Р Е Ш Е Н И Е

 

146/26.2.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На втори февруари                                                 две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:                      Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2810 описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

          Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 258 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. 

Производството по делото е образувано по повод предявени от “С-М Строй” ЕООД с ЕИК 201015110 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от М.Р.С., съдебен адрес ***, офис1, чрез адв. Р.К. съединени в условията на първоначално обективно  кумулативно съединяване на положителни установителни искове за сумата от 3 376.80 лв., представляваща дължима главница  по договор за изработка, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението в съда – 27.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата и сума от 38.58 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 17.07.2015г. до 26.08.2015г.

В исковата молба се сочи, че дейността на ищеца била свързана с извършване на строително-монтажни дейности.  Във връзка с тази му дейност ответника възложил изпълнение на първи и втори етап от строителството на склад за промишлени стоки, находящ се в гр.Шумен, в поземлен имот с идентификатор 83510.412.12. Бил сключен Договор от 24.02.2015г., като неразделна част от него била и изготвената от изпълнителя  оферта. В чл.10 от Договора било посочено, че сумите се изплащат на изпълнителя при представяне на приемо – предавателен протокол, но такива не били изготвяни между страните. След приключване на втория етап от работата – поставяне на рандбалки, възложената работа била приключена и сумата, която останала за издължаване била в размер на 3 376.80 лв., като била съобщена устно на възложителя. В последствие била изготвена и фактура № 261/16.07.2015г., както и приемо-предавателен протокол, изпратени по електронна поща и с обратна разписка чрез куриерска фирма „Еконт“.  Пратката обаче била отказана и до настоящия момент сумата не била издължена. Предвид неизпълнението на задължението,   по инициатива на ищеца било образувано заповедно производство и в негова полза била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2237/2015г. на ШРС. Срещу така издадената заповед длъжника депозирал възражение в срок, което наложило провеждане на настоящото исково производство. В заключение се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноските в настоящото и в заповедното производство.

            В срока за писмен отговор ответникът депозира такъв, като в него се сочи, че исковете са неоснователни. Твърди се, че по договор била изплатена авансово сума в размер на 3000 лв., като тази сума се прихващала от задължението от 3 376.80 лв. с ДДС посочено във фактурата. Не е заплатено задължението по фактурата в размер на 376.80 лв., тъй като фактурата била пусната по банков път, а аванса бил платен в брой. Предвид това молят за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание представляващия ищцовото дружество се явява лично, като за него се явява и адв. Р.К. от ШАК. Поддържа се исковата молба и се моли за уважаване на претенциите изцяло. Прави се изменение на иска по чл.415 от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като се увеличава размера му от 38.58 лв. на 39.47 лв., съобразно експертизата по делото. Съдът е допуснал изменението на акцесорния иск чрез увеличение на размера му. В представените по делото писмени бележки основателността на претенциите се мотивира подробно, като се моли за присъждане и на разноските.

Представляващия ответника не се явява лично, за него се явява адв. С.П. от ШАК. Оспорва се исковата молба, като в представената писмена защита подробно се излагат доводи за неоснователността ѝ. Моли се за осъждане на ищеца на направените от ответника разноски във връзка с производството.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и  становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 2237/2015г. по описа на ШРС въз основа на инициирано от ищеца производство по чл.410 от ГПК, съдът издал Заповед за изпълнение № 1151/28.08.2015г., с която било разпоредено длъжникът – ответник да заплати на кредитора – ищец сума от 3376.80 лв., представляваща плащане по фактура № 261/16.07.2015г.  по Договор от 24.02.2015г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 38.53 лв. за периода от 17.07.2015г. до 26.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.08.2015г. до окончателното изплащане, както и разноски в общ размер на 267.54 лв.  В  законоустановения срок ответника възразил писмено срещу заповедта, като заявителя депозирал исковата молба в срок.

Видно от представения Договор от 24.02.2015г.( стр.5 от делото) ищеца, в качеството му на изпълнител и ответника, в качеството му на възложител се споразумяли за изпълнението на отделни СМР по приложена оферта за строително – монтажни работи във връзка с изграждане на склад за промишлени стоки, находящ се в поземлен имот  с идентификатор 83510.412.12 по плана на гр.Шумен. Към договора била приложена и оферта, в която били описани поотделно с наименование и цена всяка от договорените между страните СМР. В Раздел III на Договора бил определен начина на плащане на изпълнената работа, като  изпълнителя следвало да представя писмено-предавателен протокол за изпълнените СМР, извършени частично или пълно, подписан от техническия ръководител на обекта от страна на възложителя и от изпълнителя. Така също било уговорено изпълнителя да получи авансово сума в размер на 3 000 лв., като се сочило, че тази цена важала за целия срок на договора. Съгласно чл.10 от договора възложителя бил длъжен да заплати договореното възнаграждение при представяне на приемо-предавателен протокол.

От представеното по делото доказателство -  Приходен касов ордер № 001 от 25.02.2015г. (стр.28 от делото) се установява, че изпълнителя е приел от възложителя сума в размер на 3000 лв., представляваща авансово плащане по договор от 24.02.2015г., за което и съставил ордера.

Видно от представена по делото фактура № 0000000261/16.07.2015г. ищеца фактурирал сума в размер на 3 376.80 лв. с включено ДДС, представляваща извършени СМР, съгласно Акт 19 от 16.07.2015г.  По делото е приложен и Акт 19 от 16.07.2015г. по Договор от 24.02.2015г. Отказа на ответника да получи екземпляр от фактурата, акт 19 и уведомително писмо за вземането, бил удостоверен от куриер при „Еконт“ на 08.08.2015г.

От представеното по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, е видно, че в счетоводството на ищеца се намира и други счетоводни документи, свързани с Договор от 24.02.2015г., които обаче били съставени в доста по-късен момент. Така за авансовото плащане в размер на 3 000 лв. получено от изпълнителя на 25.02.2015г. била издадена данъчна фактура № 384 от 02.12.2005г. с посочване на данъчна основа от 2 500 лв. и 500 лв. ДДС.  Данъчната фактура за окончателното изплащане по договор от 24.02.2015г. с № 386 била издадена на 04.01.2016г., като в нея се посочва сума в размер на 6 410 лв. без ДДС, като се приспада аванса от 2 500 лв. без ДДС и крайната сума за плащане, ведно с начисленото ДДС била 4 692 лв. Фактурата се издавала въз основа на Договора от 24.02.2015г. и Акт 19, издаден на 30.12.2015г. Всички тези документи към момента на изготвяне на експертизата не били достигнали до възложителя – ответник, предвид датата на съставянето им.  

Експертизата посочва, че процесната фактура № 261/16.07.2015г. е осчетоводена в счетоводството на  ищеца на 31.12.2015г., като била включена в справка –декларация по ЗЗДС в месеца на издаването ѝ – месец юли 2015г. Процесната фактура обаче не  била осчетоводена в счетоводството на ответника, като не била включена в дневник продажби и справка-декларация по ЗДДС. Неплатената сума по процесната фактура била на стойност 3 367.80 лв., като размера на лихвата по главницата за периода 17.07.2015г. до 27.08.2015г. възлизал на 39.47 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявяването на установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Тази предпоставка в случая е налице. Така също по издадената заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК е депозирано възражение в срок, като в законоустановения срок е предявен и искът по чл.415 от ГПК. Предвид наличието на тези законови предпоставки, съдът дължи произнасяне по съществото на делото.

По основателността на иска по чл.422 от ГПК във връзка с чл. 266 от ЗЗД, във връзка с чл.258 от ЗЗД:  Предявения иск е за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимата цена по договор за изработка, процесен по делото.

Страните по делото не спорят, а видно от представения по делото Договор от 24.02.2015г. се установява, че са били във валидни облигационни отношения, по силата на които, ответника възложил на ищеца извършването на отделни видове СМР по приложена оферта за СМР,  във връзка с изграждането на промишлен склад, находящ се в гр.Шумен. Срещу това възложителя дължал заплащане на възнаграждение в размер и по начин, уговорен в Раздел III от договора и чл.10 от Договора.  В приложената към договора оферта са посочени поотделно, като наименование и единична цена в лева строително-монтажните работи, за които страните са се договорили, като посочените цени били за труд.  По делото не се оспорва и обстоятелството, че възложителя е заплатил авансово на изпълнителя сума в размер на 3 000 лв.

Спорния по делото въпрос е дали възложителя дължи на изпълнителя сумата по издадената фактура № 261/16.07.2015г. за конкретно извършена строително монтажна работа, а именно „направа на кофраж за рандбалки“ по Договор от 24.02.2015г., която сума била в размер на 3 376.80 лв. с ДДС. Ищцовото дружество твърди, че му се дължи сумата по фактурата, позовавайки се на договора между страните, на съставен от него Акт 19/16.07.2015г., както  и на издадената процесна фактура. Ишеца счита, че тези документи в пълна степен доказват извършването на работата и възнаграждението му се дължи. Същевременно ответника твърди, че е заплатил изцяло и в брой уговореното по договора възнаграждение, представяйки като доказателство издаден от ищеца Приходен касов ордер  № 001 от 25.02.2015г.

При решаването на този спорен между страните въпрос, съдът следва да направи преценка на всички относими към възнаграждението клаузи по договора, действащ между страните. Съобразно чл.10 от него плащането от възложителя на договореното възнаграждение е поставено под отлагателно условие, а именно след представяне на приемо-предавателен протокол, който съгласно чл.3, ал.2 от договора се изготвя от  изпълнителя и се подписва от представителите на изпълнител и възложител.  В случая такива приемо-предавателни протоколи между страните не са били изготвяни, като това обстоятелство не се оспорва от тях. В исковата молба на ищеца се посочва, че съгласно договора сумите следвало да се заплащат при представяне на приемо-предавателни протоколи, но такива не са били изготвяни.  Изпълнителят е изготвил краен акт, с който предал работата, а именно  Акт № 19 от 16.07.2015г. (стр.18 от делото), в който  посочил единствено  СМР „изграждане на кофраж за рандбалки“ с единична цена в лева и крайна стойност.  Актът бил съставен в отсъствие  на представител на възложителя, като не носил подпис от тях страна.  Липсват данни възложителя изобщо да е бил уведомен за това действие, както липсват и доказателства възложителя изобщо да е приел работата, съобразно чл.7 от договора.  Отказа на възложителя да получи акт 19/16.07.2015г.  по същество е оспорване на констатациите отразени в същия. При оспорване на констатациите в акта от страна на възложителя - ответник, то тежестта на доказване, че СМР реално са изпълнени и приети без забележка е върху изпълнителя – ищец. Доказването може да стане с различни доказателствени средства – чрез писмени доказателства (двустранни протоколи за конкретно извършени работи, с посочване на видове, количество и стойност), съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. В случая обаче не бяха ангажирани такива. Така също съдебната практика е в насока, че ако възложителя е подписал фактура за изпълнените СМР или фактурата е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество – възложител и възложителя е ползвал данъчен кредит, то е налице приемане на СМР, дори и да не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол за извършените такива.  В настоящия случай обаче съдебно-счетоводната експертиза (неоспорена от страните и кредитирана изцяло от съда) заключава, че процесната фактура, съдържаща претендираното вземане не е осчетоводена от „Ваноти“ ЕООД и данъчен кредит по нея не е бил ползван. По отношение на твърденията на ищеца, че приемането на работата от страна на възложителя  било доказано с факта на функциониране към момента на промишления склад,  е недоказано по никакъв начин по делото и като такова е неоснователно. Предвид извършеното от възложителя плащане на сумата от 3000 лв. по договора, както и при липсата на доказателства за приемането на СМР „направа на кофраж за рандбалки по договор от 24.02.2015г.“, било с двустранен протокол, било с подписването на фактура, то съдът намира, че възложителя е изпълнил задълженията си по договора и  е налице неоснователност на претенцията за дължимо възнаграждение за извършено, като иска следва да се остави без уважение, като недоказан.  

 По отношение на иска с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.86 от ГПК:  По отношения на предявения акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД, съдът намира, че същия е неоснователен, доколкото е неоснователен иска за главното вземане и като такъв следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 467лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представено адвокатско пълномощно и списък за разноските.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът  

Р Е Ш И

  

ОТХВЪРЛЯ предявените от “С-М СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК 201015110 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от М.Р.С., съдебен адрес ***, офис1, чрез адв. Р.К. срещу „ВАНОТИ“ ЕООД с ЕИК 200243381 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от И.Н.И., положителни установителни искове, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сума  в размер на 3 376.80 лв., представляваща стойността на извършена СМР „направа на кофраж за рандбалки“ по Договор от 24.02.2015г., за която сума е издадена фактура № 0000000261 от 16.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –27.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 39.47 лв., представляваща стойността на лихвата за забава върху главницата за периода от 17.07.2015г. до 26.08.2015г., за които суми има издадена заповед за парично вземане по реда на чл.410 от ГПК  по ч.гр.д.№ 2237/2015г. по описа на ШРС, като неоснователни.

ОСЪЖДА “С-М Строй“ ЕООД с ЕИК 201015110 да заплати на „Ваноти“ ЕООД с ЕИК 200243381 сумата от 467 лв. ( четиристотин шестдесет и седем лева), представляващи направените от ответника съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно адвокатско пълномощно и представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

            Решението  подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                  

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: