Р Е Ш Е Н И Е
908/16.12.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Районен
съдия: Бистра Бойн
при
секретаря М.Н., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.
№2946/2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от
“Ижица”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, с ЕИК:***,
представлявано от Д. Т. Т. срещу “Базе Е Фис”ООД-гр.Льо Брок, със седалище и адрес на управление: ул.***,
Република Франция, имаща за предмет иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, във
връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД– за сумата 2364,10 евро главница,
равняваща се на 4623,78лв., дължима съгласно договор за покупко-продажба и
доставка на стоки- мебели между страните и фактури, приложени в заверено копие
към исковата молба; ведно с мораторна лихва за забавено изпълнение в размер на
489,05лв. за периода от 01.11.2014г. до депозиране на исковата молба в съда на
13.11.2015г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й заплащане, както и направени деловодни
разноски в настоящото производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК,
ответникът не депозира писмен отговор. Съобщенията по делата са връчвани чрез
пощенски услуги на адреса на седалището на дружеството в гр.Льо Брок, Република
Франция на 16.06.2016г., на осн.чл.14 от Регламент 1393/2007г. на Европейския
Парламент и на Съвета, както и чрез Национална полиция- департамент Ница. В
срока за решаване на делото постъпи отговор, в който се оспорва вземането.
Посочва се, че стоките, получени въз основа на договора между страните не
отговаряли на изискванията им по отношение на приложението им и не били спазени
изискванията за количества и срок на изпълнение.
Съдът, като съобрази предявената
претенция и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в
процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от
него обстоятелства, въз основа на които се претендира исковата сума-
съществуването на валидни облигационни отношения с ответника, както и
изпълнение на своите задължения породени от сключения договор. При направеното оспорване,
ответника следваше да установи, или че е изпълнил задължението си, или че
изобщо не дължи такова.
От фактическа и правна страна съдът
установи следното: По делото липсва приложен договор за покупко-продажба
сключен между страните, но в законодателството няма изискване подобен договор
да е сключен в писмена форма. От приложените първични счетоводни документи,
кореспонденция между страните и две международни товарителници от 10.10.2014г.
и 31.10.2014г., както и от заключението на назначената и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема че между страните е било налице
валидно облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба с елементи
на изработка, относно изработка и доставка на мебели. По силата на тези
облигационни отношения, за които няма спор между страните, ищецът осъществил
покупко-продажба и доставка на стоки, а ответното дружество останало задължено
за сумата от 2364,10€ /4623,78 лева/ с данък върху добавената стойност, след
приспадане на авансово плащане от 20.11.2014г. в размер на 945.00€. Издадени
били фактури с номера №***/28.02.2014г.; №***/10.10.2014г. и №***/31.10.2014г.,
които били осчетоводени в ищцовото дружества и включени в регистър за вземания
от клиенти, като вземане и приход от продажба. Съдът приема за доказан факта,
че ищцовата страна е изпълнила своите задължения, а ответната не е извършила
плащане по издадените фактури, съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 от ТЗ. На
основание чл.55 ал.1 от ТЗ, редовно водените търговски книги и записванията в
тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на
търговски сделки.
По отношение на изложените твърдения
от ответната страна, че сумите по фактурите не са изцяло заплатени, поради
неспазени срокове на изпълнение и несъответствие на изработката с количеството
и приложението на стоките, съдът намира, че не са представени никакви
доказателства по делото за установяване на тези факти и същите са недоказани. Отделно
от това, съгласно чл.262 ал.2 и чл.265 и чл.195 от ЗЗД, при изпълнение на
работата некачествено или не в срок, възложителя може да развали договора, да
върне вещта, да я задържи и да иска намаляване на цената и др. Тези права не са
били упражнени, нито в сроковете по чл.265 и чл.194 от ЗЗД, нито с отговора на
исковата молба, понеже ответника е приел извършената работа.
Ето защо, съдът намира искова претенция за
основателна и доказана, поради което и същата следва да се уважи изцяло, ведно
със законната лихва, считано от деня на депозиране на исковата молба- 13.11.2015г.
до окончателното изплащане на сумата. Основателността на главния иск влече
основателност и на претенцията за мораторна лихва в размер на 489,05лв. за
периода от 01.11.2014г./деня следващ предаването на мебелите/ до депозиране на
исковата молба в съда.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца направените по настоящото производство разноски/държавна
такса- 234,95лв.; адвокатско възнаграждение-600лв., депозит за вещо
лице-100.00лв. и за превод на книжа по делото- 336,10лв./, в общ размер на 1271,05лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Базе Е
Фис”ООД-гр.Льо Брок, дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на управление: ул***, Република
Франция, идентификационин номер в търговски и фирмен регистър ***, данъчен
номер *** да заплати на “Ижица”ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.*** с ЕИК:***, представлявано
от Д. Т. Т. сумата 2364,10€ /две
хиляди триста шестдесет и четири евро/, равняваща се на 4623,78лв., главница
дължима съгласно договор за покупко-продажба и доставка на стоки- мебели между
страните от 2014г. и фактури №***/28.02.2014г.; №***/10.10.2014г. и №***/31.10.2014г.,
ведно с мораторна лихва за забавено изпълнение в размер на 489,05лв./четиристотин осемдесет и девет лева и пет стотинки/ върху
главницата за периода от 01.11.2014г. до депозиране на исковата молба в съда и
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 13.11.2015г.
до окончателното й заплащане, както и сумата 1271,05лв. /хиляда двеста седемдесет и един лева и пет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяване на страните.
Настоящото Решение да се изпрати на
преводаческа фирма „Митра“ за превод на френски език.
Указва на ищеца в 1-седмичен срок
да внесе депозит от 80.00лв. за възнаграждение за преводач.
След извършване на превода, Решението
да се изпрати с обратна разписка на ответната страна по седалището й.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: