Р Е Ш Е Н И Е

200/15.3.2016г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в публичното заседание, на втори март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 2761 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

В молбата си до съда ищецът- Н.Д.И., ЕГН **********,***, излага, че с ответника- В.В.И. /С./, ЕГН **********, с последен известен постоянен адрес:***, са сключили граждански брак на 27.07.1989 г., втори по ред и за двамата, като от брака си имали родено едно дете, навършило пълнолетие. Ищецът твърди, че през 2000 г. ответникът напуснал семейното жилище и от тогава нито ищцата, нито синът им, и другите им близки знаели къде е. През периода от 2000-2007 г. служители на полицията са идвали да търсят ответника в дома на ищцата, но последната нямала сведения за него. За да издържа семейството, се наложило през 2007 г. ищцата да отиде да работи в Кипър, където била и към датата на предявяване на иска. Ищецът счита, че бракът й с ответника съществува само формално, тъй като съпрузите са отчуждени един от друг, не поддържат контакти и не се интересуват един от друг. Позовавайки се на изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде прекратен сключения между страните граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината, като си запази фамилното име, придобито със сключване на брака- И..

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, действащ чрез назначения му от съда особен представител адв. Д.Б. от ШАК, представя писмен отговор, в който сочи, че счита иска за допустим.

След като се запозна с изложеното и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност съдът, от фактическа и правна страна, възприе следното: Видно от 1 бр. удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак № 397/27.07.1989 г., издаден от длъжностното лице по гражданско състояние при Община – Шумен, се установи, че страните са законни съпрузи от 27.07.1989 г. Не се спори между страните, че същите, към момента на депозиране на исковата молба, са разделени и не живеят заедно, като съпругата пребивава в чужбина. Посоченото обстоятелство се установява и от събраните гласни доказателства. От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи, че страните от 2000 г. не живеят заедно, като мъжът е напуснал семейното и от тогава съпругата и общото на страните дете, както и близките на семейството не знаят къде се намира. От тогава са преустановени и всякакви контакти между съпрузите. Съдът дава вяра на тези гласни доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни и непротиворечиви помежду си. На следващо място показанията се подкрепят и от данните по делото.

Позовавайки се на изложеното относно настъпилата фактическа раздяла между съпрузите, продължила повече от петнадесет години и нежеланието им да възобновят съжителството си, съдът намира, че бракът им е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите и съществува повече в тяхна вреда, отколкото полза, без реални перспективи за заздравяването му. Ето защо, приема, че е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен. Доколкото няма направеното изрично искане за произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, счита, че на основание чл.49, ал. 3 от СК, не дължи произнасяне относно вината за разпадане на брачната връзка между страните.

Относно фамилното име на съпругата, съдът, въпреки че искането на процесуалния представител на ответника е ищцата да възстанови фамилното си име, носено преди брака счита, че същата следва да запази брачното си фамилно име, поради следното: За разлика от отменения СК, новият СК от 2009 г. прогласява принципа на запазване на семейното име. Разпоредбата на чл.53 от СК предвижда възможност съпругът да възстанови фамилното си име, носено преди брака, като съгласието или противопоставянето на другия съпруг, титуляр на фамилията, вече е ирелевантно. Правото на име е едно от основните права на личността и неговото упражняване не може да се поставя в зависимост от волята на трети лица. Ето защо и доколкото в настоящото производство съпругата изрично прави искане да запази фамилията, придобита със сключване на брака, счита, че същата следва да запази фамилията, придобита със сключване на брака- И..

На основание чл.329, ал.1 от ГПК, изр. второ, деловодните разноски остават в тежест на страните така, както са извършени.

По делото не са ангажирани доказателства относно получаваните от страните доходи, но с оглед трудоспособната им възраст, съдът счита, че те са в състояния да реализират доходи, поне в размер на минималните за страната. Поради изложеното определя окончателна държавна такса по предявения брачен иск в размер на 50.00 лева, от които приспада първоначално внесените от ищеца- 25.00 лева. Остатъкът от сумата, следва да се доплати от ответника.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА, сключения на 27.07.1989 г., с акт № 397/27.07.1989 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община – Шумен, граждански брак между В.В.И., ЕГН **********, с последен известен постоянен адрес:*** и Н.Д.И., ЕГН **********,***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ЗАПАЗВА фамилното име на жената, придобито със сключване на брака- И..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/, от които приспада първоначално внесените от ищеца 25.00 лв.

ОСЪЖДА В.В.И., ЕГН **********, с последен известен постоянен адрес:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски районен съд, сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за водене на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: