Р Е Ш Е Н И Е

865/1.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2017 описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са иск с правно основание чл.372, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.327 от ТЗ и иск с правно основание чл. 294 от ТЗ за лихви върху главницата.

Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба от „Сиго - Транс“ ЕООД с ЕИК 127563064, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от Н.Х.П., чрез адв. С.Б. от ШАК, съдебен адрес ***-13, офис 15 против ЕТ„П.П.“ с ЕИК 837097602 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от П.П.. В исковата молба се сочи, че основен предмет на дейност на ищцовото дружество било извършването на превоз на товари. В качеството си на превозвач и на основание сключен между страните неформален договор за предоставяне на услуги, ищеца извършил превоз на товари, за което била издадена фактура № 0000000987/23.11.2015г. за сумата от 2026.99 лв. Частично плащане в размер на 500 лв. било извършено от страна на ответника, но същия останал задължен за сума в размер на 1526.99 лв. и към момента. Допуснато било обезпечение на бъдещи искове по ч.гр.д. № 1740/2016г. по описа на ШРС. В заключение моли за осъждане на ответника да заплати сума в размер от 1 526.99 лв., представляваща дължима и неплатена сума по договор за извършване на превоз на стоки, за което била издадена фактура № 987/23.11.2015г., както и обезщетение за забава в размер на 100.30 лв. за периода от 23.11.2015г. до датата на подаването на молбата за обезпечение – 15.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на молбата за обезпечение – 15.07.2016г. до окончателното изплащане на вземането. Моли и за присъждане на разноските по делото, включително и тези направени в обезпечителното производство по ч.гр.д.№ 1740/2016г. по описа на Районен съд – гр.Шумен и изпълнителното производство по изп.д.№ 20169300400723 на ЧСИ А. Р..

Въпреки предоставения му срок по чл.131 от ГПК ответника не е депозирал отговор на исковата молба. За ответникът лично в съдебно заседание се явява представляващия, като се прави ясно и категорично признание на исковите претенции. Изрично се прави и искането да не бъде осъждан за разноски, предвид, че не е дал повод за завеждане на делото, като сочи доводи в тази връзка.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание представляващия ищеца не се явява лично, за него се явява адв. С.Б. от ШАК. Предвид изявлението на ответника се прави искането делото да се развие по реда на чл.237 от ГПК, като се прекрати съдебното дирене и съдът се произнесе с решение съобразно признанието. Моли се за изцяло уважаване на исковете и присъждане на направените разноски в обезпечителното и настоящото производство.

Съдът намира, че предпоставките за приложение на чл.237 от ГПК са налице. В депозираното становище се прави ясно и недвусмислено признание на претенциите на ищеца за осъждане на ответника за сумата в размер от 1 526.99 лв., представляваща дължима и неплатена сума по договора между страните, както и лихва в размер на 100.30 лв. за периода от 23.11.2015г. до датата на подаването на молбата за обезпечение – 15.07.2016г. Поради горното съдът не следва да излага мотиви по основателността на иска, като решението се основава изцяло на направеното признание, като ответникът е предупреден и за последиците при направеното от него признание, а именно, че решението се основава изцяло на него и че същото не може да бъде оттеглено.

Спорен в производството въпрос остава този по отношение на направените разноски в обезпечителното и настоящото производство разноски от страна на ищеца и тяхното присъждане в негова полза. Ответникът възразява, че не е дал повод за завеждане на делото, като е имал желание да се разплати с другата страна, но сметките му били запорирани и за това не могъл да направи плащане. Сочи и за влошени отношения между страните, като счита, че инициирането на делото имало за причина именно личните, а не търговските отношения между страните.

По отношение на разноските, съдът намира следното: Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. По делото ответникът действително е признал исковете, но извънпроцесуалното му поведение е довело до необходимост от предявяването на претенциите. В тази връзка неоснователни са доводите на ответника, че причина за завеждане на делото е поведението на ищеца, който запорирал сметките му и го лишил от възможността да уредят отношенията си извънсъдебно. Видно от приложената фактура № 987, същата е издадена на 23.11.2015г. Частично плащане по нея по данни от исковата молба (неоспорени от ответника) е извършено на 12.07.2016г., като за по-голямата част от вземането ответника е останал задължен към завеждане на исковата молба. Освен това от съдържанието на чл.78, ал.2 от ГПК следва, че от значение за приложението на тази разпоредба е поведението на ответника, а не това на ищеца. В този смисъл е Решение № 185 от 29.05.2014г. по гр.д. № 5196/2013г. IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Поради гореизложеното ответникът следва да заплати направените разноски от ищеца в настоящото производство в общ размер на 460.05 лв., включващи сума от 111.05 лв., представляваща заплатена държавна такса за образуване на делото, сума в размер на 4 лв. за заплатени банкови такси, както и сума в размер на 345 лв., представляваща заплатено адвокатско пълномощно, съгласно представено адвокатско пълномощно № 0000047770/15.08.2016г. (стр.9 от делото). Ответника следва да заплати и направените разноски в обезпечителното производство в общ размер на 413 лв., включваща сума в размер на 45 лв. за заплатени държавни такси и 2 лв. банкова такса, сума в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, както и сума в размер на 66 лв. разноски в изпълнително дело № 20169300400723 по описа на ЧСИ рег. № 930 по описа на КЧСИ.

Водим от горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА ЕТ“П.П.“ с ЕИК 837097602, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от П.П. да заплати на „СИГО – ТРАНС“ ЕООД с ЕИК 127563064 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Н.Х.П. сумата от 1 526.29 лв. (хиляда петстотин двадесет и шест лева и двадесет и девет стотинки), представляваща остатъчно задължение за изплащане на вземане по договор за транспортни услуги, за което е съставена фактура № 987/23.11.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2016г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 100.30 лв. (сто лева и тридесет стотинки), представляваща стойността на лихвата за забава върху главницата, считано от 23.11.2015г. до 15.05.2016г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ„П.П.“ с ЕИК 837097602 да заплати на „Сиго Транс“ ЕООД с ЕИК 127563064 сума в общ размер на 460.05 лв.( четиристотин и шестдесет лева и пет стотинки), представляваща направени от ищеца разноски в настоящото производство, както и сума в общ размер на 413 лв.(четиристотин и тринадесет лева), представляваща направени от ищеца разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 1740/2016г. по описа на ШРС и по изпълнително дело № 20169300400723 по описа на ЧСИ рег. № 930 на КЧСИ.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: