Р Е Ш Е Н И Е

 

28/15.1.2016г.,              Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд                                                        седми състав

На 14 (четиринадесети) януари                                             Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                   Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2925 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

            Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано след допуснато изменение на иск по чл. 49, ал. 1 от СК в молба с правно основание чл. 50 от СК.

            В молбата си до съда молителите Ю.А.А. и А.В.Д. излагат, че са съпрузи от 17.12.2004 г. От брака си нямали родени деца. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В съдебно заседание представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

            В първото по делото заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от удостоверение за граждански брак от 10.11.2015 г. е, че молителите са съпрузи от 17.12.2004 г., когато с акт №***17.12.2004 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Венец, сключват граждански брак. От брака си нямат родени деца.

            Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

            На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът  

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен 17.12.2004 г. с акт № ****17.12.2004 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Венец, между Ю.А.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Л.В. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***” № 9-13, кантора 25 и А.В.Д. с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО  СЪГЛАСИЕ.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между Ю.А.А. и А.В.Д. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

            1. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

            2. Придобитите по време на брака недвижими имоти в съпружеска имуществена общност, не са предмет на настоящото споразумение.

            Разноските по делото се поемат от молителите поравно.

            ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА Ю.А.А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА А.В.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.

            Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.  

 

                                                                                          Районен съдия: