Р
Е Ш Е Н И Е
857/29.11.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, девети състав,
в публично заседание, на петнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т.
Т., като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 2048/2016 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Т.С.Д., чрез пълномощника адв. Е.
от ШАК, осъдителeн иск, против „Теленор България“ ЕАД гр. София, с правно
основание чл. 114, ал. 1, т. 1 вр. чл. 113, ал. 3 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 336.96
лв., представляваща стойността на мобилен телефон, платена по лизингов договор,
ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно плащане.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 08.03.2014г. сключил
с ответното дружество договор за лизинг на мобилен телефон марка „SAMSUNG”, модел
„GALAXY S II plus Blue”, IMEI 359704053230052, за срок от 11 месеца. Твърди, че
е изплатил изцяло дължимите вноски и е станал собственик на апарата. На
28.09.2015г. телефонът дефектирал, поради което ищецът предявил рекламация в
магазин на ответното дружество. След един ден апаратът бил върнат, като
„отремонтиран“. След известно време се появявил същия проблем, и така общо
четири пъти, като за всеки един случай на ищеца са му издавани протоколи за
ремонт. На 19.01.2016 г., след поредното дефектиране, ищецът оставил апарата в
магазина, при служител на ответното дружество и подал заявление, че разваля договора
между страните заради неудовлетвореност от три рекламации, като поискал да му
бъде възстановена платената цена. В отговор получил писмо, с което е уведомен,
че „телефонът е бил тестван от сервизен специалист относно посочените от него
проблеми, но такива не са констатирани и същият е върнат в срок“. На 02.02.2016
г. ищецът подал жалба до КЗП Шумен. Иска се ответникът да бъде осъден да възстнови
платената сума от 336.96 лв., ведно с дължимата законна лихва, от датата на
подаване на исковата молба – 16.08.2016 г., до окончателно плащане. Претендира
разноски.
В предоставения,
по реда на чл. 131 ГПК, срок ответникът „Теленор България“ ЕАД подава писмен отговор
на исковата молба, като оспорва фактическата обстановка описана в
обстоятелствената част. Счита искът за допустим, но неоснователн. Не оспорва
факта, че между ищеца и ответника има сключен договор за лизинг на мобилен
апарат и че апарата е постъпвал четири пъти за ремонт, но е бил ремонтиран само
един път. При последното постъпване на телефона на 21.01.2016г. сервизните
специалисти не констатирали несъответствие на стоката с договора и като
заключение в протокол № 201403652/21.01.2016 г. отбелязват „по fault found“ /не
е открито несъответствие/. В допълнение, в графа „Забележки“ на протокола било
посочено, че не са открити дефекти и отклонения от нормалните параметри на
работа. Твърди, че ремонт на телефона не бил извършван, поради което искането
за разваляне на договора и възстановяване на платената сума, се явява неоснователно.
Счита, че не се покриват признаците на нарушението по чл. 114, ал. 3 ЗЗП, което
води след себе си и неоснователността на предявения иск. Претендира разноски.
В открито съдебно
заседане ответникът, редовно призован, не се явява. Ищецът, чрез процесуален
представител, поддържа заявеното с исковата молба становище.
Съдът, като взе
предвид представените по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
На основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е приел за ненуждаещ се от доказване, доколкото
този факт е безспорен между страните, че на 08.03.2014г. е бил сключен договор
за лизинг на мобилен апарат марка „SAMSUNG”, модел „GALAXY S II plus Blue”,
IMEI 359704053230052. Това се установява и от събраните по делото писмени
доказателства: Договор за лизинг /лист 5 от делото/; Допълнително споразумение
по програма „Заедно“ към договор за мобилна/фиксирана услуга, /лист 4 от
делото/; Общи условия на договор за лизинг/лист 6 от делото/ и фактура №
800068542/08.03.2014г. /лист 7 от делото/. Съгласно чл. 1, ал. 1 от процесния
договор лизингополучателят се задължил да плати обща лизингова цена 308.88лв.,
с включен ДДС, на 11 месечни лизингови вноски по 28.08 лв. - съгласно чл. 3,
ал. 1, плюс допълнителна сума за придобиване на собствеността в размер на 28.08
лв., с ДДС, платима най – малко 10 дни преди изтичане срока на договора, който
съгласно чл. 2 е 11 месеца, или общата лизингова цена е в размер на 336.96 лв..
Общата цена е платена от лизингополучателя, за което са издадени фискални
касови бонове от 24.03.2014 г., 24.04.2014 г., 02.06.2014 г., 26.06.2014 г.,
01.08.2014 г., 02.09.2014 г., 24.09.2014 г., 03.11.2014 г., 01.12.2014 г.,
30.12.2014г., 03.02.2015 г., 05.03.2015г., /лист 15 от делото/, за обща сума
659.99 лева, от която, освен лизингтови вноски и вноска за придобиване на
собствеността, са начислени и ползваните от потребителя услуги от предходен
отчетен период и авансова такса за месечен абонамент за следващ отчетен период
- според разясненията на ответника, обективирани в молба рег. №
15275/10.11.2016г. С плащане на последната лизингова вноска на 05.03.2015г.,
лизингополучателят придобил собствеността върху предоставеното за ползване
устройство. Съгласно чл. 14 от Общите условия с подписване на договора за
лизинг лизингодателят прехвърля на лизингополучателя правата си по общата и гаранционната
отговорност на доставчика/производителя към датата на придобиване на ползването
на устройството от страна на лизингополучателя, а съгласно чл. 15 гаранционното
и извънгаранционното обслужване на устройството се извършва от оторизирана
сервизна организация.
На 28.09.2015г.,
ищецът предявил рекламация, като заявил, че телефонът проявява дефект – губи
обхват, изключва се сам. Апаратът бил върнат на потребителя на 01.10.2015г.,
като отремонтиран /лист 8 от делото/. На 16.10.2015г. потребителят предявил
втора рекламация, за това че телефонът се изключва сам. На 21.10.2015г. апаратът
бил върнат отново като отремонтиран /лист 9 от делото/. На 14.12.2015г. била
регистрирана трета рекламация, като освен, че телефонът се изключва сам,
потребителят е заявил: „губи обхват, не набира изходящи, забива много, понякога
не се зарежда“, което наложило ново постъпване в сервиз. Телефонът бил върнат
на потребителя на 18.12.2015г. /лист 10 от делото/. Със Заявление вх. № 587 –
3209910212/19.01.2016г. до Управителя на „Теленор България“ ЕАД /лист 12 от
делото/, клиентът заявил, че разваля договора, поискал да му бъде възстановена
платената сума и предоставил апарата на служители на ответника в магазина, като
за четвърти път декларирал неизправност - според Сервизен протокол от
20.01.2016г. /лист 11 от делото/ телефонът „самоизключва се“ и „показва, че има
обхват, а не набира“. На 01.02.2016г., потребителят получил писмено съобщение с
отказ да му бъде възстановена платената за телефона сума. По жалба от
подребителя вх. № В-03-440/02.02.2016 г., бил съставен АУАН № 42386/01.03.2016г.,
по описа на КЗП, РД Варна, звено Шумен, за това, че търговецът не е изпълнил
задължението си да удовлетвори искане за прекратяване на потребителски договор
и да възстанови платената сума, когато след като е удовлетворил три рекламации,
чрез извършване на ремонти на една и съща стока, в рамките на срока по чл. 115
ЗЗП, е установена следваща поява на несъответствие с договора за продажба. Въз
основа на съставения АУАН, от Директора на РД за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Силистра и Търговище, със седалище Варна, към ГД „Контрол на
пазара”, е издадено Наказателно постановление № В-0042386/15.04.2016г., влязло
в законна сила, след съдебно обжалване по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, с което на
ответното дружество за неизпълнение на задължение по чл. 114, ал. 3 ЗЗП, била
наложена имуществена санкция в размер на 800 лева, на основание чл. 53 ЗАНН вр.
чл. 222а ЗЗП.
Представени са и
други писмени доказателства неотносими към правния спор
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено
от правна страна следното.
Ответното
дружество извършвало търговска дейност в обект за продажба на мобилни телефонни
апарати и телекомуникационни услуги - магазин „Теленор Шумен“, намиращ се в гр.
Шумен, ул. ”Ст.Чилингиров”, № 2. То несъмнено има качеството “търговец” по
смисъла на § 13, т. 2 ДРЗЗП, според който такова качество има всяко физическо
или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя
услуги или сключва договор с потребител, като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице,
което действа от негово име и за негова сметка. Определение за „търговец“ по
смисъла на ЗЗП се съдържа и в разпоредбата на чл. 130, ал. 4 ЗЗП, според която
това е лице, различно от производител, което пуска стока в обръщение. От своя
страна понятието „пускане в обръщение“ е дефинирано в § 13, т. 20 ДРЗЗП - това
е предоставянето на стока на доставчик или търговец безплатно или срещу
заплащане за първи път, при което тя преминава от етапа на производство или
внос към етапа на разпространение по веригата на доставката, включително
съхраняване на стоката с цел продажба или дистрибуция. От анализа на двете
норми съдът намира, че е вложено нееднакво съдържание по отношение понятието
„търговец“, но доколкото ответникът е стопанисвал обект, в който е предлагано
за продажба различни стоки, счита, че в настоящият случай същият се явява „търговец“
по смисъла на § 13, т. 2 ДРЗЗП, а получилият процесният телефон се явява
„потребител” по смисъла на § 13 т. 1 ДРЗЗП, който се явява приложимия
нормативен акт, с произтичащото от това право за последния да получи технически
изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на несъответствие на
закупената стока с договора и правото на рекламация по чл. 113 ЗЗП, а когато не
е удовлетворен от решаването на рекламацията има право на избор между две
възможности: разваляне на договора и възстановяване на заплатената от
потребителя сума или намаляване на цената.
Основният въпрос
е дали е налице несъответствието на закупената стока с договора, съобразно
определеното в тази насока с чл. 106 ЗЗП и на какво се дължи същото. Тъй като
потребителят не е имал специални изисквания, то следва закупеният мобилен
телефонен апарат да е годен за обичайната употреба, за която служат
потребителските стоки от същия вид; да отговаря на описанието, дадено от
продавача под формата на мостра или образец; да притежава обичайните качества и
характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да
очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните
изявления за конкретните й характеристики, направени от продавача,
производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в
етикета на потребителската стока.
От приложените
по делото протоколи за ремонт и от записаните в тях изявления на потребителя
при приемане, съдът намира, че рекламациите са били предявявани по повод
различни проблеми – телефонът губи обхват, изключва се сам, не набира изходящи,
забива много, понякога не се зарежда. При такива проблеми основните функции,
които стоката е предназначена да изпълнява, не са могли да бъдат осъществявани.
Поради това, в полза на ищеца възникват правата по чл. 114, ал. 1 ЗЗП, дадени
алтернативно - да развали договора за продажба и да иска връщане на заплатената
цена, или да иска намаляване на цената. Правото на преценка принадлежи на потребителя.
В настоящата хипотеза, ищецът е избрал първата дадена от закона възможност- да
иска разваляне на договора и връщане на заплатената цена. В графа „забележки“
на протоколите за ремонт от 01.10.2015 г. и от 21.10.2015 г. изрично е
отбелязано, че телефонът е „Отремонтиран“, а съгласно отразеното в протокола от
третата рекламация се установява, че телефонът е приет на 14.12.2015 г. и
върнат на потребителя на 18.12.2015 г. При положение, че в два от издадените от
сервиза обслужващ ответното дружеството, документи изрично е посочено, че
апаратът е бил ремонтиран, не би могло да се счете, че в тези случаи по него не
са били извършвани ремонтни дейности. От обстоятелството, че при третото поред
постъпване на апарата при служители на ответника нормалната работа на телефона
не е можело да бъде възстановена без постъпването му в специализиран сервиз, е очевидно
че, се е касаело за дейности по стоката, които не са могли да бъдат извършени
нито от потребителя, нито от служители на магазина и това е наложило апаратът
да постъпва в сервиз за осъществяването им. Законът не поставя изискване за
вида на ремонта, който следва да бъде извършен, като съдът намира, че всяко
отстраняване на пречка за нормалната работа с устройството, след предявена
рекламация, представлява „ремонт“ по смисъла на чл. 114, ал. 3 ЗЗП. В този
смисъл възраженията на ответника, че в повечето случаи на апарата са извършвани
функционални тестове и обновяване на софтуера, което по своята същност е
актуализацията на съвкупността от цялата информация от инструкции и данни,
необходими за работата на мобилното устройство, чрез свързване към електронните
системи на производителя и това не следва да се приема като „ремонт“ на
стоката, както и, че не е налице несъответствие на стоката с договора за
продажба, настоящият състав на ШРС намира за неоснователни. С оглед наличието
на изложените по-горе законови предпоставки, съдът приема, че сключеният между
страните договор от 08.03.2014г. за лизинг на мобилен апарат марка „SAMSUNG”,
модел „GALAXY S II plus Blue”, IMEI 359704053230052, е развален със Заявление
вх. № 587 – 3209910212/19.01.2016г., като продавачът дължи връщане на
продажната цена. Ето защо, и при липсата на доказателства, че несъответствието
се дължи на неправилна употреба от страна на потребителя, заключава, че
предявеният иск е доказан и основателен и следва да се уважи.
Относно
възражението на ответника, че между страните не е имало сключен договор за
продажба по смисъла на чл. 114, ал. 3 ЗЗП, а договор за лизинг, който
представлява правна сделка различна от продажбата – т. е. договор за наем. От
една страна, съдът е приел, като безспорен между страните и ненуждаещ се от
доказване факт, че е бил сключен договор за лизинг. Действително договорът за
лизинг е разновидност на наемния договор, което е видно и от изричното
препращане към съответните разпоредби на ЗЗД относно наема на вещи, с
изчерпателно посочване на неприложимите разпоредби на ЗЗД, но крайната цел на
лизинговото правоотношение е прехвърляне правото на собственост над вещта от
лизингодателя към лизингополучателя, което трансформира договорът за наем в
договор за продажба. В този смисъл е Решение № 88/20.07.2012 г., ТД № 682/2011
г., I т. о., по реда на чл. 290 ГПК. Това трансформиране се извършва при
плащане на последната лизингова вноска, което в процесния случай е станало на
05.03.2015г., след който момент отношенията между страните следва да се уреждат
по правилата за продажбата. От друга страна в разпоредбата на чл. 342 ТЗ законодателят
е уредил два основни лизингови договора - обикновен/оперативен/ лизинг и
финансов лизинг. Договорът за лизинг е договор за ползване на вещ, а не
прехвърлителна сделка, за разлика от договора за покупко-продажба. При
оперативния лизинг лизингодател обикновено е производителят на съответните вещи
и затова действията по предаването/предоставянето на обекта на договора се
извършват директно от него. Финансовият лизинг представлява специфична
финансова инвестиционна операция за предоставяне на кредит във веществена
форма, по избор на лизингополучателя. Във фактическия състав на финансовия
лизинг се включват, както поръчката на лизингополучателя /мандатен елемент/,
така и придобиването на вещта от лизингодателя от трето лице, с негови средства
/финансово-кредитен елемент/ и предоставянето й за ползване на лизингополучателя
срещу заплащане на съответните лизингови вноски. Или, при финансовия лизинг
освен лизинговия договор, лизингодателят трябва да сключи и договор за продажба
с трето лице, което обикновено е производител на съответните машини или
съоръжения, необходими за осъществяваната от лизингополучателя производствена
или търговска дейност. При този вид лизинг лизингодателят има ролята на
посредник между производителя на обекта, предмет на договора, като е възможно,
по нареждане на лизингодателя /купувач/, третото лице - доставчик/продавач/ да
реализира действията по фактическото предаване на вещта на лизингополучателя. Следователно
при финансовия лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице
при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване
срещу възнаграждение. Разпоредбата на чл. 342, ал. 3 ТЗ дава възможност
страните да уговорят лизингополучателят да придобие вещта по време на договора
или след изтичане на срока му, като в този случай лизинговият договор /в двете му
разновидности - оперативен и финансов/ съчетава елементи на договор за наем и
договор за продажба. В процесния случай от доказателствата по делото не се
установява да е налице фактическия състав, нито на оперативен, нито на финансов
лицинг, независимо, че станите са наименовали договора „лизингов“. Анализирайки
процесния договор, настоящият състав на ШРС, намира, че същият има
характеристиката на търговска продажба на изплащане, по смисъла на чл. 335 ТЗ на
един брой мобилен апарат марка „SAMSUNG”, модел „GALAXY S II plus Blue”, IMEI
359704053230052, тъй като са уговорени: цената; начина на плащане - разсрочено на
равни месечни вноски; периодът на плащане - с начален и краен срок; както и
уговорка собствеността върху вещта да премине върху купувача с плащане на
последната вноска от разсроченото плащане. Продажбата на изплащане е такава
продажба, при която задължението на купувача за плащане на цената е разсрочено
във времето. Възможно е при този вид търговска продажба страните да уговорят
запазване на собствеността /pactum reservati domini/. Когато преминаването на
собствеността е отложено до плащането на последната вноска, транслативният
ефект на продадената на изплащане вещ настъпва за купувача след като изплати
изцяло цената. В този смисъл е Решение № 156/30.11.2010 г., ТД № 69/2010 г., II
т.о. по чл. 290 ГПК. В процесния случай продавачът е предал владението на
вещта, а купувачът е заплатил всички дължимите вноски. Предвид изложеното съдът
намира, че възражението на ответното дружество е неоснователно. То е било
обвързано със задължението произтичащо от разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗП,
съгласно която търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на
договора за продажба и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато
след като е удовлетворил три рекламации на потребителя, чрез извършване на
ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115
ЗЗП - до две години, считано от доставянето на потребителската стока, е налице
следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.
Относно
разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът, който ги
претендира своевременно, в общ размер 350 лева, за което представя списък по
чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София 1766, р-н
„Младост“, ЖК „Младост № 4“, Бизнес парк София, сграда 6, да плати на Т.С.Д., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 336.96 (триста
тридесет и шест лева деветдесет и шест стотинки),
ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на исковата
молба – 16.08.2016 г., до окончателно плащане. представляваща заплатена цена,
по развален от ищеца договор за продажба на мобилен апарат марка „SAMSUNG”,
модел „GALAXY S II plus Blue”, IMEI 359704053230052, сключен между страните на
08.03.2014г., поради неудовлетвореност от три рекламации, на основание чл. 114,
ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 113, ал. 3 от Закона за защита на потребителите.
Осъжда „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София 1766, р-н
„Младост“, ЖК „Младост № 4“, Бизнес парк София, сграда 6, да плати на Т.С.Д., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 350 (триста
и петдесет лева), представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски, за които е приет по делото
списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: