Р Е
Ш Е Н И Е
713/21.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, девети състав, в публично
съдебно заседание проведено на осемнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т.Т., като
разгледа докладваното от съдията ГД № 2207/2016
г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск, с правно основание чл. 150 СК, от М.В.Е.,
в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В. П. И.,
чрез процесуален представител адв. Г. от ШАК, против П.И. ***, за увеличаване
на присъдена месечна издръжка, определена с влязло в законна сила съдебно
решение, постановено по ГД № 1863/2007 г., по описа на ШРС, в полза на детето В. П. И., с ЕГН: **********,
от 60 лева на 180 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 01.09.2016 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на задълженията.
Ищцата обосновава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: Бракът между страните по делото, родители на
детето, бил прекратен с Решение по ГД № 1863/2007 г., като ответникът бил
осъден да плаща месечна издръжка в размер на 60 лв. От постановяването на
решението до момента изминал голям период от време, възрастта на детето била
напреднала, а с това нараснали необходимите средства за отглеждане. Твърди се,
че от есента детето е ученик в седми клас, като посещава курсове по английски
език и математика и тренира плуване. Ищцата била безработна, като не
притежавала недвижимо и движимо имущество. Твърди, че ответникът работи и счита,
че може да плаща искания размер издръжка, в размер на 180 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът
депозира отговор, като счита, че искът е процесуално допустим и
частично основателен, до размер на 110 лв. месечно. Заявява, че към момента
получава брутно месечно възнаградение в размер на 647,00 лв., но дължи издръжка
и на друго малолетно дете, което било на седем месеца. Нямал финансовата
възможност за плащане на претендираното увеличение.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез
представителя си, поддържа исковата молба, а ответникът подържа отговора.
Контролиращата страна Д „СП“ Шумен подава социален
доклад.
Съдът, след като взе предвид
допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са имали
сключен граждански брак, от който имат едно дете В. П. И., родено на *** г..
Бракът е прекратен с Решение № 969/27.11.2007 г., постановено по ГД № 1863/2007
г., по описа на ШРС. От приетото по делото ГД № 1863/2007 г., по описа на ШРС се
установява, че след прекратяване на брака родителските права върху малолетното тогава
дете са предоставени на майката, като бащата бил осъден да плаща месечна
издръжка в размер на 60 лв.. От приетата по
делото справка за осигурителния доход на ответника изх. №
10539-1/10.10.2016 г., по описа на ТД НАП гр. Шумен, както и удостоверение изх. № З-1568/28.09.2016г., по описа на Военно
формирование 34200, се установява, че в периода от 29.03.2016 г. до 29.08.2016
г. се е осигуряван върху доход в размер на 646 лв. От приетият по делото социален
доклад изх. № 2705-11-00-2207/13.10.2016 г., по описа на Д ”СП” – гр. Шумен, се установява, че детето В. П.
И., което е на тринадесет години и учи в седми клас, живее с майката в дома на
нейните родители. Жилището е в добро
състояние, обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно домакинство.
Хигиенно – битовите условия са добри. Твърди се, че майката е подпомагана от
родителите си в отглеждането на детето. От ангажираните по делото
гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля Д. П. Д. – майка на ответника, се установява,
че непосредствените грижи за детето осъществява ищцата, като детето често посещава
дома на ответника, който се интересува от развитието на сина си и подпомага допълнително
майката според възможностите си - закупил е китара, колело, бюро на детето. Показанията на
този свидетел, като майка на ответника, съдът цени
при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, но доколкото са последователни и логични, както и, че се подкрепят от
другите събрани доказателства, ги кредитира
изцяло. Страните
не спорят, че до момента ответникът е изпълнявал задълженията си като редовно
плащал определената издръжка, както и че дължи издръжка на още едно дете, установимо и от
прието по делото писмено доказателство - Удостоверение за раждане на Д. П. И.,
с ЕГН: **********.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Изменение на предходно определената издръжка
следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз
основа на които тя е присъдена в определен размер. Следователно основателността
на предявената искова претенция с правно основание чл. 150 СК се обуславя от
настъпването, след определяне на предходната издръжка, на трайни съществени
промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител,
като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето. В разглеждания
случай, от присъждането на издръжката на детето до иницииране на настоящото
производство е изминал период от около осем години, през който период неминуемо
са настъпили изменения в нуждите на детето, при които е присъдена предходната
издръжка, с оглед възрастта му и променената икономическа конюнктура в
страната. Предвид нарасналата му възраст е нараснала и нуждата му от облекло,
храна и други текущи разходи, налагани от ежедневието на дете от неговата
възраст. Несъмнено детето има нужда от средства за образование, което е
предпоставка и база за неговото пълноценно развитие, поради което са необходими
повече средства за учебни помагала и мероприятия. Предвид изложеното следва да
се приеме, че е налице съществена промяна в обстоятелствата, при които е бил
определен размера на досегашната издръжка, поради което съдът приема, че
предявеният иск се явява доказан по основание.
Размерът
на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи. С ПМС № 296/30.10.2015
г. е определен праг на бедност за 2016 г. в размер на 300 лв. месечно. От този
размер нагоре следва да бъде определен размерът на издръжката за едно дете,
съобразно Конвенцията за правата на
детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на
ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от
12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. В същата е признато правото на всяко
дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо,
умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е
посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.
Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности,
във връзка с осигуряване на развитие на детето. Съдът намира, че постановлението
за определяне на праг на бедност, макар да не може да служи, като база за
определяне на количеството средства, нужни на едно дете, тъй като този
показател не е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на детето, все пак е минимума, необходим за едно
лице за физическото му оцеляване. Ответникът реализира доход над средната за
страната работна заплата, трудоспособен е и е в състояние да поеме по-висок от
предходно определения размер. При това положение, предвид възрастта на детето и
неговите нужди, както и материалните възможности на родителите, съдът намира,
че за издръжката на детето е необходима минимум сумата 300 лв. месечно, от
която бащата, отчитайки, че дължи издръжка на още едно дете, следва да плаща 150
лв., а останалата част, ведно с непосредствените грижи, да се поеме от майката.
Съдът намира, че подобен размер на издръжка няма да представлява затруднение за
ответника, предвид размерите на дохода му. Увеличеният размер на издръжката
следва да се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 01.09.2016 год..
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на 150
лв. месечно, като следва да се уважи в тази си част, а за остатъка до
претендираните 180 лв. да се отхвърли.
Относно разноските.
При този изход на делото, относно искът, с
правно основание чл. 142, ал. 1 СК, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т.
7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, като иск за периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна
такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. В процесния
случай в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***,
при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 129.60 лева, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК и 5 лева такса в случай на служебно издаване
на изпълнителни листи.
Искането на ищцата, за присъждане на разноски
по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под
формата платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в размер
на 180 лева, за което има представен списък по чл. 80 ГПК, е основателно, поради което следва да бъде
уважено в размер на 150 лв., съобразно уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
По искането за
присъждане на разноски в полза на ответната страна, в общ размер 300 лева, ищцата
следва да бъде осъдена да плати на ответника, сума в размер на 50 лв., съобразно
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание 242, ал. 1
ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта
относно присъдените издръжки.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Изменя размера на постановената по ГД
№
1863/2007 год., по описа на Районен съд - гр. Шумен издръжка, дължима от П.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, в полза на детето В. П. И., с ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен представител М.В.Е., с ЕГН **********, като я увеличава от 60,00 лв. /шестдесет лева/ на
150,00 лв. /сто и петдесет лева/, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 01.09.2016 год., с падеж - първо число на текущия месец, за
който се дължи издръжката, ведно със законната лихва при забава, до
настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на
основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК,
като отхвърля предявеният иск за разликата над 150 лв. до пълния предявен
размер от 180 лв., като неоснователен.
Постановява
предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената
издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Осъжда П.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза М.В.Е., с ЕГН: **********,
разноски за платено
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, в размер от 150 лв./сто
и петдесет лева/, за което има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда М.В.Е., с ЕГН: ********** и адрес: *** да плати на П.И.Г., с ЕГН: **********,
разноски за платено
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Осъжда П.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, общо сумата 129.60 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: