Р Е Ш Е Н И Е

148/29.2.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На шестнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2846 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединениосъдителни искове с правна квалификация чл.367 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „…." ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:гр. Шумен, ул, „…”№11 представлявано от управителя С.С. Д., чрез И. Н. Н. — адвокат при АК - Шумен, с адрес на кантората: гр. Шумен, ул. „Г…." 10 срещу „Н. И М.” ООД, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „.Р.П" № 20, ет. 3, ап. 12, представлявано от управителите М. Х.Т.и/или Н. Ф.т М.

Ищцовото дружество твърди, че през 2013г. с ответното дружество са били в трайни търговски отношения по повод извършени от ищеца услуги със строителна техника и транспорт по възлагане от ответника. Всички извършени услуги през 2013г. били фактурирани с фактура № 0000000246 от 15.07.2013г., фактура № 0000000248 от 22.07.2013г., фактура № 0000000251 от 29.07.2013г., фактура № 0000000252 от 08.08.2013 г., фактура № 0000000256 от 02.09.2013г., фактура № 0000000262 от 04.11.2013г., фактура № 0000000264 от 27.12.2013г. Твърди се, че към момента на депозиране на исковата молба ответното дружество не е изплатило задължението си по фактура № 0000000262 от 04.11.201Зг. Посочва, че за извършените услуги със строителна техника и транспорт през периода от 01.09.2013г. до 31.10.2013г. били съставени следните товарителници за обществен транспорт в страната - товарителница серия В № 0000826, 0000827 - 2бр., 0000828, 0000829 - 2 бр., 0000830, 0000831 - 2 бр., 0000832, 0000833 - 2 бр., 0000834, 0000835 - 2 бр., 0000836, 0000837 - 2 бр., 0000838, 0000839, 0000881 - 2 бр., 0000882, 0000883 - 2 бр., 0000884, 0000885 - 2 бр., 0000886, 0000887 - 2 бр., 0000889,0000890, 0000891 - 2 бр., 0000944, 0000945, 0000946 - 2 бр., 0000947, 0000948 - 2 бр, 0000949 - 2 бр., 0000951, 0000952 - 2 бр., 0000953, 0000954 - 2 бр., 0000955, 0000956 - 2 бр. и 0000957. Услугите били получени от ответното дружество в периода от 01.09.2013 г. до 31.10.2013г., за което били подписани товарителници. Процесната фактура № 0000000262 от 04.11.2013 г., била подписана от представител на „Н. И М.” ООД след получаване на услугите, извършени през периода от 01.09.2013 г, до 31.10.2013г. Посочва, че цената на извършените услуги по фактура № 0000000262/04.11.2013 г. Била дължима на 05.11.2013 г., след която дата ответното дружество е изпаднало в забава. До датата на депозиране на настоящата искова молба, ответникът не бил изпълнил задължението си по фактура № 0000000262/04.11.2013 . Твърди се, че на 05.11.2015 г. „Си Ди Макс” ЕООД депозирало молба пред ШРС, с която е поискало да се допусне обезпечение на настоящия иск чрез определяне на обезпечителна мярка „запор на вземанията на длъжника’' от трето лице. Съдът с определение № 2795 от 05.10.2015 г. по ч. г. д, № 2556/2015г. на ШРС е допуснал исканото обезпечение. Обезпечителната мярка била наложена по изп. дело № …. от ЧСИ с per. № .. на КЧСИ и район на действие ШОС. В обезпечителното производство и по изпълнителното дело към 03.11.2015 г. ищцовото дружество направило разноски в размер на 1 512,40 лева.Моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 11 876.40 лева (единадесет хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки), представляваща неизплатена цена по договор за услуга със строителна техника и транспорт по фактура № 0000000262/04.11.2013 г„ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане, както и сумата 2 409,80 лв. (две хиляди четиристотин и девет лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетете за забава върху главината по фактура № 0000000262/04.11.2013г., за периода от 05.11 .2013 г. до 04.11.2015 г. / датата на завеждане на ИМ /.Моли ответника да бъде осъден да заплати и направените в настоящото производство разноски, както и разноските в обезпечителното и изпълнителното производство.

В съдебно заседание се явява процесуален представител – адв. И.Н.Н.от ШАК, който поддържа предявените искове и моли да бъдат изцяло уважени.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника като в законоустановения едномесечен срок не е депозиран отговор.

В съдебно заседание ответникът не изпраща процесуален представител, не изразява становище по спора.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно установено е въз основа на събраните по делото доказателства, че през 2013г. страните по делото са били в трайни търговски отношения. Били са съконтрагенти по договори за превоз възлаган от ответника, във връзка с които ищцовото дружество издало фактура № 0000000246 от 15.07.2013г., фактура № 0000000248 от 22.07.2013г., фактура № 0000000251 от 29.07.2013г., фактура № 0000000252 от 08.08.2013 г., фактура № 0000000256 от 02.09.2013г., фактура № 0000000262 от 04.11.2013г., фактура № 0000000264 от 27.12.2013г. За извършения превоз били съставени и товарителници. Към момента на депозиране на исковата молба ответното дружество не е изплатило задължението си по фактура № 0000000262 от 04.11.201Зг. на стойност 11 876.40 лева с ДДС.Видно от отбелязването върху фактурата плащането по нея е следвало да стане с платежно нареждане.

По делото е назначена и изслушава ССЕ, вещото лице по която дава заключение, че процесната фактура е включена в счетоводството и на ищеца, и на ответника.Ищеца е начислил към бюджета дължимия ДДС, а ответникът е ползвал данъчен кредит . По процесната фактура няма извършвано плащане от ответника. Салдото по фактурата е 11876.40 лева, която сума съществува като вземане в счетоводството на ищеца, съответно съществува като задължение в счетоводството на ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е основателен. Съгласно чл.367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Възнаграждението се заплаща или от товародателя при сключването на договора, или от получателя при приемането на товара – чл.372 ТЗ. Съдът приема, анализирайки отбелязванията върху фактурата, че страните по договора за превоз са уговорили плащането да стане от товародателя, след изготвянето на фактурата, с платежно нареждане. Предвид общото правило, установено в чл.154, ал.1 ГПК, ищецът по делото следва да докаже наличието на договор за превоз и факта на изпълнение на задължението по този договор, което по делото е безспорно предвид събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил своето задължение по договора – да плати уговореното възнаграждение за извършения превоз.Ответникът не доказа, че е изпълнил задължението си.

Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, каквото е процесното, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая ищецът претендира такова мораторно обезщетение за неизпълнение на задължението по процесната фактура за периода от деня следващ датата на издаване на фактурата до датата на исковата молба. Тази претенция е основателна по изложените по-горе съображения, касаещи уговорките за плащане. Видно от заключението на вещото лице размерът на това обезщетение възлиза на сумата от 2413.10 лв., но с оглед на диспозитивното начало, установено в гражданския процес, следва да бъде присъдена само исканата сума – 2409.80 лв.

С оглед изхода на делото ответникът следва на основание чл.78, ал.1 ГПК да бъде осъден да заплати направените в настоящото производство разноски в размер на 2621.46 лева, включващи платената държавна такса – 571.46 лева, възнаграждение за вещо лице – 150 лева и адвокатско възнаграждение – 1900 лева.

Съдът намира, че следва да бъде уважено и искането на ищеца за присъждане на разноски направени в обезпечителното производство по реда на чл.390 от ГПК в размер на 90 лева. Съгласно т.5 на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество.

Искането за присъждане на разноски, направени по изпълнителното дело с предмет реализиране на допуснатото от съда обезпечение съдът намира също за основателно и доказано по размер..Възможностите по образуваното изпълнително дело се изчерпват с налагане на допуснатите обезпечителни мерки. Не се развива изпълнителен процес на основание изпълнителен титул и основателно направените по обезпечението разноски се претендират в рамките на исковото производство по обезпечения иск. Направените от ищеца разноски в изпълнителното производство / такси и адвокатско възнаграждение/ са в размер на 1490.40 лева, за което са представени доказателства и следва да му бъдат присъдени.Посочените разноски, съдът счита, че са изцяло във връзка с обезпечителното производство и следва да се възложат на ответника по настоящето дело.

Предвид горизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Н. И М.” ООД, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Р. П." № 20, ет. 3, ап. 12, представлявано от управителите М. Х. Т. и/или Н.Ф. М. да заплати на „Си Ди Макс" ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:гр. Шумен, ул, „Г. М.”№11 представлявано от управителя С. С. Д.в сумата от 11 876.40 лева /единадесет хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща неизплатена сума по Договор за услуга и транспорт по фактура №0000000262/04.11.2013г., както и сумата от 2 409.80 лева /две хиляди четиристотин и девет лева и осемдесет стотинки/ представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 05.11.2013г. до 04.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 04.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Н. И М.” ООД, ЕИК … със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Р. П." № 20, ет. 3, ап. 12, представлявано от управителите М.Х. Т. и/или Н. Ф. М. да заплати на „Си Ди Макс" ЕООД, ЕИК…., със седалище и адрес на управление:гр. Шумен, ул, „…”№11 представлявано от управителя С. С. Д. сума в общ размер на 4 201.86 лева /четири хиляди двеста и един лев и осемдесет и шест стотинки/, представляваща направени в настоящото производство разноски, както и направени разноски в производството по предварително обезпечаване на предявения по настоящото дело иск.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: