Р Е Ш Е Н И Е
623/2.9.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание проведено на втори
септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 2098/2016г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 12 и сл. ЗЗДН. Образувано по молба от П.Д.Т., против В.И.Т. – съпруг, в която се твърди, че ответникът упражнявал спрямо нея актове на домашно насилие. Последния такъв акт бил на 07.08.2016 г., когато ответникът задържал ключовете от апартамента, в който живеели, мобилния телефон и личната карта на молителката. В следствие на това молителката не можела да напуска апартамента. Ответникът отправял закани за убийство и самоубийство. Към молбата прилага декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Иска издаване на заповед за защита. Претендира разноски.
От страна на ответника писмен отговор не е подаден.
В съдебно заседание, редовно призовани, страните се явяват лично. Молителката, чрез процесуален представител адв. Х., поддържа молбата за налагане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН. В изпълнение на дадените указания с разпореждане № 4367/23.08.2016г., по описа на ШРС, конкретизира същите, както следва: спрямо В.И.Т. бъдат наложени: 1/ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на насилие срещу молителя – мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; 2/да бъде забранено на ответника да приближава пострадалото лице, жилището на родителите на молителката в ***, местоработата на молителката, както и местата за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
От приетите по
делото доказателства настоящият състав
на ШРС намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са лица, които се намират в граждански брак, като двамата живеят на един и същ адрес: ***. На 07.08.2016 г., ответникът отнел мобилния телефон, личната карта и ключовете за апартамента на молителката, с което ограничил правото и на свободно придвижване. Тази фактическа обстановка се установява от декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която се съдържа описание на действията. В тази част декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с провеждане на насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая не е налице и следва да бъде ценена като годно доказателствено средство, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН. По искане на молителката е допуснат разпит на свидетелката И. В. И. при режим на довеждане – дъщерята на страните, чийто показания, с оглед възможна заинтересованост, съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, която свидетелства, че за времето от 07.08.2016г. до 22.08.2016г. ответникът е ограничил възможността на молителката за свободно придвижване, като упражнявал спрямо нея непрекъсна надзор и допускал да излиза само в негово присъствие. През този времеви период ответникът ограничил възможността на молителката да говори по телефона. Свидетелката твърди, че на 08.08.2016г. в 04.00 часа ответникът се е заканил да убие молителката и да се самоубие.
От допуснатите и приети по делото други писмени доказателства: справка за съдимост се установява, че ответникът е осъждан. Няма данни за наложени спрямо него мерки по този закон. По сигнал на майката на молителката на 22.08.2016г. в РУП Шумен е регистриран сигнал за това, че молителката е била заключена и държана против волята от съпругът и в жилището, където живеят на квартира, като я заплашвал с убийство. Ответникът е предупреден по реда на чл. 65, ал. 1 и 2 ЗМВР.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира за установено от правна страна следното:
Молбата е с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т.
1 и т. 3 ЗЗДН. Подадена е в законоустановения срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и е
срещу надлежен ответник, по смисъла на чл. 3, т. 1, предл. 1 ЗЗДН – съпруг.
Съдържа законово определените в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН реквизити. Тъй като
производството е ограничено от едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, молбата
за защитата се разглежда относно конкретизирания акт на насилие извършен на
07.08.2016г., а всичко останало следва да се отчита като съпътстващи факти и
обстоятелства. Молбата е процесуално допустима, а от изложеното по – горе се
налага извода, че е и основателна. Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. С оглед установеното от фактическа и правна страна,
съдът приема, че по отношение на молителката на 07.08.2016г., от ответника е
извършен такъв акт на насилие. Действията на ответника съдът квалифицира, като принудителното
ограничаване на личната свобода - по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Съдът намира
поведението на ответника за
недопустимо от гледна точка на общуване между съпрузи.
Предвид приетия за установен факт на упражнен акт на домашно насилие спрямо молителката на 07.08.2016г., съдът счита, че спрямо упражнилия това насилие следва да бъдат наложени мерките за защита, предвидени в закона.
С оглед тежестта на извършените действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са:
1/ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на насилие срещу молителя – мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН;
2/да бъде забранено на ответника да приближава пострадалото лице, жилището на родителите на молителката в ***, местоработата на молителката, както и местата за социални контакти и отдих - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
Срокът, за който се налага втората мярка, доколкото страните са в брак и е възможно противоречията между тях, довели до изостряне на браните отношения, да бъдат преодолени, чрез взаимни отстъпки и разговори, съдът намира, че следва да бъде определен на минимално предвидения в закона от три месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с оглед чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
Съдът намира, че изброените
мерки за защита ще имат максимален предупредително-възпиращ ефект, под угрозата
при неизпълнение да бъдат предприети спрямо ответника действия от страна на
полицията и прокурора, а налагането им за срок от три месеца ще даде възможност
на страните да преодолеят различията си.
Съдът, като съобрази
липсата на представени доказателства за доходи на ответника, прецени, че на
същия следва да бъде наложена глоба в минимален размер от 200 лв., като мярка
адекватна на извършеното деяние, на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Относно разноските по делото:
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъде присъдено задължението за плащане, по сметка на ШРС, дължимата за производството държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТ по ГПК, както и за адвокатско възнаграждение, в претендирания размер от 400 лева, за което е представено писмено доказателство за плащане.
Мотивиран от горното, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
Налага на В.И.Т., с ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: ***, живущ ***, мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на П.Д.Т., с ЕГН: ********** и адрес: ***. 4, на осн. чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, както следва:
1.Задължава В.И.Т., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо П.Д.Т., с ЕГН: ********** и адрес: *** - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
2. Забранява на В.И.Т., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да приближава пострадалото лице, жилището на родителите на молителката в гр. Шумен, ул. Петър Парчевич, № 31, вх. Б, ет. 4, ап. 12, местоработата на молителката, както и местата за социални контакти и отдих - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от 3 м., на осн. чл. 5, ал. 2 ЗЗДН
Осъжда В.И.Т., с ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: ***, живущ ***, да плати държавна такса в размер на 25.00лв. по сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, на осн. чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
Осъжда В.И.Т., с ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: ***, живущ ***, да плати на П.Д.Т., с ЕГН: ********** и адрес: ***, разноски по производството в размер на 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Налага на В.И.Т., с ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: ***, живущ ***, глоба, в размер на 200.00 /двеста/ лева, в полза на Държавата, по сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Да се издаде
заповед за наложените мерки за защита по чл. 15 ЗЗДН, която подлежи на незабавно изпълнение.
Предупреждава В.И.Т., с ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: ***, живущ ***, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН, че за изпълнението на наложените мерки следят Полицейските органи, като при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на осн. чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
Заповедта да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗДН, като им указва да следят за изпълнението.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС, в едноседмичен срок, от прочитането му.
Районен съдия: