Р Е Ш Е Н И Е

 

817/18.11.2016г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменски районен съд, IХ - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:  

Районен съдия: Димитър Димитров  

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 2097/2016г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от И.Г.Х. ***, чрез пълномощника адв. А. от ШАК, против Й.В.Й. ***, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК, за постановяване на решение, с което да бъде разрешен съществуващ между страните спор, в качеството им на родители на малолетно дете по въпросите относно: упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения на ответника с детето и плащане на месечна издръжка за бъдеще време и минал период за една година назад.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Страните са родители на роденото извън брак малолетно дете Г. Й.Й.. От 2007 г. са разделени. През 2008 г. се ражда синът им и от тогава до сега за него се грижи само и единствено майката, подпомагана от родителите си. Майката и детето живеели в общинско жилище, за което плащали наем в размер на 41 лв. В момента детето било в трети клас, боледувало често - наскоро претърпяло операция за премахване на трета сливица, като всички разходи били поети от ищцата. Детето посещавало тренировки по хандбал, баскетбол и народни танци, за които майката плащала ежемесечна такса. Ищцата не е ограничавала контактите на детето с бащата, но той не правил ни най - малък опит за това. Ответникът не проявявал никаква заинтересованост. Никога не бил купувал на детето подарък с повод и без повод, не му се е обаждал за рожден ден и/или друг негов празник. Твърди се, че ответникът работи в „Алкомет“ и получава сравнително висока за града заплата, като нямал задължения към друго дете. През годините ответникът плащал нередовно някаква издръжка, която винаги била в различен и недостатъчен размер. Интерес към детето не проявявали и неговите родители. Ищцата моли да бъде постановено съдебно решение, с което упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство с ответника малолетно дете Г. Й.Й. да бъдат предоставени на нея, като при нея бъде и определено местоживеенето му; на бащата Й.В.Й. да бъде определен режим на лични контакти с детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10 ч. часа на съботния ден до 17.00 ч. на неделния ден, както и един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск; ответникът да бъде осъден да плаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 170 лв., чрез неговата майка и законен представител, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.08.2016 г. платима до пето число на месеца, както и да бъде осъден да плати издръжка за минало време, за периода от 22.08.15 г. до 22.08.16г., в общ размер 1040лв.. Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, обективиращ изявление, според което не се противопоставя родителските права по отношение на малолетното дете да бъдат предоставени на ищцата, както и неговото местоживеене да бъде определено при майката. Оспорва исковите претенции, в частта относно режима на лични контакти с детето и размерите на претендираните издръжки, като счита, че има възможност да плаща месечна издръжка в размер на 130 лв. Счита иска за издръжка за минал период за неоснователен. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните редовно призовани, за ищцата се явява процесуален представител адв. А. от ШАК, ответникът се явява лично. Ищцата, чрез процесуалния си представител прави отказ от иска с правно основание по чл. 149 СК и производството в тази част е прекратено. Страните изразяват становище, че междувременно са постигнали споразумение относно родителските права, режима на лични контакти, местоживеенето и издръжката на детето. Производството е трансформирано от исково, с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, в охранително, с правно основание чл. 127, ал. 1 СК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: От представените по делото Удостоверение за раждане на Г. Й.Й., издадено въз основа на акт за раждане № *** г. от Община Шумен, се установява, че двамата молители са родители на детето. От приетият по делото социален доклад изх. № 2705-11-00-2934/10.11.2016 г., изготвен от Д ”СП” – гр. Шумен, се установява, че детето живее в дома на майката. Жилището е в добро състояние, обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно домакинство, хигиенно – битовите условия са добри. Майката притежава необходимия родителски капацитет да се грижи за детето. При изслушването в открито съдебно заседание страните са единодушни, че на този етап от развитие на отношенията в споразумението е в интерес на детето.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Страните в производството са лица, между които няма сключен граждански брак. Същите са родители на детето и към настоящия момент не живеят заедно, поради което молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Задължение на двамата родители е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае, същевременно да отговорят на потребностите му от контакти, както с бащата, така и с майката. Съдът, като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си, че решението им да уредят отношенията по повод на детето си е сериозно и взаимно, че постигнатото споразумение по чл. 127 ал. 1 СК отговаря на изискванията на закона и защитава интересите на детето, намира подадената молба за основателна. Същата следва да бъде уважена и постигнатото от тях споразумение – утвърдено.

Относно разноските:

С оглед изявлението на страните, че не си дължат разноски, съдът не следва да ги присъжда. Предвид характера на производството молителят следва да бъде осъден да плати държавна такса по споразумението в частта относно издръжката на детето. Настоящият състав на ШРС намира, че постигнатото между страните споразумение в частта относно издръжката на детето е съдебна спогодба по смисъла на чл. 78, ал. 9 ГПК, поради което общия размер на дължимата такса възлиза на 108,00 лева, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 127 ал.1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

 

Утвърждава постигнатата между И.Г.Х., с ЕГН: ********** и адрес: ***9 и Й.В.Й., с ЕГН: ********** и адрес: ***, споразумение по чл. 127, ал. 1 СК в следният смисъл:

Упражняването на родителските права над детето Г. Й.Й., с ЕГН **********, роден на *** г., се предоставя на майката И.Г.Х., с ЕГН **********, като определя местоживеене на детето при нея.

Определя режим на лични контакти между детето Г. Й.Й., с ЕГН ********** с бащата Й.В.Й., с ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя с преспиване; един ден през коледните или новогодишни празници; по три дни през зимната и пролетната ваканция на детето и една седмица през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Осъжда Й.В.Й., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплаща на детето Г. Й.Й., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител И.Г.Х., с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 150.00 лева(сто и петдесет лева), считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.08.2016 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението й или прекратяването й, с падеж до 5-то число на текущия месец.

Разноските остават за страните така както са направени.

Осъжда Й.В.Й., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, държавна такса по споразумението в частта относно издръжката на децата в общ размер на 108,00 лева (сто и осем лева), определен съгласно чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК,

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

Районен съдия: