяване и канализация  “ ООД гр.Шумен  , заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №2214/2015г. по описа на ШРС , по което  е издадена Заповед №1145/26.08.2015г. , по силата на която е разпоредено длъжникът Л.И.Т. ,    да заплати на кредитора  сумата 907,15 лева – главница , със сумата 6,53 лева  - лихва от 02.07.2014г. до 24.08.2015г. и сумата 245,80 лева  - лихва от 14.02.2011г. до 24.08.2015г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 25.08.2015г. , до изплащане на вземането , както 29 лева – деловодни разноски . Посочено е , че вземането  представлява дължима сума за консумирана е неплатена вода по партида №505/059 – сума в размер на 58,06 лева и по партида №505/060 – сума в размер на 849,09 лева , за имот находящ се в гр.Шумен  , ул.*** и издадени и неплатени фактури .     В срока по чл.414 от ГПК длъжникът  е депозирал възражение , поради и което кредиторът , съгласно възможността , предвидена от чл.415 ал.1 от ГПК  е предявил настоящият иск.

Съдът приема за доказано , че ответникът е потребител на  на ВиК  услуги ,  начинът на възникване на договорни отношения между оператора на В и К услуги и потребителите на вода е уреден основно в Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана по-долу за краткост  Наредбата ) . Според чл.8  от посочената наредба получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия (ОУ) , каквито в настоящият случай има изготвени и приети съгласно изискванията на закона . От изложеното се налага изводът , че между страните съществуват валидни облигационни отношения , по силата на които ответникът е задължен да заплаща на ищеца стойността на изразходваната вода .

Относно претенцията за сума от 58,06    лева  , представляваща стойността на изразходвана вода по партида партида № 505/059 , в  хода на съдебните прения , ответникът заявява , че не я оспорва .  Основните му възражения касаят претенцията , касателно  партида партида №505/060 и по-конкретно твърди , че неправилно му е начислявано служебно количество вода . Заявява , че неоснователно ищцовото дружество е приело , че водомерът му е повреден , твърди , че водомерът винаги е бил изправен  и това е констатирано и от служители на ВиК .  За горните обстоятелства са събрани писмени и гласни доказателства , а именно , според показанията на  св.Д.С. ,  която е била инкасатор в ищцовото дружество  ,  при проверка на показанията на водомерите  , констатирала , че единият водомер не работи , за което направила  предписание за отстраняване на повредата , а ответникът направил възражения .    В представените и приети като доказателство по делото карнети за отчитане на показанията на водомерите , на 26.10.2010г. е отбелязано , че  по партида  №505/060 , СТИ е повредено , след което по тази партида е начислявано служебно количество вода . На същата дата е изготвено и връчено на ответника предписание , в което е отразено , че водомерът е повреден . Следва да се посочи , че в Предписанието не е посочена изрично партидата , което е било необходимо , с оглед обстоятелството , че в жилището на ответника е имало две партиди . Тази непълнота обаче , не опорочава предписанието , респ. процедурата по установяване на повредата на водомера , защото  както беше посочено , в карнета , изрично  е извършено отбелязване , че  повреденият водомер е по партида №505/060 . Според съда , въведената формална процедура за установяване на повреда е създадена с цел потребителят да бъде надлежно уведомен и запознат с правата и задълженията си в подобна ситуация . В настоящият случай  , както от вписаните от потребителя възражения в Предписанието , така и от всички други обстоятелства , включително и от изявленията му по делото , може да се направи извод , че за него е било ясно , че предписанието касае водомера по партида №505/060 . Обобщавайки горното , съдът намира , че по надлежен ред  , съобразно изискванията на чл.33 , ал.2 от Наредбата  представителят на оператора е констатирал повредата и е направил предписание за отстраняването и .   В наредбата липсва разпоредба,която да определя по какъв начин се определя количеството изразходвана вода в този случай,но такава се съдържа в Общите условия на ВиК гр.Шумен  , а именно чл.26 ал.2 вр. с чл.25 , ал.8  , т.1  , според която се начислява по 6 куб.м. при топлофицирано жилище  и  по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Не е спорно , че   жилището е обитавано от две лица , както и , че не е топлофицирано , което означава , че е следвало да се начислява 10 куб.м. вода ежемесечно . По неизяснени причини , всеки месец  в карнетите са начислявани различни показатели ,  за месеците , в които стойността надвишава 10 куб.м. , следва да бъде редуцирана до предвиденото от чл.26 ал.2 вр. с чл.25 , ал.8  , т.1   ОУ ,  а където е под тази стойност , доколкото е в ущърб на ищеца , няма пречка да бъде приета за меродавна .  Независимо от горното ,  част от вземането на ищеца е недължимо поради изтекла погасителна давност . От ответника своевременно е въведено възражение в тази насока и  като се има предвид , че  случая се касае за вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност  ( ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС). Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране (арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” Шумен ) . Както се установи от събраните по делото доказателства всеки месец ищцовото дружество издавало съответна фактура за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия, абоната- потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение  , което е началният момент в който се прекъсва течението на погасителната давност е подадено на  25.08.2015г. следователно, имайки предвид тригодишния давностен срок, вземането му спрямо ответника за неплатената стойност на доставена питейна вода за периода от  12.2010г. до  09.20107.2012г.  по партида №505/060  е  погасено по давност , което е сума в размер на  384,65 лева . За същия период е погасено по давност и вземането за мораторна лихва или сума от 148 ,66 лева .

Обобщавайки горното , съдът намира , че ответникът дължи на ищеца следните суми : по партида № 505/059  , претенцията е изцяло основателна или  сума от  58.06 лева за периода от 05.2014г. до 06.2014г. , както и законна лихва върху тази главница за същия период в размер на 6,53 лева . По партида №505/060 ., претенцията е основателна за сума от 464,44 лева , за периода от 08.2012г. до 22.04.2014г. и мораторна лихва върху тази сума , за същия период в размер на 97,14 лева .

На основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски, съразмерно с уважените искове. Присъдените в заповедното производство разноски са 29 лева. Извършените от ищеца в настоящото производство разноски са в размер на  79 лева . От общо извършените разноски 108 лева , ответникът дължи на ищеца деловодни разноски , съразмерно на уважените искове , в размер на 58,32 лева .

Водим от горното , съдът

Р          Е          Ш          И  :

            ПРИЗНАВА за установено , че Л.И.Т. , ЕГН:********** , адрес ***     ,  дължи на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, ЕИК ***, представлявано от инж.С.Д.,   общо сумата  626,17   ( шестстотин двадесет и шест лева и седемнадесет ст. ) , лева , от която :

ведно със законната лихва върху главниците  считано от 25.08.2015г.  , до изплащане на вземането , за която е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК , по ч.гр.д. №2214/2015г. по описа на ШРС .

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 , ал.1 от ГПК , за останалата част , като неоснователен.

ОСЪЖДА Л.И.Т. , ЕГН:********** , да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, ЕИК ***, сумата от 58,32  лева - направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски, съразмерно с уважените искове. 

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в  двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.  

                                                                                                          СЪДИЯ: