Р Е Ш Е Н И Е
126/18.2.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд в открито съдебно заседание
на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№2939 по описа за 2015г. на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Депозирана е искова молба от Г.Д.И. *** срещу К.С.К.,
имаща за предмет осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал.1 предложение
второ– за сумата от 5 000 лева, представляваща неоснователно получена от
ответника парична сума на неосъществено основание и деловодните разноски по
настоящото производство. Обстоятелствата на които се основава исковата претенция
са, че ищецът предал на пълномощник на ответницата посочената парична сума
предоставена като капаро по уговорена продажба на недвижим имот, нейна
собственост. С оглед на отхвърлително съдебно решение с правно основание чл.55
ал.1 от ЗЗД срещу пълномощника, който установил, че е предал получената сума,
ищеца предявява иск за неоснователно обогатяване срещу ответницата.
В срока
по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва иска
като неоснователен. Твърди, че между страните бил сключен предварителен
договор, въз основа на който била предадена процесната сума като
капаро, обезпечаващо сключването на договора, като и причината за липсата на окончателен договор била в ищеца. Моли
искът да бъде отхвърлен, като неоснователен.
След като прецени поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства, съдът констатира следното:
Безспорно е по делото, че ищеца е предал сумата от 5000
лева на ответника чрез неин упълномощен представител- К. А. К., като за целта
била съставена „Разписка“ от 09.04.2014г. Документът е приложен по делото на
стр.6 и в същия е посочено, че сумата представлява капаро по уговорена продажба
на недвижим имот, собственост на ответницата. Имотът е описан единствено чрез
административен адрес, като липсват площ, граници, идентификатор. Остатъкът от
уговорената сума щял да бъде предаден при сключване на окончателен договор.
Няма уговорени клаузи за срок и предаване на владение. Видно от становището на
страните, покупко-продажба на имота с окончателен договор не е била осъществена.
От приложеното гр.д.№1485/2014г. по описа на ШРС, е
видно, че с влязло в законна сила решение по отношение на пълномощника е
установено, че е предал получената сума на ответника по настоящото дело чрез
банков превод с бордеро №5020175 от 14.04.2014г. на „Юробанк България“, поради
което и искът е бил отхвърлен. Доколкото мотивите нямат обвързваща сила спрямо
настоящите страни, следва да се отбележи, че решаващия съд е характеризирал
правната природа на представената разписка във връзка с твърдението, че
представлява по своята същност предварителен договор. Безспорно установено е и по настоящото дело,
че документът няма основни реквизити, изискуеми за сключен валиден
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно няма
предмет/липсва пълна индивидуализация на имота/, срок за сключване на
окончателен договор, предаване на владение и задължения на страните. Има посочени
единствено покупко-продажна цена и страни. Поради което съдът намира, че волята
на ищеца и пълномощника е била именно за съставяне на разписка и предаване на
капаро, което е имало обезпечителна функция съгласно чл.93 от ЗЗД. Предвид
липсата на договор, а само на уговорка и напълно неформулирани задължения на
страните в разписката, съдът не може да установи коя страна е неизправна и на
какво основание ответникът задържа задатъкът.
Неоснователното обогатяване предполага неоправдано
разместване на имуществени блага при липса на основание. В конкретния случай
ищецът по настоящото производство претендира заплащането на сума, за която
твърди, че е била неоснователно заплатена на ответника. По исковете с правно
основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на
плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице правно значимо
основание за получаването, респ. за задържане на полученото от него. И двете
страни трябва да извършат пълно доказване на обстоятелствата, на които
основават исканията си, тъй като доказването на горепосочените факти е главно.
Ищецът с абсолютна достоверност установи плащане на сумата от 5000 лева, факт
който не бе оспорен и от ответникът. Ответникът, със същата достоверност,
следваше да установи, че плащането е било осъществено на някакво правно
основание, което той не доказа. Анализът на горната фактическа обстановка
налага извода за липса на правно основание на процесното плащане, и като такова
то подлежи на връщане, тъй като ответника се е обогатил с тази сума
неоснователно.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да
заплати на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 1140 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.С.К. с ЕГН: ********** *** да заплати на Г.Д.И. с ЕГН: **********
***, сумата 5 000 лева /пет хиляди лева/,
представляваща сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил на
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 1140 лева/хиляда сто и четиридесет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - гр.Шумен в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: