Р Е Ш Е Н И Е

705/18.10.2016г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на седемнадесети октомври 2016 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2139/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Искова молба, от ЕТ „*****“, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, срещу „*****“ ЕООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, без посочено правно основание и обща цена от 118,47 лева лихви за забава и 735,05 лева разноски.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 3637,84 лева, по договор за превоз, която му била заплатена след падежа и след допускане на обезпечение на бъдещия му иск за нея. От падежа на вземането, до плащането ответникът дължал лихви за забава в размер на 118,47 лева и извършените разноски в обезпечителното производство в размер на 735,05 лева. Иска осъждане на ответника да му ги заплати и разноските в настоящото производството.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът, чрез представител, поддържа заявеното в исковата молба, а ответникът лично, заявява че е платил задължението си, а претендираните разноски, в частта им за адвокатското възнаграждение са прекомерни.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните, че между тях е съществувал договор за превоз, по който ответникът е следвало да заплати превозно възнаграждение. Задължението му, в предявения размер се признава и с плащането му на 18.08.2016г.. Съгласно приложения договор, плащането е следвало да се извърши в тридесет дневен срок от издаване на фактура и ЧМР. Издадената фактура е от 18.03.2016г.. На 11.08.2016г., в полза на ищеца, била издадена обезпечителна заповед, за претендираното навло и законна лихва от падежа на вземането. По ЧГД № 2141/2016г., по описа на ВТРС и образуваното ИД № 772/2016г., по описа на ЧСИ Силвия Косева, ищецът извършил разноски в размер на 735,05 лева, от които 600 лева адвокатски хонорар.

Така приетото за установено доведе до следните изводи :

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – Ответникът е бил в забава, преди претендираната от ищеца дата 24.04.2016г., съобразно договора между страните. Задължението му за заплащане на превозно възнаграждение е погасено с плащане на 18.08.2016г., за който период обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи, най-малко съобразно чл. 294, ал. 1 от ТЗ, което е в размер на 118,47 лева, за която искът следва да се уважи.

По искането за разноски – Действително съгласно т. 5 от ТР № 6/2013г. на ВКС, извършените разноски в обезпечителното производство се присъждат с окончателното съдебно решение по същество на спора, с оглед изхода му, но ответното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Както претендираното в настоящото производство, така и заплатеното в обезпечителното е прекомерно и следва да се намали до размер на 300 лева, по настоящото производство, и до размер на 361,19 лева, по обезпечителното, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така общо следващите се разноски в производствата на ищеца са в размер на 896,24 лева, до която сума искането му следва да се уважи, а в останалата му част, за сумата от 438,81 лева, отхвърли като неоснователно.

По искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за забава и разноските от предявяване на иска до окончателното плащане – съобразно чл. 294, ал. 2 от ТЗ, лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена. Подобна уговорка между страните липсва, в процесния договор за превоз. Разноските в производство пред съд са парични вземания, но при предявяване на иска, първо размерът им е неясен, второ тази дата не се възприема като покана за тях, каквато е за главното вземане, а за плащането им няма определен ден за изпълнение и покана е необходима. Тя обаче би имала действие за длъжника, ако вземането е било изискуемо, което е част от фактическия състав на забавата. Така искането се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, да заплати на ЕТ „*****“, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 118,47 лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва, за парично вземане от 3637,84 лева – превозно възнаграждение по договор от 11.03.2016г., за периода 24.04.2016г. – 18.08.2016г..

ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, да заплати на ЕТ „*****“, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, сумата от 896,24 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2141/2016г., по описа на ВТРС, и образуваното ИД № 772/2016г., по описа на ЧСИ ****.

ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ „*****“, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, за присъждане на разноски в производствата, за сумата от 438,81 лева като неоснователно.

ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ „*****“, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за забава и разноските в производството, от предявяване на иска до окончателното плащане, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: