Р Е Ш
Е Н И Е
474/23.6.2016г.
Шуменски районен съд, в публично
заседание на дванадесети май ,
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия:
Зара Иванова
при секретаря: А.П. , като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №2929 по описа за 2015г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.245, 224 , ал.1 , 261 и чл.262 , ал.1 , т.„1 , 2 и 3 от КТ
Депозирана е искова молба от Т.И.К. , ЕГН:**********
, адрес *** , , съдебен адрес *** срещу „ТВМ“ ООД , ЕИК :*** , седалище и адрес
на управление : гр.Шумен , ул.“*** , представлявано от Д.Л. –М.В. и В.Л.Е.М. –
заедно и поотделно , в която ищецът посочва , че бил в трудово правоотношение до
15.03.2015 г. с ответника, въз основа на трудов договор от 15.03.2013 г.
на длъжност „шофьор тежкотоварен
автомобил над 12 и половина тона“. Съгласно трудовия договор се задължавал да
полага труд при условията на 8 часов работен ден с месечно възнаграждение в размер на 500.00 лв., платими до 30-то число на следващия месец и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6 %
за всяка година трудов стаж, като в трудовия договор било посочено, че същият
е със срок на изпитване по чл. 70 от КТ
– 6 месеца до 15.09.2013 г.. Ищецът
твърди, че със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 84 от
09.12.2014 г. на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ трудовото му
правоотношение било прекратено. Заявява,
че работил като шофьор на тежкотоварен автомобил 3 месеца извън България, а
именно в Белгия като в рамките на този период ответникът не му плащал
уговорената основна месечна заплата, както и полагащите му се командировъчни.
След изтичане на посочения период от 3 месеца се връщал в
България, престоявал около 45 дни, но в този период не е ползвал платен или
неплатен отпуск и не е получавал полагащата му се заплата съгласно трудовия му
договор. Претендира заплащане на сума в размер на 2500 лв., представляваща заплати за период от 5 месеца., сума в размер
на 1023 лева за неползвания отпуск по чл.155 от КТ в размер на 20 дни и чл. 156
от КТ в размер на 5 дни, сума в размер на 6476 лв. на основание чл. 262, ал.1 т.2 и чл. 262, ал. 1 т. 3 от
КТ, сума в размер на 3055 лв. на основание чл. 262, ал. 1 т. 1 от КТ, сумата от
2020 лв. на основание чл. 261 от КТ, както и заплащане на направените съдебно
деловодни разноски. В уточняваща искова молба заявява , че претендира заплащане
на следните суми : за периодите :16.06.2013г. до 27.06.2013г. , брутно трудово възнаграждение от 220 лева ,
за периода от 13.10.2013г. до
28.11.2013г. брутно трудово възнаграждение от 720 лева , за периода от
07.07.2014г. до 22.08.2014г. , в размер на 600 лева и за периода от
25.11.2014г. до 09.12.2014г. , в размер на 210 лева . Относно извънредния труд през делнични дни ,
претенцията му е следната : от 15.03.2013г. до 15.06.2013г. , сума в размер на 400 лева , за периода от
28.11.2013г. до 20.02.2014г. сумата е в
размер на 752 лева , за периода от 05.04.2014г. до 07.07.2014г. , сумата 751
лева , за периода от 22.08.2014г. до 25.11.2014г. сумата 752 лева , като общият
брой на отработените часове е 2 640 часа , за които претендира заплащане
на обща сума от 3 055 лева . По
претенцията по чл.261 от КТ , полагал е
нощен труд както следва : от 15.03.2013г. до 15.06.2013г. на стойност 404 лева , за периода от
27.06.2013г. до 12.10.2013г. , сума от
404 лева , от 28.11.2013г. до 20.02.2014г. , сума от 404 лева , от 05.04.2014г. до 07.07.2014г. сума от 404
лева и за периода от 22.08.2014г. до 25.11.2014г. , сума от 404 лв. или общо нощен труд н стойност 2020 лева . По претенцията по чл.224 , ал.1
от КТ , претендира обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
44 работни дни , за календарните години 2013г. и 2014г. , както следва : 21
р.дни за 2013година и 23 р.дни за 2014г. на стойност 1 023 лева .
Претенцията му за извънреден труд през почивни и празнични дни , за периода
15.03.2013г.„ до 09.12.2014г. е в размер на 6 476 лева . Моли за
присъждане на извършените деловодни разноски .
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
депозира отговор, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен.
Оспорва приложените от ищеца писмени документи
като доказателства несвързани със
същността на случая. Заявява, че ищецът не е полагал извънреден труд, или ако в един месец има няколко часа над нормата, в
повечето месеци са доста под норматива. Твърди, че според неговите счетоводни регистри ищецът има да връща сума в размер на 1698.28 лв.,
представляваща надвземи суми за командировъчни и заплати, плюс платени отпуски,
предмет на счетоводно недоглеждане. Заявява, че няма нарушение на чл. 121 ал. 3
от КТ въпреки, че за това нямало уговорки. Претендира отхвърляне на иска и
присъждане на направените деловодни
разноски.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По претенцията по чл.245 от КТ
Между
страните не е спорно и се доказва от Трудов договор №98/15.03.2013г. , че считано
от 16.03.2013г между тях е възникнало валидно трудово правоотношение , по
силата на което ищецът е изпълнявал при
ответника длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона „ С Акт №84/09.12.2014г. , трудовото
правоотношение било прекратено , на основание чл.325 , ал.1 , т.1 от КТ. Не се
оспорва обстоятелството , че по време на действие на договора , ищецът е
изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения поради което му се е дължало
определеното с трудовия договор , възнаграждение . По време на действие на
трудовия договор , съобразно представените и приети като доказателство Заповед
№054/19.03.2013г. , Заповед №123/10.07.2013г. , Заповед №220/29.11.2013г. ,
Заповед №071/10.04.2014г. и Заповед (без номер) от 21.08.2014г. , той е бил командирован да
осъществява трудовите си задължения за
периодите 03.2013г. до 06.2013г. , 07.2013г. до 10.2013г. , 11.2013г. до
02.2014г. , 02.2014г. до 07.2014г. и от 08.2014г. до 11.2014г. ., в посочените
в заповедите , европейски държави . Ищецът
претендира ответникът да му заплати трудови възнаграждения за периодите 16.06.2013г. до 27.06.2013г. , брутно трудово възнаграждение от 220 лева ,
за периода от 13.10.2013г. до
28.11.2013г. брутно трудово възнаграждение от 720 лева , за периода от 07.07.2014г.
до 22.08.2014г. , в размер на 600 лева и за периода от 25.11.2014г. до
09.12.2014г. , в размер на 210 лева в общ
размер на 2 500 лева . За изчисляване на дължимите суми е назначена
единична и тройна ССЕ . Съдът възприема за обективно заключението по
назначената трайна ССЕ , касателно
трудовите възнаграждения на ищеца , същото е изготвено въз основа на проверка
на счетоводните документи в ответното дружество – ведомости за заплати , РКО ,
платежни нареждания и др. , в резултат на което
приема за доказано , че за процесния период ищецът няма неизплатени
трудови възнаграждения , напротив видно е , че понеже му е бил предоставен
служебен аванс , той има надвзети суми .
Поради горното съдът намира , че претенцията по чл.245 от КТ е изцяло
неоснователна и следва да се отхвърли .
Относно претенцията по чл.224 , ал.1 от КТ .
Съдът възприема за изцяло достоверно изложеното в
тройната ССЕ , а именно , че до прекратяване на трудовия договор , ищецът е
използвал изцяло полагаемия платен отпуск. Както беше посочено , периодът на
действие на трудовия договор е от 15.03.2013г. до 09.12.2014г. , за който платеният годишен отпуск е в
размер на 46 работни дни . Видно от
представените и приложени към делото молби за платен отпуск , такъв е
изразходван от ищеца в следните периоди : от 24.06.2013г. до 28.06.2013г. – 5
работни дни , от 01.07.2013г. до 08.07.2013г. – 6 работни дни , от 14.10.2013г.
до 25.10.2013г. – 10 работни дни , от 19.02.2014г. до 29.02.2014г. – 8 работни
дни и от 04.03.2014г. до 26.03.2014г. – 17 работни дни или общо 46 работни дни . Поради горното
съдът намира , че претенцията в размер на 1 023 лева , представляваща обезщетение по чл.224 ,
ал.1 от КТ , за неизползван платен годишен отпуск за дни , се явява изцяло
неоснователна .
По исковете по чл.262 , т.2 и 3 от КТ , за положен от ищеца извънреден труд през
работните , празничните и почивните дни
съдът съобрази следното :
Извънредният труд, според легалната
дефиниция на чл.
143, ал.1 от КТ, е работата по трудовото правоотношение между служителя и
работодателя, извън установеното от него работно време, която се осъществява по
разпореждане или със знанието на определени лица в предприятието. Съгласно
нормата на чл.
142, ал.1 КТ, работното време се изчислява в работни дни- подневно, като в
ал. 2 е предвидена възможност за работодателят да установи сумарно изчисляване
на работното време за друг календарен период. В случай, че нормата за работно
време за конкретния период е превишена, ще бъде налице извънреден труд.
Международните и вътрешните превози са регламентирани от Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпореди от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на регламент
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета
и отмяна за регламент
(ЕИО) № 3820/85 и на Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозни средства, извършващи международни
автомобилни превози, съставена в Ж. на 01.07.1970 г., като нормите са
имплицирани в националното законодателство в Закона за автомобилния превоз. В Регламент (ЕО) №
561/2006 се използва терминът "време на управление", който обаче
се различава от "работно време" и включва само периода, през който
шофьорът управлява автомобила и който е записан със записващо оборудване или
ръчно. За определяне на работното време Регламент (ЕО) №
561/2006 препраща към определението на Директива 2002/15
(ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 11.03.2002 . относно
организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в
автомобилния транспорт и то включва времето от началото до края на работата,
през което работникът е на работното си място на разположение на работодателя и
упражнява своите функции или дейности, т.е. времето, отдадено на всички
дейности в областта на автомобилния превоз. Извън обхвата на работното време са
периодите на почивка по време на работа. Приложима е уредбата в българското
законодателство, съгласно чл. 7
и 8 от
Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват
транспортна дейност в автомобилния транспорт. При така дадената нормативна
уредба и доколкото страните при сключване на трудовия договор са уговорили
ищецът да изпълнява задълженията си при 8-часов работен ден, при петдневна
работна седмица, като по делото липсват твърдения, а и ангажирани доказателства
работодателят да е въвел сумарно изчисляване на работното време, следва да се
приеме, че извънреден ще бъде трудът положен над уговореното в трудовия
договор. С оглед изложените правни констатации съдът възприема за обективна
тройната ССЕ , която е дала изчисление на извънредния труд , именно при
отчитане на 8 часов работен ден . Според
ВЛ , които са ползвали данни от
индивидуалната тахо карта на водача
които са най -точното средство за установяване полагането на труд , извънредният труд е както следва : брутна сума от 50,72 лева (11,016
часа ),
представляваща възнаграждение за
извънреден труд през работни дни , за
периода от 15.03.2013г. до 09.12.2014г. , до който размер се явява основателен
искът .
За
същия период стойността на извънредния труд положен в празнични и почивни дни е
в размер на 5 345,07 лева (брутна сума ) , като следва да се посочи , че по
отношение на тази претенция съдът е ползвал заключението по назначената
единична ССЕ , т.к. в заключението по тройната ССЕ , при изчисляване на
визирания извънреден труд не са включени часовете от т.нар. „период на разположение „ , които
според съда са част от работното време .
В посочения по-горе Регламент (ЕО) № 561/2006г.
, се използва терминът "време на управление", който обаче се
различава от "работно време" и включва само периода, през който
шофьорът управлява автомобила и който е записан със записващо оборудване или
ръчно. За определяне на работното време Регламентът препраща към определението на Директива 2002/15
(ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 11.03.2002 г. относно
организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в
автомобилния транспорт, според която то включва времето от началото до края на
работата, през което работникът е на работното си място на разположение на
работодателя и упражнява своите функции или дейности, т.е. времето, отдадено на
всички дейности в областта н автомобилния превоз - управление на пътното
превозно средство, товарене и разтоварване, почистване и техническа поддръжка и
въобще всяка друга работа, предназначена за осигуряване безопасността на
превозното средство, неговия товар, а така също и периодите, през които той не
разполага свободно с времето си и е задължен да бъде на работното си място и да
е в готовност да започне нормална работа с някои задачи, свързани с изпълнение
на дежурство, и по-специално през периодите на очакване на товарене или
разтоварване, когато продължителността им не може да се предвиди предварително.
Извън обхвата на работното време са периодите на почивка по време на работа. По
аналогичен начин е уредена организацията на работното време в българското
законодателство - чл.
7 и 8
от Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват
транспортна дейност в автомобилния транспорт. От посочените нормативни
текстове може да се заключи , че
претенциите по чл.262 , т.2 и 3 от КТ
се явяват основателни до размера посочен по-горе , а именно
5 345,07 лева .
Касателно претенцията по чл.261 от КТ за възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд, съобрази следното: ВЛ по тройната ССЕ , посочват , че поради причина , че
в счетоводството на ответника не са налице документи установяващи конкретни
размери на положения нощен труд , ВЛ приемат начисленото по разплащателни
ведомости , в резултат на което се приема , че са отработени часове нощен труд
на стойност 150,75 лева , до която сума съдът приема за основателна претенцията
.
Върху всички главни
задължения, съобразно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, следва да се присъди и
обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
дължи на ищеца деловодни разноски за изплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете, в размер на 331,15 лева.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответника деловодни разноски за изплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на
284,42 лв.
На основание
чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът дължи на Висш съдебен
съвет , по сметка на Шуменски районен
съд сумата от 663,36 лева , от която 313,80 лева - държавна такса, изчислена
съобразно уважената част от исковете и 349,56 лв. – разноски за възнаграждение
на вещите лица по допуснатите ССЕ , съразмерно на уважената част от исковете .
Водим от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Т.И.К. , ЕГН:********** , адрес *** , , съдебен адрес *** срещу „ТВМ“ ООД
, ЕИК :*** , седалище и адрес на управление : гр.Шумен , ул.“*** ,
представлявано от Д.Л. –М.В. и В.Л.Е.М. – заедно и поотделно , иск по чл.245 от
КТ , за заплащане на сумата 2 500 (две хиляди и петстотин ) лева ,
представляваща трудово възнаграждение за периода 16.06.2013г. до 09.12.2014г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.И.К. , ЕГН:********** срещу
„ТВМ“ ООД , ЕИК :*** , иск по
чл.224 , ал.1 от КТ , за заплащане на сумата от 1 023 (хиляда двадесет и три ) лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 44 работни
дни , за периода от 15.03.2013г. до 09.12.2014г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА „ТВМ“ ООД ,
ЕИК :*** да заплати на Т.И.К. , ЕГН:**********
, на основание чл.261 от КТ ,
сумата 50,72 (петдесет лева и седемдесет и две ст.) лева – брутно трудово възнаграждение за нощен труд , за
периода 15.03.2013г. до 09.12.2014г. , ведно със законната лихва , считано от
датата на подаване на исковата молба -27.07.2015г., до окончателното изплащане
на главницата .
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.261 от КТ , за разликата от
50,72 лева , до пълния предявен размер от
2 020 лева .
ОСЪЖДА „ТВМ“ ООД , ЕИК :*** да заплати на Т.И.К. , ЕГН:********** , на
основание чл.262 , т.1 от КТ , сумата 150,75 (сто и петдесет лева и седемдесет и
пет ст.) лева – брутно трудово възнаграждение за извънреден
труд през работните дни , за периода 15.03.2013г.
до 09.12.2014г. , ведно със законната
лихва , считано от датата на подаване на исковата молба -27.07.2015г., до
окончателното изплащане на главницата .
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
по чл.262 , т.1 от КТ , за разликата от 150,75 лева , до пълния предявен размер
от 3 055 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА „ТВМ“ ООД ,
ЕИК :*** да заплати на Т.И.К. , ЕГН:**********
, на основание чл.262 , т.2 и 3 от КТ , сумата 5 345,07 (пет хиляди триста четиридесет и пет лева и седем стотинки )лева
- брутно трудово възнаграждение
за положен извънреден труд през почивни дни
идни на официални празници , за периода 15.03.2013г. до
09.12.2014г. , ведно със законната лихва , считано от датата
на подаване на исковата молба -27.07.2015г., до окончателното изплащане на
главницата .
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове по чл.262 , т.2 и 3 от КТ , за разликата от 5 345,07 лева , до
пълния предявен размер от 6 476 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА „ТВМ“ ООД ,
ЕИК :*** да заплати на Т.И.К. , ЕГН:**********
, сумата 331,15 (триста тридесет и един лева и петнадесет ст. )лева - деловодни
разноски , съразмерно на уважената част от исковете .
ОСЪЖДА
Т.И.К. , ЕГН:********** да заплати
на „ТВМ“ ООД , ЕИК :*** , сумата на 284,42 (двеста
осемдесет и четири лева и четиридесет и две ст.) лева .- деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената
част от исковете .
ОСЪЖДА „ТВМ“ ООД ,
ЕИК :*** да заплати в полза на ВСС , по сметка на ШРС , сумата 663,36 (шестстотин шестдесет и три лева и тридесет и ) лева , от която 313,80 лева - държавна
такса върху размера на уважените кумулативни искове и 349,56 лв. – възнаграждение на ВЛ , съразмерно на уважените
искове .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: