Р Е Ш Е Н И Е
282/8.4.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На тридесети март през две хиляди и
шестнадесета година
в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2845 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ, вр. с чл.328, ал.1, т.5 от КТ и чл.220 от КТ.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от А.П.Н., с ЕГН**********,***, чрез адв.И. И. от ШАК срещу „***“
АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.Мошино, *****,
представлявано от Р. М. П..
Ищецът А.П.Н. твърди, че работил в ответното
дружество на основание трудов договор №082/12.03.2012 год., като изпълнявал
длъжността „шофьор“. На 18.10.2015 год. му било връчено предизвестие за
прекратяване на трудовия договор на основание разпоредбата на чл.328, ал.1, т.5
от КТ със срок на предизвестието 30 дни. Със Заповед №838/08.10.2015 год.
трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 09.10.2015 год. на
основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ с мотиви: „липса на добри комуникационни
умения при работа с колеги и неспазване на работното време, отразено във
вътрешния трудов ред“. Твърди, че му било изплатено обезщетение по чл.220, ал.1
от КТ за неспазен срок на предизвестието от 30 дни в размер на 1102.10 лева. Счита
уволнението си за незаконно, като твърди, че съгласно т.35, подточка 4 от
трудовия договор било уговорено прекратяване на трудовото правоотношение с
работника с тримесечно предизвестие, като счита, че на основание разпоредбата
на чл.66, ал.1, т.6 от КТ срокът на предизвестието и за двете страни следва да
е еднакъв. С оглед на изложеното счита, че е следвало работодателят да му
отправи не 30-дневно, а тримесечно предизвестие. В същото време счита, че не
следва заповедта за уволнение да бъде мотивирана с посочване на извършени от
страна на работника дисциплинарни нарушения, доколкото на последния не са били
налагани дисциплинарни наказания в този смисъл. Счита заповедта за
незаконосъобразна и поради факта, че в същата не е изчерпателно посочено до неизпълнение на кои точно трудови
задължения е довела липсата на добри комуникативни умения у ищеца. В този
смисъл твърди, че заповедта не съдържа конкретни данни, мотивирали волята на
работодателя да прекрати трудовото му правоотношение. На трето место излага, че
необходимите качества за ефективно изпълнение на работата следва да бъдат
преценявани с оглед на възложената, а не на друга работа, респективно
основанието по чл.328, ал.1, т.5 от КТ следва да бъде преценявано във връзка с
длъжността „шофьор“, която ищецът е изпълнявал.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да
признае уволнението му за незаконно и да го отмени, да го възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъден ответника на основание
чл.220, ал.1 от КТ да му заплати обезщетение за неспазено предизвестие в общ
размер на 2204.20 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен
представител – адв.И. И. от ШАК, като поддържа исковата молба и моли същата да
бъде уважена. В съдебно заседание и в представена по делото писмена защита
излага конкретни доводи в подкрепа на твърденията си.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения
едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен отговор, към който са
представени писмени доказателства. В отговора ответникът оспорва изцяло
предявените от страна на ищеца искове. Твърди, че ищецът неправилно тълкува
разпоредбата на чл.66, ал.1, т.6 от КТ, като счита, че същата не е императивна.
В тази връзка излага, че твърдението, че посочената норма е императивна не е
направено своевременно, а едва с исковата молба по делото, което следва да се
тълкува като злоупотреба с право. В същото време излага, че посоченото
основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.328, ал.1, т.5 от КТ
е безвиновно и ищецът погрешно тълкувал употребения в
заповедта термин „неспазване на работното време, отразено във вътрешния
правилник на фирмата“. Счита, че в
конкретния случай се касаело за демонстрирана трайна невъзможност за
комуникация с колеги относно срокове на извършвани доставки, време на
изпълнение и др., които били особено важни за работата на дружеството.
В съдебно заседание се
явява упълномощен представител – адв.П. Б. от ПАК, като поддържа становището,
изразено в отговора. В съдебно заседание и в представена по делото писмена
защита излага допълнителни мотиви в тази насока.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът А.П.Н. работил в ответното дружество на
основание трудов договор №082/12.03.2012 год., като изпълнявал длъжността
„шофьор“. В т.35, подточка 4 от трудовия договор било предвидено, че същият
може да бъде прекратен от страна на работника с тримесечно предизвестие отправено
до работодателя, като не бил посочен такъв срок по отношение на работодателя. На
18.10.2015 год. на ищеца било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия
договор на основание разпоредбата на чл.328, ал.1, т.5 от КТ със срок на
предизвестието 30 дни. Със Заповед №838/08.10.2015 год. трудовото му
правоотношение било прекратено, считано от 09.10.2015 год. на основание чл.328,
ал.1, т.5 от КТ с мотиви: „липса на добри комуникационни умения при работа с
колеги и неспазване на работното време, отразено във вътрешния трудов ред“. Било
му изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на
предизвестието от 30 дни в размер на 1102.10 лева.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално
от: разпита в съдебно заседание на свидетеля Стефан Н. Стефанов, както и от
следните писмени доказателства: Извлечение от търговския регистър по партидата
на ответното дружество, Трудов договор №082/12.03.2012 год., Предизвестие
№9/06.10.2015 год., Заповед №838/08.10.2015 год., Договор за правна защита и
съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Правилник за вътрешния трудов ред от
09.11.2009 год., Списък на работниците и служителите, запознати с правилника за
вътрешния трудов ред на „***“ АД, договор за правна защита и съдействие, ведно
с пълномощно.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.328, ал.1,
т.5 от КТ предвижда възможност работодателят да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326,
ал.2, при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение
на работата. Фактическият състав на основанието за уволнение по чл.328, ал.1,
т.5 от КТ включва три елемента: липса на качества на работника или служителя,
неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях. Липсата на
конкретни качества следва да се преценява с оглед изискванията на работата, за
която е сключен трудовия договор, но е необходимо именно в резултат на тази
липса на качества работникът или служителят да не изпълнява или да изпълнява
лошо, неточно или частично своите трудови задължения. Затова е необходимо в заповедта за уволнение работодателят да
посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени качества,
които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му
работа ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта конкретни
обстоятелства и относимите към тях доказателства се
извършва преценка правилно ли е прекратено трудовото правоотношение. Заповедта,
издадена на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, следва да бъде мотивирана, за да
може работникът или служителят да се защити адекватно пред съда. В настоящия
случай работодателят е посочил в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, че същото се прекратява поради липса на добри комуникативни
умения за работа с колеги. В същото време не е посочено до неизпълнение или до неефективно изпълнение
на кои конкретни трудови задължения води липсата на тези качества. В тази
връзка съдът съобрази и обстоятелството, че тези качества следва да бъдат
съобразени и с изискванията на длъжностната характеристика на работника или
служителя и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови
задължения. Съдът намира, че
работодателят, чиято бе доказателствената тежест да
докаже законността на извършеното уволнение освен, че в заповедта за уволнение
не е посочил конкретно до какво неизпълнение на трудовите задължения е довела
липсата на добри комуникативни умения у работника при работата му с колеги, но
не е представил и самата длъжностна характеристика на работника, за да може да
се извърши преценка дали за изпълнение на трудовите задължения на ищеца,
посочени в длъжностната характеристика се изисква наличие на конкретното
качество. Липсата на мотивираност не може да се преодолее нито чрез посочване
на липсващите обстоятелства в хода на съдебното производство, нито чрез
ангажирани свидетелски показания в тази насока. Поради изложеното съдът намира,
че по изложените по-горе съображения заповедта се явява немотивирана, а
извършеното с нея прекратяване на трудовото правоотношение се явява недоказано.
В подкрепа на този извод е и константната съдебна практика и по-конкретно
Решение №468/23.11.2011 год. на ВКС по гр.д. №124/2011 год., IV г.о., ГК, Решение №425
от 18.10.2011 год. на ВКС по гр.д. №1966/2010 год., IV г.о., ГК, Решение №483 от 13.10.2009 год. на ВКС
по гр.д. №5084/2008 год., II г.о., ГК и др., които са постановени по реда на
чл.290 от ГПК.
Отделно от изложеното настоящият състав намира, че
уволнението на ищеца, извършено със Заповед №838 от 08.10.2015 год. се явява
незаконосъобразно и на други основания. В мотивите на посочената заповед
работодателят е посочил освен липсата на добри комуникативни умения при работа
с колеги и че работникът не спазва работното време, отразено във вътрешния
правилник на фирмата. В тази връзка съдът намира, че неспазването на работното
време от страна на работника не може да се квалифицира, като безвиновно поведение от негова страна и в никакъв случай не
може да е резултат от липсата на каквото и да е качество у него. Безспорно
същото може да бъде квалифицирано единствено като умишлено или небрежно
поведение от страна на ищеца, което представлява нарушение на трудовата
дисциплина. Същото е квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина не
само в Правилника за вътрешния ред /раздел II, чл.1, пункт 7/, но и в разпоредбите на КТ
/чл.187, т.1/ и за същото е предвидена и съответната дисциплинарна отговорност.
А доколкото основанието по чл.328, ал.1, т.5 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение е безвиновно е недопустимо същото да
се обосновава с дисциплинарни нарушение. Виновното неизпълнение на трудовите
задължения обуславя дисциплинарна отговорност, а не – безвиновно
прекратяване на трудовия договор. В тази
връзка константната съдебна практика приема, че уволнение по чл.328, ал.1, т.5
от КТ, което се обосновава с дисциплинарни нарушения на работника или
служителя, е незаконно. А по изложените съображения уволнението, извършено със
Заповед №838/08.10.2015 год. се явява незаконосъобразно. В подкрепа на този
извод са Решение №425 от 18.10.2011 год. на ВКС по гр.д. №1966/2010 год.,
Решение №1568 от 21.12.2014 год. на ВКС по гр.д. №2573/2002 год., III г.о., Решение №595 от
06.06.2001 год. на ВКС, III г.о. и др.
Съдът намира за неоснователен довода на ищеца за
незаконосъобразност на уволнението, поради неспазен срок на предизвестието,
отправено от страна на работодателя до работника. Трайната съдебна практика по
приложение разпоредбата на чл.328, ал.1 КТ във вр. с
чл.326, ал.2 КТ приема безусловно, че работодателят "може" да
предприеме уволнението на работника или служителя на едно от посочените в
закона основания след като "отправи писмено предизвестие". Диспозитивно формулираната правна норма не установява
задължение във всеки един от случаите на прекратяване на трудовия договор на
основанията по чл.328 КТ, да се отправи писмено предизвестие, тя дава само една
възможност, която ако е спазена няма да се приложат последиците на чл.220, ал.1
КТ - т. е. работодателят да е длъжен да изплати обезщетението за неспазен срок
на предизвестие. В същото време неспазването на срока на предизвестието и дори
неотправянето на предизвестие не води до незаконност на уволнението и не е
основание за отмяната му. Предизвестието по смисъла на на чл.328, ал. 1 КТ
не е елемент от процедурата по издаване на заповедта за уволнение на някое от
основанията посочени в т.1-12 на чл.328 от КТ. То
създава само облигационно правоотношение, изразяващо се в задължение на
работодателя да изплати обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ.
С оглед на изложените по-горе правни съображения
настоящият състав намира издадената Заповед №838/08.10.2015 год., с която е
било прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.5
от КТ се явява немотивирана, незаконосъобразна и недоказана и като такава
следва да бъде отменена. Поради изложените съображения и искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
По
отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2
от КТ съдът установи от правна страна следното:
Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
и незаконността на уволнението обуславят разглеждането по същество и на
обусловения от неговия изход акцесорен иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Доколкото уволнението е признато за незаконно по изложените по-горе
съображения, то очевидно е налице правно основание ищецът да бъде възстановен
на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор” в „***” АД, гр.Шумен.
По
отношение искът с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, съдът установи от правна страна следното:
По смисъла на чл.220, ал.1 КТ страната, която има
право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати
и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя
за неспазения срок на предизвестието. По силата на чл.66, ал.1, т.6 КТ страните трябва да
уговорят еднакъв срок на предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение.
В конкретния случай от материалите по делото и
по-конкретно от представения като писмено доказателство по делото Трудов
договор №082/12.03.2012 год. се установява, че страните са уговорили тримесечно
предизвестие за прекратяване на трудовия договор от страна на работника, а не
са вписали изрично какъв е срока на предизвестието от страна на работодателя.
При тези обстоятелства ответникът обосновава извода, че за работодателя следва
да бъде приложен срока, посочен в чл.326, ал.1 от КТ и същия да се счита
едномесечен. Преди да се обсъжда възможността за евентуално обявяване на
недействителността на клаузата, уговорена между страните, съдът е задължен да
провери дали така посочената клауза може да бъде тълкувана по начин, който да
гарантира нейната валидност. Предвид действието на чл. 66, ал.1, т.6 КТ следва да се приеме, че
чрез уговорката в т.35 от трудовия договор страните са искали да уредят
тримесечен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по
отношение и на двете страни. Клаузата следва да се тълкува като валидна,
доколкото е налице нормативно изискване досежно еднаквостта на срока на
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение по отношение на
двете страни по договора. Следователно пропускът да се посочи размерът на
предизвестието на една от страните е отстраним по тълкувателен път чрез
допълване/заместване на волята на страните от императивната норма на чл.66, ал.1, т.6 КТ. Предвид това, съдът
намира, че дължимият срок на предизвестие от страна на работодателя е именно
три месеца, който съвпада с уговорения срок на предизвестие, когато същото изхожда
от служителя. В подкрепа на този извод е и факта, че самия трудов договор като
текстов документ се изготвя от работодателя и посочването в него на тримесечен
срок, макар и само за работника говори, че това е била действителната воля
именно на самия работодател. Не се спори между страните, че ответникът е
изплатил обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на едно брутно трудово
възнаграждение, както и че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца
е в размер на 1102.10 лева, поради което последният има право да получи разликата до тройният размер, която възлиза на
претендираната сума от 2204.20 лева. С оглед на
изложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.220, ал.1 КТ
се явява основателен и доказани следва да бъде уважен изцяло.
На основание разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД работникът или
служителят има право и на законната лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
Тълкувателно решение №3 от 1996 на ОСГК на ВКС, тази лихва се дължи от деня на
поканата, а ако такава не е отправена – от датата на подаване на исковата
молба. В настоящия случай ищецът претендира заплащане на законната лихва от
датата на предявяване на иска, поради което искът се явява основателен и следва
да бъде уважен именно от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2015 год.
до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи
на ищеца направените от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, с оглед предявените и уважени искове.
При преценка на направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцовата страна адвокатско
възнаграждение съдът намира същото за неоснователно. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че видно от представените от ищцовата страна писмени
доказателства във връзка с обективно съединените искове е било заплатено
възнаграждение в общ размер на 500 лева. Имайки предвид естеството на
предявените искове и правилата за определяне на съответното минимално
възнаграждение по всеки един от тях, визирани в разпоредбата на чл.7, ал.1 и 2
от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението по обективно
съединените искове, съответно по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ и по чл.220, ал.1
от КТ е определено в размер под минималните размери, посочени в разпоредбата на
чл.7, ал.1 и 2 от същата наредба, поради което не са налице условията за
намаляване на така определеното възнаграждение, дължимо на страната. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството,
че общият размер на дължимото възнаграждение за трите обективно съединени иска,
изчислено по реда, указан в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и съобразявайки разпоредбите на
чл.7, ал.1, т.1 и ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, след изменението с ДВ бр.28 от 2014 год., както
и размера на минималната работна заплата, установена за страната към датата на
сключване на Договора за правна помощ, приета с ПМС №139/04.06.2015 год.,
намира, че минималният размер на определеното по посочения по-горе начин общо
възнаграждение за предявените искове следва да бъде в размер над заплатеното и претендирано от страната възнаграждение от 500 лева, поради
което се налага извода, че същото не е прекомерно, поради което и претенцията
за неговото заплащане на основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от НК следва да
бъде уважена изцяло.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати дължащите се държавни такси в размер на 208.17 лева /по 60 лева за
първите два обективно съединение иска и 88.17 лева – за третия иск/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО уволнението на А.П.Н.,
с ЕГН**********,*** извършено със Заповед №838 от 08.10.2015 год. на изпълнителния
директор на „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.Перник, кв.Мошино, *****, представлявано от Р. М. П. и ОТМЕНЯ Заповед №838
от 08.10.2015 год. на изпълнителния директор на „***“ АД, с ЕИК***.
ВЪЗСТАНОВЯВА А.П.Н., с ЕГН**********,*** на заеманата
преди уволнението длъжност „шофьор”
в „***“ АД, с ЕИК***.
ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.Мошино, *****, представлявано от Р. М. П. на основание чл.220, ал.1 от ГПК
да заплати на А.П.Н., с ЕГН**********
сумата от 2204.20 лева /две хиляди двеста и четири лева и двадесет
стотинки/ - обезщетение за неспазен
срок на предизвестието за два месеца,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 04.11.2015 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.Мошино, *****, представлявано от Р. М. П. на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на А.П.Н., с ЕГН********** сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно представен списък.
ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.Мошино, *****, представлявано от Р. М. П. на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати в полза на държавата сумата от
208.17 лева /двеста и осем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща
дължима държавна такса по предявените и уважени искове.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: