Р Е Ш Е Н И Е

144/26.2.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и трети февруари две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2861 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.

Производството по делото е образувано по повод предявен от Р.М.Ч. с ЕГН **********, като майка и законен представител на О.О.М. с ЕГН ********** и двамата с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв. С.Д. от ШАК срещу О.М.И. с ЕГН **********, с адрес *** осъдителен иск с правно основание чл.150 от СК за увеличаване на присъдената месечна издръжка по гр.д.№ 2183/2013г. на ШРС от първоначално определения размер 120 лв. на 300 лв.

Ищцата обосновава съществуващия за нея правен интерес от водене на делото със следните факти: С Решение по гр.д. № 2183/2013г. на ШРС ответника бил осъден да заплаща месечна издръжка по отношение на малолетното му дете в размер на 120 лв. месечно. Оттогава обаче досега нуждите на детето нарастнали с оглед възрастта му, както и с оглед извънкласните занимания, които упражнявал. Поради това моли съда да се произнесе с решение, по силата на което ответника да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв., с падеж всяко 5 – то число на текущия месец, считано от подаване на исковата молба в съда до настъпване на законна причина, водеща до изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.

В законоустановения срок бил депозиран писмен отговор от ответника, в който се признава частичната основателност на претенцията за издръжка, като се сочи, че ответника може да изплаща такава в размер на 140 лв. месечно. Този размер се обосновава с представените по делото доказателства и с възможностите на бащата. В заключение се моли иска да бъде отхвърлен изцяло, а алтернативно да бъде уважен частично и отхвърлен до пълния му размер, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. Д. от ШАК. Поддържа се исковата молба, като в пренията се излага, че размерът на претендираната издръжка е съобразен с минималния праг на бедност, който към момента бил в размер на 296 лв., като бащата следва да бъде осъден именно в този размер. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание ответника не се явява лично, за него се явява адв. С.Т. от ШАК, която поддържа писмения отговор. В пледоарията си подробно излага мотиви за частичната основателност на иска в размер на 150 лв., като в останалата му част същия следва да бъде отхвърлен.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Малолетния О.О.М., роден на ***г. е дете на страните. Видно от приложения изпълнителен лист от 07.01.2014г. по гр.д.№ 2183/2013г. (стр.5) с решението бил определен размер на месечна издръжка по отношение на детето в размер на 120 лева, считано от 25.07.2013г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

По делото е представена Служебна бележка от III ОУ “Димитър Благоев“ – гр.Шумен, че детето към момента е ученик в V – ти клас.

Видно от представените по делото удостоверение изх. № 53/12.02.2016г. ищцата реализирала брутен доход в общ размер на 1856.94 лв., а от Служебна бележка № 116/28.01.2016г. се установява, че ответника реализира брутен месечен доход в периода месец юли 2015г. – месец декември 2015г. в общ размер на 5 824.30 лв. Ищцата притежавала собствен недвижими имот – апартамент, в който живеела заедно с детето.

По делото е изслушано и навършилото 10 годишна възраст дете, което заявява, че баща му поддържа редки контакти с него, като го вземал една седмица през лятото, когато го водил на почивка на море. През останалото време, не получавал подаръци или средства, например за училище от него. Детето заявява, че от една година тренира футбол, като извънкласна форма на обучение в детска школа по футбол.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свид. М.Н.Д. – близка на ищцата, която свидетелства, че грижи за детето полага само ищцата, като двамата с детето живеели в жилището. Ищцата не се грижила за родители или трети лица, както и не получавала помощ от такива. Съдът кредитира показанията на свидетелката, като вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

С оглед изяснената фактическа обстановка, при преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намери от правна страна следното:

С Постановление на Върховния съд № 5/16.11.1970г. , т. II е прието, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, като преценката на нуждите винаги е конкретна. Според същото постановление възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя от доходите, имуществото и квалификацията им. Застъпено е становището, че при определяне размера на издръжката от значение е обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС дадена по чл.290 от ГПК – Решение № 280/28.09.2011г. по гр. дело № 1654/22010 г. на ВКС III г. о., Решение № 341/01.11.2011г. по гр. дело № 147/2011 г. на ВКС III г. о.

Съгласно Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл.150 от СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В случая предходната издръжка на детето е била определена преди повече от две години, като неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, както с оглед на възрастта му, така и с оглед на икономическата обстановка в страната. Нараснали са нуждите му от храна, облекло и други текущи разходи. Необходими са и повече средства за учебни помагала и пособия, които са база за неговото пълноценно развитие. Само това е достатъчно основание за изменение на определената по-рано издръжка.

Следва да се отчете, че детето живее при майката и по-голямата част от разходите се падат върху нея. Следва да се отчете и материалното положение на двамата родители – и двамата работят и реализират месечни трудови доходи от безсрочна трудова заетост. Ответникът разполага с по-големи материални възможности, предвид, че реализира по-добър трудов доход. Съдът отчита и обстоятелството, че майката и детето живеят в собствено жилище. Съдът съобразява и факта, че ответникът няма задължения за издръжки към други лица към момента, освен към малолетното си дете. За твърденията, че полага материални грижи за болните си родители не бяха представени доказателства. Същевременно настоящия състав счита, че по отношение на твърдяните от майката разходи за допълнителни занимания на детето ( футбол ) не са представени доказателства по делото в какъв размер е месечната такса, поради което това обстоятелство не би могло да обосноват и по-високия размер на издръжка дължима от бащата.

Така след съвкупната преценка на доказателствата по делото и предвид нуждите на детето съдът определя общ размер на издръжката 250 лв., като ответникът следва да поеме част от нея в размер на 160 лв., а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката.

Ето защо съдът намира, че е налице изменение на нуждите на детето и издръжката следва да бъде увеличена, но в посочения по – горе размер. Претендирания размер от 300 лв. от страна на ищцата не беше доказан по делото, тъй като не бяха ангажирани доказателства за настъпването на съществена промяна в доходите на бащата, както и на обстоятелствата по отношение на детето (извън възрастта или икономическите условия в страната), които да обосновават издръжка в претендирания размер. Увеличения размер на издръжката следва да се дължи от 05.11.2015г. – датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, платима до пето число на месеца, за който се дължи.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ШРС държавна такса върху определения размер на издръжката по иска с правно основание чл.150 от СК в размер на 57.60 лв., както и 160 лева адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от иска.

Предвид, че ответника не претендира направените от него разноски, то съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯ размера на постановената по гр.д.№ 2183/2013г. на ШРС издръжка, дължима от О.М.И. с ЕГН ********** ***, в полза на детето О.О.М. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.М.Ч. с ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 120 лв. (сто и двадесет лева) на 160 лв. (сто и шестдесет лева), считано от датата на предявяване на исковата молба - 05.11.2015г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.150 от СК, във връзка с чл.143, ал.2 от СК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 160 лв. до пълния му размер от 300 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК О.М.И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд сума в размер на 57.60 лв. ( петдесет и седем лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса върху изменения размер на издръжката, както и сумата от 5 (пет лева) при служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК О.М.И. с ЕГН ********** да заплати на Р.М.Ч. с ЕГН ********** сума в размер на 160 лв. (сто и шестдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение по делото, съобразно уважената част от иска и представен списък за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от 08.03.2016г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: