Р Е Ш Е Н И Е

 

824/21.11.2016г.,                Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд                                                                    седми състав

На 17 (седемнадесети) ноември                                                          Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                         Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2027 по опИ.за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

            В исковата си молба непълнолетният Д.Б.С., действащ със съгласието на своя родител и законен представител Н. И.Х. твърди, че ответникът Б.С.М. е негов баща. По силата на решение по гр.д. № 637/2005 г. по описа на Районен съд – Шумен, последният бил осъден да плаща месечна издръжка на детето си в размер на 42,00 лева. През изминалите години многократно нарастнали потребностите на детето, а ответникът реализирал висок доход, тъй като полагал труд в чужбина. Моли съда да постанови решение, по силата на което да измени размера на дължимата от ответника издръжка, като го увеличи от 42,00 лв. на 230,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.08.2016 г.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане №***/14.09.2000 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Хитрино е, че Н.И.Х. и Б.С.М. са родители на детето Д., роден на *** година. От приложеното гр.д. № 637/2005 г. по описа на ШРС се установява, че по силата на решение№ 348/06.04.2005 г., Б.М. бил осъден да заплаща на детето си Д. месечна издръжка в размер на 42,00 лева, считано от 23.02.2015 година. Съдът констатира от представеното удостоверение № 955/02.08.2016 г., изд. от ПГ по строителство, архитектура и геодезия гр. Шумен, че ищецът е записан като редовен ученик в 11 клас за учебната 2016/2017 г. По делото е представено и удостоверение изх. № 356/05.08.2016 г., изд. от „Алтур-96“ ЕООД с. Тимарево, в което е отразено, че Д.С. *** и обратно, като за това плаща месечно сума в размер на 60,00 лв.

            Не са налице доказателства за алиментни задължения на страните към други лица.

            Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

            От предходното определяне на издръжката, дължима от Б.М. на детето му Д. са изминали повече от единадесет години, през който период потребностите на детето са нарастнали в голяма степен. Последният извод се отнася и за материалните възможности на ответника. Предвид това, съдът приема, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което прави депозирания иск частично основателен и доказан.

            Досежно размера на издръжката: според чл. 142, ал. 1 от СК, същият се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на дължащия издръжката родител. Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата. Издръжка на ненавършило пълнолетие дете се дължи от родителите му, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК.

            В процесния случай, съдът, като съобрази потребностите на детето, обусловени от 16-годишната му възраст, както и материалните възможности на неговите родители, определя обща месечна издръжка за детето Д. в размер на 300 лв., от които бащата следва да заплаща по 200,00 лв. месечно, а останалите следва да се заплащат от майката. При определяне на общия размер на издръжката и на частта, дължима от ответника, съдът съобрази събраните доказателства за финансовите възможности на двамата родители, съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК. По-голямото парично участие на бащата в случая се дължи на факта, че непосредствената тежест по грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката. Увеличеният размер на издръжката се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 16.08.2016 г., ведно със законната лихва за всяко забавено месечно изплащане, до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

            Искът за изменение на издръжката, в останалата му част до пълния предявен размер – 230 лв. месечно следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 227,52 лв. – върху размера на увеличението на издръжката.

            По искането на ищцата за присъждане на разноските по делото: същата отправя искане, но по делото не са налице доказателства за направени разноски. Ето защо, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

            Водим от горното, съдът  

Р   Е   Ш   И :

 

            На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на присъдената с влязло в сила на 28.04.2005 г. решение № 348/06.04.2005 г. по гр. д. № 637/2005 г. по описа на Районен съд – Шумен издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК на ненавършило пълнолетие дете от родител, дължима от родителя Б.С.М. с ЕГН **********,***, на своето непълнолетно дете Д.Б.С. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своя родител и законен представител Н.И.Х. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 42,00 лв. (четиридесет и два лева) на 200,00 лв. (двеста лева) месечно, считано от датата на предявяване на иска за изменението – 16.08.2016 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.

            ОТХВЪРЛЯ иска за изменение на издръжката в останалата му част над 200,00 лв. до пълния предявен размер от 230,00 лв., като неоснователен и недоказан.

            На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА Б.С.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Шумен, държавна такса в размер на 227,52 лева върху размера на увеличението на издръжката.

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

            Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 21.11.2016 година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.  

 

                                                                                     Районен съдия: