Р Е Ш Е Н И Е

250/28.3.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На първи март две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2885 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Ж.П.Ж. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Ц.К. от ШАК, срещу „ТВМ“ ООД с ЕИК 127628774 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Д.Л.В. и В.Л.Е.М.. С исковата молба се предявяват частичен осъдителен иск с правна квалификация по чл.128, т.2 от КТ, вр. 121, ал.3 от КТ вр. с чл.150 от КТ, вр. с чл.262 от КТ, евентуален иск с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, вр. 121, ал.3 от КТ вр. с чл.150 от КТ, вр. с чл.262 от КТ, и евентуален иск по чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ.

Ищеца излага следните фактически твърдения в исковата си молба: През периода 16.11.2012г. – 06.11.2013г. ищецът работил в ответното дружество, като шофьор на тежкотоварен автомобил над 12.5 тона. Трудовото му възнаграждение било определено на 500 лв. при осем часов работен ден. В този период ответника изпратил ищеца в командировки в Кралство Белгия както следва: 16.11.2012г. – 30.01.2013г., 19.03.2013г. – 01.07.2013г. и 26.07.2013г. – 04.10.2013г.

На 19.05.2014г. ищецът отново започнал работа при ответника, като сключил трудов договор, съгласно който работил на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12.5 тона“, с възнаграждение 500 лв. месечно, при 8 часов работен ден. На 01.07.2015г. уговореното трудово възнаграждение било увеличено на 600 лв. Трудовото правоотношение на ищеца с ответника било прекратено на 26.10.2015г. През време на действие на трудовия договор ищецът бил изпращан в командировки в Кралство Белгия за следните период: 19.05.2014г. – 31.08.2014г., 02.10.2014г. – 31.01.2015г., 01.03.2015г. – 30.06.2015г., месец юли 2015г. – 30.09.2015г. Твърди се, че регистрацията на ответника в Република България била само фиктивна, тъй като освен водене на счетоводството в страната не била извършвана друга дейност от дружеството. Излага се, че ответника наемал български шофьори, като експлоатирал труда им, тъй като го полагали само в Белгия. Посочва се, че през време на командировките ищецът е работил най-малко 5 часа извънредно всеки ден. Тъй като работата на ищеца била екипна, а екипа се състоял от двама члена, то на него му се дължало възнаграждение и за времето, през което е шофирал втория шофьор от екипа, през всяка една от процесните командировки.

Всичко гореизложено обосновавало интереса му да иска осъждането на ответника да заплати сумата от 5000 лева, представляваща част от общо дължимите му се 60 000 лева, която сума представлявала общия размер на минималното трудово възнаграждение, включително и за извънреден труд за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона“, установено за Кралство Белгия. В условията на евентуалност, в случай, че за тази длъжност нямало установено минимално възнаграждение, моли да му бъде присъдена същата сума, представляваща минималното трудово възнаграждение, включително и за извънреден труд, установено в Кралство Белгия (1 501.82 евро на месец). При условията на евентуалност, ако горните искове бъдат отхвърлени, се иска осъждането на ответника да плати сума в размер на 5 000 лв., представляваща общия размер на престирания от ищеца извънреден труд, през всяка една от процесните командировки по ставките в Република България. Моли да му бъде присъдена и законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение, като моли същото да бъде намалено до предвидения минимум.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора ответникът оспорва изцяло предявените от страна на ищеца искове, като счита същите за допустими, но неоснователни и недоказани. Излага, че от тахографските данни се установява, че през периодите на командировка ищецът не е достигнал максимално допустимите часове месечно, съгласно Регламент /ЕО/ № 561/2006 год. на Европарламента и на Съвета от 15 март 2006 год., свързани с правилата на автомобилния транспорт за изменение на Регламенти № 3821 и № 2135/1998г. Сочи се, че в първото съдебно заседание ще се предяви насрещен иск срещу лицето за надплатени суми в размер на 1 284.93 лв. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищеца не се явява лично и не изпраща представител. Депозира се молба по хода на делото, по която съдът е изложил мотиви в протоколно определение от датата на съдебното заседание.

В съдебно заседание за ответника се явява адв. Н.К. от ШАК, като се моли за отхвърляне на исковете. В хода на съдебните прения се излагат доводи за липсата на основателност на претенциите.

Съдът намира въз основа на представените доказателства и становищата на страните, за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и видно от представения Трудов договор № 81 от 15.11.2012г., ищеца бил назначен в ответното дружество на длъжността „шофьор тежкотоварен камион над 12 и половина тона“, с място за работа в предприятието на ответника. Уговореното възнаграждение било в размер на 500 лв. месечно, допълнителното възнаграждение за продължителна работа било в размер на 0.6 % при пълно работно време от 8 часа. Предвидения платен годишен отпуск бил 20 дни, като било уговорено и допълнителен такъв по чл.156 от КТ в размер на 5 дни. Договорът бил със срок на изпитване от 6 месеца. В този период ищецът бил командирован за извършване на транспортна услуга, като шофьор на международни превози със следните командировъчни заповеди: Заповед от 19.11.2012г. ( без посочване на периода за командироване); Заповед № 051 от 14.03.2013г. ( без посочване на периода за командироване); Заповед № 133 от 26.07.2013г. ( без посочване на периода за командироване). За всички периоди на командироване били изрично посочени страните, в които ищецът извършвал дейността шофьор и това били Австрия, Белгия Швейцария, Чехия, Дания, Германия, Испания, Франция, Финландия, Великобритания, Гърция, Унгария, Италия, Ирландия, Исландия, Люксембург, Норвегия, Нидерландия, Португалия, Полша, Румъния, Швеция, Словакия, Словения и било уговорено дневно възнаграждение в размер на 42 евро. С акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 54 от 06.11.2013г. трудовото правоотношение на ищеца с ответника било прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от същата дата.

Видно от представен Трудов договор № 136 от 19.05.2014г. ищеца отново започнал работа в ответното дружество на длъжността „шофьор тежкотоварен камион над 12 и половина тона“, с място за работа в предприятието на ответника. Уговореното възнаграждение било в размер на 500 лв. месечно, допълнителното възнаграждение за продължителна работа било в размер на 0.6 % при пълно работно време от 8 часа. Предвидения платен годишен отпуск бил 20 дни, като било уговорено и допълнителен такъв по чл.156 от КТ в размер на 5 дни. Между страните било сключено Допълнително споразумение от 27.02.2015г., което не засягало параметрите на първоначално сключения трудов договор, а въвеждало отговорността на работника при неспазване на трудовата дисциплина и нормативните актове. С Допълнително споразумение от 01.07.2015г. основното трудово възнаграждение на Ж. било увеличено на 600 лв. В този период бил командирован в гореизброените страни със следните командировъчни заповеди: Заповед от 21.05.2014г. за периода от 21.05.2014г. – 18.08.2014г. в рамките на 90 дни, за което му било изплатено възнаграждение 7 393.04 лв.; Заповед от 07.10.2014г. за периода от 07.10.2014г. – 10.01.2015г. в рамките на 96 дни, за което му било изплатено възнаграждение 7 885.91 лв.; Заповед № 45 от 28.02.2015г. за периода от 03.03.2015г. – 14.06.2015 г. в рамките на 104 дни, за което му било изплатено възнаграждение 8 543.07 лв.; Заповед № 162 от 01.08.2015г. за периода от 01.08.2015г. – 28.09.2015г. в рамките на 59 дни, за което му било изплатено възнаграждение 4 846.55 лв. С акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 132 от 26.10.2015г. трудовото правоотношение на ищеца било прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 26.10.2015г.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която е прието от съда, като пълно и обосновано дадено. В него се сочи, че за процесните командировки през периода на първото правоотношение 2012-2013г., както и за периода на последната командировка( 28.08.2015г. – 28.09.2015г.) експертизата нямала данни, тъй като информацията от тахографа се съхранявала за срок от една година, съгласно Регламент № 561/2006, а за последния командировъчен период ищецът не е представил картата си на водач, за да се снеме информацията от нея в счетоводството на ответника. За останалите периоди възнаграждението на ищеца съгласно минималната ставка за длъжността „шофьор“ в Кралство Белгия възлиза на 28 394.90 лв. Възнаграждението на ищеца в хипотезата при включване на времето, през което камиона е бил в движение, шофиран от ищеца и втория водач би било в размер на 55 729.85 лв. Възнаграждението на ищеца за положения от него извънреден труд по ставките регламентирани в КТ (чл.262 от КТ) през процесните командировки възлиза на 1886.51 лв. за празнични и почивни дни, 3 604.13 лв. общо за действително отработени часове и тези на разположение в автомобила, 16 652.75 лв. на база на твърденията на ищеца за положен извънреден труд от 5 часа всеки ден. Съдът не кредитира заключението по експертизата в частта за дадени изчисления на извънреден труд на база на ставките в Кралство Белгия, тъй като съдът не е сезиран с такава претенция.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните и разпоредбите на закона, намира за установено от правна страна следното:

По основателността на главния иск по чл.128, т.2 от КТ, във връзка с чл.121, ал.3 от КТ, във връзка с чл. 150 от КТ, във връзка с чл.262 от КТ: Твърденията на ищеца са, че му се дължи възнаграждението, предвидено за шофьори, извършващи международен транспорт на стоки, установено в Кралство Белгия, като приемаща държава. Горното се извличало от аргумента, че ответника „ТВМ“ ООД осъществявал основната си дейност в Кралство Белгия, както и че базата, в която били товарните камиони негова собственост се намирала там. Ответника твърди, че регистрацията на ответното дружество в Търговския регистър, както и регистрацията на камионите в България изцяло опровергавали горното, както и че ответника е получил изцяло уговореното и дължимо му трудово възнаграждение през периодите на командироване.

За уважаването на частичния главен иск е необходимо от страна на ищеца да бъде установено наличието на трудово правоотношение, по което през процесния период същия е престирал труд; че е бил командирован за период повече от 30 дни и е изпълнявал задълженията си по трудов договор в друга държава ( членка на ЕС, в друга държава по Споразумението за европейско икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария), като това да води до промяна на мястото на изпълнение на работата му; както и че не му е било заплатено трудовото възнаграждение предвидено за същата или сходна работа, установено в приемащата държава.

Страните не спорят, а и видно от представените по делото доказателства, между страните е имало валидно сключени трудови правоотношения въз основа на Трудов договор № 81 от 15.11.2012г. (стр. 62 от делото) и Трудов договор № 136 от 19.05.2014г. (стр. 51 от делото) за длъжността „шофьор тежкотоварен камион над 12 и половина тона“. В трудовите договори е посочено място на работа в ответното дружество - „ ТВМ“ ООД. Безспорно е установено също, че ищецът е бил командирован и е престирал труда си извън Република България за различни периоди от време, като всеки един от тях общо е бил с продължителност повече от 30 дни. По делото са приложени общо седем Заповеди за командироване, като в тях е посочено, че като шофьор на международни превози, ищецът имал право да посети страните от Европейския съюз и Швейцария. Въпреки, че ищецът е подписал единствено командировъчна заповед от 21.05.2014г. , съдът намира, че е било налице съгласие дадено от работника за сроковете на командироването му.

Съгласно чл.121, ал.3 от КТ когато срокът за командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците или служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Българския законодател е дал легално определение на понятието „командироване“ по смисъла на чл.121, ал.3 и ал.4 от КТ и то е в разпоредбата на § 1, т.16 от Допълнителните разпоредби на КТ. Съгласно него „командироване“ по смисъла на чл.121, ал.3 и ал.4 от КТ е изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните, поради изпращане на същата или друга работа в държава – членка на ЕС, в друга държава по Споразумението или в Конфедерация Швейцария. От изложеното следва, че „командироването“ на работници или служители в хипотезата на чл.121, ал.3 от КТ е хипотеза, при която има взаимно съгласие на страните да бъде променено мястото на работа и работата да бъде в страна от изброените по-горе. В този случай дори първоначално страните да не са уговорили мястото на работа да бъде извън Република България, то с последваща промяна ( каквато може да настъпи и на база издадени заповеди за командироване), се постига съгласие за изменение на трудовия договор по отношение на неговото място за изпълнение.

В конкретния случай обаче това условие не е настъпило, тъй като ищецът не е престирал труда си единствено и само в една държава от изброените, а напротив – в периода на командироване е осъществявал международни курсове до различни страни - Австрия, Швейцария, Чехия, Дания, Германия, Испания, Франция, Финландия, Великобритания, Гърция, Унгария, Италия, Ирландия, Исландия, Люксембург, Норвегия, Нидерландия, Португалия, Полша, Румъния, Швеция, Словакия, Словения и други. Няма доказателства по делото, че за период повече от 30 дни е пребивавал единствено и само в Кралство Белгия. Нещо повече, видно от обстоятелствената част на исковата молба, самия ищец сочи, „…всяка командировка на Ж. и колегите му започвала с транспортиране (със самолет или автомобил) до Брюксел, Белгия, от където се качват на камионите и превозват товарите на белгийската фирма Райден НВ до страните от Западна Европа…..“ Или работника не е престирал труд в Кралство Белгия повече от 30 календарни дни непрекъснато, за да приемем, че е налице изменение на мястото на работа, различно от уговорено в трудовия договор. За пълнота следва да се посочи, че в случая са приложими нормите на Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002г. за организацията на работното време на лицата, осъществяващи мобилни пътни транспортни дейности, както и Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници. В чл.3, б. „в“ на Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002г.(наричана за краткост Директивата) „работно място“ е местоположението на основното място на дейност на предприятието, за което изпълнява задължения лицето, осъществяващо мобилен пътен транспорт, превозното средство, което се използва от лицето, осъществяващо мобилен пътен транспорт и всяко друго място на което се извършват дейности, свързани с транспортирането. Да се възприеме тезата на ищеца, че е бил командирован в Кралство Белгия, поради това, че началото и края на пътуванията му започвали от тази страна съдът намира за разширено тълкуване на разпоредбата на чл.121, ал.3 от КТ. Още повече, че седалището и адреса на управление на „ТВМ“ ООД е в Република България, където е упражнявана основната му дейност, като товарните камиони управлявани от ищеца са собствени на ответното дружество и са регистрирани в Република България.

Поради това в настоящия случай не беше доказана последната предпоставка за приложение на нормата на чл.121, ал.3 от КТ, а именно, че е налице изменение на трудовия договор относно мястото на престиране на труда, тъй като ищецът не е престирал труд повече от 30 календарни дни без прекъсване в периода на командироване в Кралство Белгия. Поради това иска се явява недоказан и като такъв следва да се остави без уважение.

По отношение на евентуалния иск с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, вр. 121, ал.3 от КТ вр. с чл.150 от КТ, вр. с чл.262 от КТ: Ищецът е предявил този иск под условието, че ако за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12.5 тона“ няма установено минимално възнаграждение, то да бъде осъден ответника да заплати трудово възнаграждение, установено на база минималното трудово възнаграждение в Кралство Белгия в размер на 1 501.82 евро на месец. Предвид въведеното условие за разглеждане на иска, то съдът не дължи произнасяне по него, тъй като се установи размера на минимално възнаграждение за длъжността „шофьор“ в Белгия. Не се ли сбъдне условието под което евентуалния иск е предявен, съдът не може да се произнесе по него в решението си.

По отношение на евентуалния иск с правна квалификация по чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ: Претендира се извънреден труд през гореописаните командировъчни периоди по ставките по чл.262 от КТ на база българското възнаграждение на ищеца от 500 лв. и 600 лв. месечно по трудов договор. Фактическите твърдения на ищеца са, че е полагал извънреден труд, тъй като през време на командировките си бил на разположение на ответника 24 часа в денонощие, като докато единия член на екипажа шофирал - другия спял в камиона и обратно, или през цялото време нямал почивка нито един час.

Според разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага от работника или служителя по разпореждането или със знанието и без противопоставяне на работодателя или на съответния ръководител извън установеното за него работно време. Видно от законовата разпоредба фактическия състав на извънредния труд изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за работа по определената с конкретното индивидуално трудово правоотношение трудова функция; трудът да е полаган извън установеното по конкретното трудово правоотношение редовно работно време и да се извършва по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител. За времето, през което се полага извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето или според изработеното, но не по-малко от предвидените в чл.262 КТ размери.

Както беше посочено по-горе организацията на работното време, продължителността на управление на превозното средство и почивките при извършването на международен превоз са уредени в Регламент (ЕО) № 561/2006 и в Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002г. Посочените европейски нормативни актове се явяват специални по отношение на общите норми в КТ за работно време и почивките, поради което и с оглед предмета на спора, именно нормите на посочения регламент се явяват приложимото право. Отразените в разпечатките от тахографа часове на тръгване и пристигане, на които ищецът основава претенцията си за положен извънреден труд за исковите периоди, не установяват надхвърляне на предвидената чл.6 от Регламент (ЕО) № 561/2006 обща продължителност на времето на управление на превозното средство (дневно и седмично). При липса на други доказателства, искът за възнаграждение на извънреден труд се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По отношение на разноските: Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, включително за назначаване на вещи лица, то ищецът, въпреки че предявените от него искове са отхвърлени изцяло не дължи заплащане на държавна такса и разноски по експертизите. В същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда когато е ищец, но тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато е била представлявана от процесуален представител. В случая обаче няма доказателства, че ответното дружество е направило реално разноски за адвокатско възнаграждение. В адвокатското пълномощно (стр.16 от делото) е договорено възнаграждение в размер на 450 лв., като е посочено, че ще бъде заплатено по банков път. Доказателства за заплащане по банков път няма представени и поради това разноски не следва да бъдат присъждани. В този смисъл е точка 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д.№ 6/2012г. ОСГТК. За прецизност по отношение на възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. К., съдът намира следното: Възражението е бланкетно и е направено с исковата молба, още преди да са представени доказателства за размера на адвокатското възнаграждение на адв. К.. Размерът на същото не надвишава предвидения в чл. 7, ал.2, т. 4 във връзка с т.1, предл. трето от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделно от това съдът го намира за неоснователно, с оглед и фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.П.Ж. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Ц.К. от ШАК срещу „ТВМ“ ООД с ЕИК 127628774, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Д.Л.В. и В.Л.Е.М. частичен иск с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, вр. 121, ал.3 от КТ вр. с чл.150 от КТ, вр. с чл.262 от КТ за осъждане на ответника за заплащане на сума в размер на 5 000 лв. от общо 60 000 лв., представляваща общия размер на минималното трудово възнаграждение, включително за извънреден труд за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона и половина“, установено в Кралство Белгия за периоди на командировка 16.11.2012г.-30.01.2013г.; 19.03.2013г. – 01.07.2013г.; 26.07.2013г. – 04.10.2013г.; 19.05.2014г.-31.08.2014г.; 02.10.2014г.-31.01.2015г.; 01.03.2015г. -30.06.2015г. и месец юли 2015г. – 30.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.П.Ж. с ЕГН **********, чрез адв. Ц.К. от ШАК срещу „ТВМ“ ООД с ЕИК 127628774, иск с правно основание по чл.150 от КТ, вр. с чл.262 от КТ за осъждане на ответника за заплащане на сума в размер на 5 000 лв., представляваща възнаграждение за престиран извънреден труд за периода на командироване на база на месечното му брутно възнаграждение договорено в Трудов договор № 81 от 15.11.2012г., Трудов договор № 136 от 19.05.2014г. и Допълнително споразумение от 01.07.2015г., сключени между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като неоснователно.

Останалите разноски по делото остават за сметка на държавата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от срок от датата на съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: