Р Е
Ш Е Н
И Е
202/16.3.2016г.
Шуменският районен съд, XIІІ състав,
на четиринадесети март 2016 година,
В публично заседание, в следния състав:
Прокурор : М. Николаева
Секретар: С.Л.
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 2950/2015г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск, с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.
Искова
молба от М.П.Г., ЕГН : ********** с адрес ***, срещу Д. М., роден на ***г.,
гражданин на Р. И., с посочено правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.
Излага, че с ответника били родители на малолетното дете П. А. М., ЕГН : **********,
родена по време на съвместното им съжителство. Бащата, от раждането, не полагал
никакви грижи за него, не се интересувал от развитието му и не давал издръжка.
Майката, сама и с помощта на роднини осигурявала средства и полагала грижи за
детето. Поради изложеното претендира лишаване на ответника от родителски права
над детето и определяне издръжка от 300 лева месечно.
В срока
за отговор на ИМ, ответника редовно уведомен, по реда на чл. 48, ал. 2 от ГПК,
чрез назначеният му особен представител, подава отговор. Счита иска за допустим
и неоснователен, а искания размер на издръжка прекомерен.
В открито заседание, страните редовно
призовани, ищцата лично и с представител поддържа иска, както е предявен,
ответникът, чрез особения му представител, заявеното в отговора му. Представителят
на Районна прокуратура – гр. Шумен, намира иска, за лишаване от родителски
права, за основателен и доказан, поради което и счита, че същият следва да се
уважи.
Така разгледаният иск, е допустим, и предвид събраните
доказателства, основателен, по следните съображения :
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
П. А. М., ЕГН : **********, е родена
на ***г. в гр. Шумен (съгласно удостоверение за раждане № 8351151193/07.09.2015г.,
издадено по акт за раждане № 1193/07.09.2015г. на Община Шумен), от родители – М.П.Г.,
ЕГН : **********
и Д.
М., роден на ***г. – ответник в производството. От приложените социални доклади
и показанията на разпитаните свидетели, на които съдът не намери основание да
не даде вяра и приложените писмени доказателства, се установи, че родителите са
разделени от 2015г., когато ищцата и малолетното дете се върнали България, със
знанието и съгласието на ответника, който от тогава не проявявал никаква
заинтересованост не само за детето, но въобще липсвал контакт между родителите.
Според свидетелските показания незаинтересоваността на бащата датирало още
преди раждане на детето и след това, по време на съвместното му живеене с
майката в И. – появата на детето не предизвикало у него положителни емоции;
всячески избягвал да го вижда; не проявявал никакъв интерес към състоянието и
развитието му, нито по какъвто и да било начин ги подпомагал, въпреки че имал
възможност. За посочения период контактите родител дете, се свеждат, до няколко
срещи, при някои от които, бащата бил в нетрезво състояние. През същият,
непосредствени грижи за отглеждане и възпитание са полагани от майката, с
подкрепа на родителите и, без каквото и да е участие на бащата. Последният не
само, не давал средства за издръжка, но и поставял финансови условия, при
искане от майката на съгласието му, детето да напусне пределите на страната.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните изводи:
В диспозитивната норма на чл. 132, ал. 1, т. 2
от СК са установени две от основанията, комулативно дадени, при наличието, на
които родителят може да бъде лишен от родителски права, а именно, когато без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. Съдът
намира за безспорно доказано в настоящото производство, че ответникът, за
период по дълъг от 4 години, не е полагали грижи за детето си и не му е давал
издръжка. Дори и съобразявайки единствено продължителността във времето, на
липсващите дължими грижи, обосновавайки изискуемата от закона трайност, счита,
че не би могло да се посочи някакъв факт, сочещ основателност на липсата им. Тя,
в такъв продължителен период, може да бъде преценена и като поведение, от
страна на ответника, опасно за личността на детето, по смисъла на чл. 131 от СК.
Независимо, че лишаването от родителски права, се схваща от доктрината и
съдебната практика, като крайна мярка за защита на децата, от родителско
поведение, създаващо риск за отглеждането и възпитанието им, настоящият състав
намира, че в конкретният случай, безспорно е доказана нуждата от прилагането и.
Съобразявайки и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, въпреки диспозитивният
характер на нормата на чл. 132, ал. 1 от СК, счита, че е в интерес на детето, бащата,
да бъде лишен от родителски права спрямо него, независимо от необходимостта му
и в бъдеще от поддържане на връзка, контакти и подкрепа от негова страна, каквато
готовност досега не е заявена, предвид поведението му, явяващо се пречка за
упражняване на гражданските му права и личностно развитие.
На
основание чл. 134, т. 2 от СК, следва да се определи и режим на лични отношения
между бащата и детето, като съдът, отчитайки периода, през който е нямало
такива, липсващата емоционална връзка между тях, живеенето им в различни страни,
те следва да се осъществяват в присъствието на трето лице, съобразно чл. 59,
ал. 8 от СК, като то, най-подходящо е да бъде майката. Поради това отношенията
следва да бъдат по ограничени, от обикновено постановяваните по съществуващата
съдебна практика, която в случая няма възможност да бъде приложена, а именно,
един път в месеца – последната събота и неделя от всеки месец, без преспиване,
през деня от 10.00 ч. до 17.00 часа, само в присъствието на майката, по
местоживеене на детето.
На
основание чл. 134, т. 1 от СК, следва да се определи издръжка на малолетното
дете, платима от родителя който не упражнява родителски права, а именно
ответника. По отношение размера и, съобразявайки нуждите на малолетната,
обусловени от възрастта и, възможностите на двамата родители, основно на
ответника, значително надхвърлящи тези на ищцата, не само поради пребиваването
му в страна с по висок стандарт в трудовите възнаграждения, счита претендирания
размер съответен на тях, а именно 300 лв. месечно платима на първо число от
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от 13.11.2015г.. Определя държавна такса от 432 лева, върху
размера на издръжката, платима от ответника по сметка на ШРС.
На основание чл. 78, ал. 1 ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 760 лева разноски в производството.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р
Е Ш И:
ЛИШАВА Д. М.,
роден на ***г., гражданин на Р. И. от родителски права над детето П. А. М., ЕГН
: **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на Д. М., роден на ***г., гражданин на Р. И., с
детето П. А. М., ЕГН : **********, всяка последна събота и неделя от месеца,
без преспиване, от 10.00 часа до 17.00 часа, всеки от двата дни, в присъствието
на М.П.Г., ЕГН **********, само по местоживеене на детето.
ОСЪЖДА
Д. М., роден на *** г., гражданин на Р. И., с неизвестен към момента адрес там,
да заплаща на малолетното си дете П. А. М., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител М.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, месечна
издръжка в размер на 300.00 лв. /триста
лева/, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска считано от 13.11.2015г., до настъпване
законни причини за прекратяване или изменянето и.
ОСЪЖДА
Д. М., роден на ***г., гражданин на Р. И. да заплати на М.П.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 760 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА
Д. М., роден на ***г., гражданин на Р. И. да заплати по сметка на ШРС сумата от
432 лева държавна такса по определената издръжка.
Препис
от решението след влизането му в сила да се изпрати на ДСП – Шумен, съобразно
чл. 136 от СК.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: