Р Е Ш Е Н И Е

766/4.11.2016г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на тридесет и първи октомври 2016 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2164/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ.

Искова молба от пълномощник на М.-Е.А.К., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „А.и К.“ АД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление – гр. *****. Ищецът сочи, че се намирал в трудово правоотношение, с ответника, който не му заплатил част от трудово възнаграждение за м. 07.2016г.. Работодателят му дължал сумата от 228,85 лева. Иска осъждане на ответника да му ги заплати и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Оспорва фактите на които се основава. Твърди, че сочената от ищеца сума, действително е удържана от заплатата за м. 07.2016г., но представлявала дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220 КТ.

Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е частично основателен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява, че между тях, е съществувало трудово правоотношение, за посоченият в исковата молба период, прекратено на 19.08.2016г., със заповед № 29 от 18.08.2016г, на основание чл. 326, ал. 1 КТ, връчена на ищцата на същата дата. Със заявление от 04.08.2016г., ищцата поискала прекратяване на трудовото правоотношение от 19.08.2016г., по взаимно съгласие или с едномесечно предизвестие, което заявила, че няма да отработи и дала съгласие да и бъде удържано последното трудово възнаграждение/л. 21/. Според трудовия договор между страните, трудовото възнаграждение се заплаща през следващия месец след отработения, а срокът на предизвестие е тридесет дни. Съобразно това и датата на прекратяване на правоотношението неспазения срок на предизвестие е 11 работни дни, обезщетението за които ССЕ определя на 214,50 лева.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :

Доказване заплащането на трудово възнаграждение, е в тежест на работодателя. Той е представил доказателства за заплащане части от дължимото възнаграждение за м. 07.2016г. – 210,75 лева, като е удържал сумата от 228,85 лева. Цялата част от нея обаче, не се дължи на ищцата. Както се посочи тя писмено е изразила съгласие пред работодателя си да и бъде удържано трудовото възнаграждение, и той в съответствие с разпоредбите на чл. 272 КТ е удържал от последното дължимо за пълен месец трудово възнаграждение, това за м. 07.2016г. дължимото му от нея обезщетение за неотработен период на предизвестие – посочените 11 дни. Както се посочи то е следвало да бъде в размер на 214,50 лева. Разликата между правомерно удържаното и дължимо от ищцата обезщетение, следва да и се заплати като трудово възнаграждение за м. 07.2016г. – 14,35 лева, за която част искът е основателен, а в останалата му част за сумата от 214,50 лева следва да се отхвърли. Твърдението на ищеца, че договорът е следвало да бъде прекратен по взаимно съгласие, съответно обезщетение за неспазен срок на предизвестие не се дължи, не кореспондира с доказателствата. Работодателят не е длъжен да приеме прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие, още повече в случая работникът му е предоставил алтернативен избор.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 50 лева, представляваща държавна такса по иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ.

На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, страните следва да си заплатят разноски както следва ищецът на ответника сумата от 374,91 лева и ответникът на ищеца сумата от 12,54 лева, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.

С оглед императивният характер на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му за присъденото възнаграждение за работа.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „А.и К.“ АД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление – гр. *****, да заплати на М.-Е.А.К., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 14,35 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за м.07.2016г., на основание чл. 128, т. 2 от КТ, в едно със законната лихва върху сумата от 14,35 лева, считано от 30.08.2016г., до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.-Е.А.К., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „А.и К.“ АД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление – гр. *****, иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за сумата от 214,50 лева трудово възнаграждение за м.07.2016г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „А.и К.“ АД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление – гр. *****, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Шумен, сумата от 50 лева, представляваща държавна такса, по уважения иск.

ОСЪЖДА „А.и К.“ АД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление – гр. *****, да заплати на М.-Е.А.К., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 12,54 лева разноски в производството на настоящата инстанция.

ОСЪЖДА М.-Е.А.К., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на „А.и К.“ АД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление – гр. *****, сумата от 374,91 лева разноски в производството на настоящата инстанция.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му за присъденото трудово възнаграждение – 14,35 лева трудово възнаграждение за м.07.2016г..

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от 04.11.2016г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: