Р Е Ш Е Н И Е

 

74/1.2.2016г. ,          Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд                                                            седми  състав

На 28 (двадесет и осми) януари                                                  Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                       Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор Жулиета Стоянова,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2966 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

            Предявен е иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.

            В исковата си молба Г.Г.А. твърди, че ответникът Р.А.А. е баща на малолетното дете Д.Р.А.. Сочи, че живели съвместно в периода от 1997 г. до 2007 г., когато се разделили. През изминалите седем години ищцата и ответника не поддържали никакви контакти, последният напълно се дезинтересирал от детето си, не поддържал контакт с него, не плащал никаква издръжка. С Решение по гр.д. № 2117/2014 г. по описа на ШРС, на А. били предоставени родителските права по отношение на Д., като А. бил осъден да плаща на последното издръжка. И след влизане в сила на решението, обаче, продължавало неизпълнението на родителските задължения на ответника. Моли съда да постанови решение, по силата на което Р.А.А. да бъде лишен от родителски права по отношение на детето Д. поради трайно неполагане на грижи за него и недаване на издръжка, не отправя искане за присъждане на издръжка.

            Ответникът не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание заявява, че претенцията е неоснователна, тъй като дълго време пребивавал в затвора, поради което било невъзможно да полага грижи за детето си и да му плаща издръжка. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен.

            Прокурорът намира, че искът с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК е основателен, тъй като по делото се установило, че ответникът не изпълнява родителските си задължения.

            В съдебно заседание се явява представител на Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен, който изразява становище, че лишаването на ответника от родителски права ще бъде в интерес на детето.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане №***/18.02.2002 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Плевен е, че ищцата Г.Г.А. и ответникът Р.А.А. са родители на детето Д.Р.А., роден на *** г. Съдът констатира от приложеното гр.д. № 2117/2014 г. по описа на ШРС, че по същото е постигната съдебна спогодба, като определението за одобряването й е влязло в сила на 05.11.2014 г. По силата на същата, упражняването на родителските права по отношение на детето били предоставени на майката, бил определен режим на лични отношения между ответника и детето, А. се съгласил да плаща месечна издръжка в размер на 100,00 лв., считано от 11.08.2014 г. По делото е представен футболен паспорт  за сезон 2015/2016 г., изд. от БФС, от който се установява, че Д.А. *** 2007“ през цитирания футболен сезон. Видно от справка за съдимост от 28.01.2016 г., изд. от БС при Районен съд гл. Плевен е, че ответникът е многократно осъждан, като на 14.11.2013 г. изтърпял последното му наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“. Съдът констатира от Удостоверение от 27.01.2016 г., изд. от „Атила 13“ ЕООД гр. Шумен, че ищцата получава брутно трудово възнаграждение в размер на 191,14 лв. месечно.

            От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Д.Т. (в родство по права линия от първа степен с ищцата) и Г.Ш. се установява, че страните по делото живели съвместно в гр. Плевен до 2007 г. През 2009 г.-2010 г. А. ***, като създала ново семейство. От раздялата между родителите, А. напълно се дезинтересирал от детето си. Един-единствен път Д. му гостувал в гр. София за коледа. Ответникът пребивавал в затвора. И след напускането оттам, обаче, А. не поддържал никакъв контакт с детето, не плащал издръжка. Д. ***, като живеел при прекрасни жилищни условия. По преценка на свидетелите, месечната му издръжка възлизала на около 300-450 лева.

            В представения социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен е отразено, че семейството на Г.А. обитавало апартамент, находящ се в гр. Шумен, където били осигурени много добри битови условия. Детето било ученик в 7-ми клас, посещавало частни уроци и тренировки по футбол и кикбокс. Грижите за неговото отглеждане били поети изцяло от майката, подпомагана от съпруга й – А.А. От друга страна, от период около пет години детето не поддържало никакъв контакт с баща си.

            Ответникът не ангажира доказателства досежно реализираните от него трудови доходи. Съдът приема, с оглед възрастта му и трудоспособната му възраст, че не са налице доказателства за намалена трудоспособност, при което същият би могъл да реализира месечен доход в размер на минималната работна заплата, установена за страната.

            По делото не се представиха доказателства досежно наличието на алиментни задължения на страните спрямо други лица.

            Изслушано в съдебно заседание по реда на чл. 15 от ЗЗДет., детето Д. излага, че не е имало контакт с баща си отпреди около пет години, както и че се чувства много добре в семейството на майка си.

            Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК се явява основателен и доказан.

            Преценката на искането за лишаване от родителски права като основателно, съобразно разпоредбите на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, предполага правния извод на съда за наличие на две кумулативно дадени предпоставки, а именно: без основателна причина, виновно бездействие от страна на родителя – неполагане на грижи за детето и неизпълнение на задължението за издръжка, и това цялостно неизпълнение да е трайно.

            По отношение на първата предпоставка, съдът, прие за установено, че след раздялата на страните и най-вече през последните около пет години, Р.А. напълно се дезинтересирал от детето си, не се възползвал и не търсил всички възможности за личен контакт, не участвал в отглеждането и възпитанието, не давал издръжка за детето в пари или по друг начин. Т.е., пренебрегнал е родителския си дълг, като изцяло не изпълнявал родителските си задължения. Възражението на същия, че доскоро пребивавал в затвора, а след това било невъзможно да установи какъвто и да е контакт с ищцата, е неоснователно. Пребиваването на лице в място за лишаване от свобода, не се явява пречка за същото да осъществява контакт с детето си. Освен това, видно от отразяването в справката за съдимост на ответника е, че същият е изтърпял наказанието си на 14.11.2013 г., тоест, преди повече от две години. Следва да се отбележи също, че Р.А. е участвал в производството по гр.д. № 2117/2014 г. по описа на ШРС, като е подписал и съдебна спогодба. Тоест, твърдението му, че не може да осъществява контакт с ищцата, е опровергано по категоричен начин.

            По отношение на втората предпоставка за основателността на претенцията – неизпълнението на родителското задължение за издръжка и грижи да е трайно, съдът взе предвид следното: съгласно практиката на ВКС на РБ, критерии за преценка във всеки отделен случай следва да бъдат житейската практика и морала. В конкретната хипотеза, укоримото поведение на бащата продължава над пет години, поради което се характеризира с признака трайност.

            Според съда, цялостното пренебрегване от страна на бащата на детето Д. на родителските си задължения е без основателна причина. В тази насока, дори и да се приеме, че по време на престоя му в място за лишаване от свобода, А. не е бил в състояние да плаща издръжка на детето си, то в периода след 13.11.2013 г. не е налице основателна причина за бездействието на ответника.

            Предвид установените и изложени по-горе констатации, съдът прави извода за основателността на искането за лишаване от родителски права на Р.А.А. по отношение на малолетния Д., поради трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.

            На основание чл. 134, т. 2 от СК, съдът следва да определи мерките относно личните отношения на ответника с детето. Видно е, че същите са определени по силата на влязлата в сила съдебна спогодба по гр.д. № 2117/2014 г. по описа на ШРС. Изхождайки, обаче, от интересите на детето и от материалите по делото, съдът намира за съответно на конкретния случай да определи режим на лични контакти на А. с детето Д. всяка трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя /с преспиване/, както и десет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

            Досежно издръжката на детето:

            Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 3 от СК, лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа децата си. Установи се по делото, че по силата на влязлата в сила съдебна спогодба по гр.д. № 2117/2014 г. по описа на ШРС, А. се задължил да плаща месечна издръжка на детето си в размер на 100,00 лв. Макар и да не е отправено искане за изменение на размера на издръжката, съдът констатира, че размера й не отговаря на нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, поради което следва размера на дължимата от ответника издръжка да бъде изменен от 100,00 лв. на 105,00 лв. – минималния, предвиден в закона размер. Издръжката следва да бъде присъдена считано от влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

След влизане в сила на настоящото решение, препис от същото следва да се изпрати на Община Плевен (по постоянния адрес на ответника) за съответно вписване на постановеното лишаване от родителски права и на ДСП общ. Шумен, на основание чл. 136 от СК.

            Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

            На основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, ЛИШАВА Р.А.А. с ЕГН **********,***, от родителски права по отношение на детето Д.Р.А. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Плевен, поради трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка.

            На основание чл. 134, т. 2 вр. чл. 59, ал. 9 от СК, ИЗМЕНЯ постановените по гр.д. № 2117/2014 г. по описа на ШРС, мерки относно режима на лични отношения на родителя Р.А.А. с детето Д.Р.А., КАТО ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на родителя Р.А.А. с детето Д. всяка трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя /с преспиване/, както и десет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

            На основание чл. 150 вр. чл. 134, т. 1 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на определената по гр. д. № 2117/2014 г. по описа на Районен съд гр. Шумен издръжка, дължима от Р.А.А. с ЕГН ********** в полза на малолетното дете Д.Р.А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.Г.Али с ЕГН **********, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 100,00 лева на 105,00 (сто и пет) лева месечно, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

            На основание чл. 136 от СК, след влизане в сила на решението, препис от същото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Община Плевен за съответно вписване на лишаването от родителски права в регистъра на населението и на Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.  

 

                                                                                   Районен съдия: