Р Е Ш Е Н И Е
631/13.9.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети
септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 2208/2016г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 12 и сл. ЗЗДН. Образувано по молба от Е.Р.И. против Е.М.И. – съпруг, в която се твърди, че ответникът упражнявал спрямо нея актове на домашно насилие. Последния такъв акт бил на 25.08.2016 г., когато ответникът около 18-18.30 ч. в семейното им жилище находящо се в гр. ***, извършил акт на домашно насилие изразяващо се в психически и физически тормоз в присъствие на двете им деца. Към молбата прилага декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Иска издаване на заповед за защита. Претендира разноски.
От страна на
ответника е подаден писмен отговор. Оспорва изложеното в молбата на молителката.
Твърди, че от години живее и работи във Великобритания, за да може да
осигури спокоен живот на семейството си. Благодарение на реализираните
от него доходи е закупено семейното жилище и на
съпругата му никога не и се е налагало да работи. От няколко години 4-5 при
идването си в България по време на отпуската му забелязвал промяна в
поведението на съпругата си. Необичайно приповдигнато настроение, самонадеяна,
лесно избухва, харчела необмислено големи суми пари. Често изчезвала за по
няколко дни и не се грижела за децата. При направен от негова страна опит да
проведе разговор във връзка с тия странни действия от нейна страна ставала
агресивна, крещяла, обиждала, заплашвала го. Потвърждава, че това се случва и в
присъствието на децата, но не е предизвикано от неговото агресивно поведение, а
от състоянието на съпругата му.
В съдебно заседание, редовно призовани, страните се явяват лично и с процесуални представител. Молителката, чрез процесуален представител адв. М., поддържа молбата за налагане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН. Ответникът, чрез процесуален представител адв. Б., подържа недоказаност на изложеното в молбата.
От приетите по
делото доказателства настоящият състав
на ШРС намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са лица, които се намират в граждански брак, като двамата живеят на един и същ адрес: ***. На 25.08.2016 г., ответникът е извършил акт на домашно насилие.
От приетото съдебномедицинско удостоверение № 236/2016 г. се установява, че при извършен преглед на 02.09.2016г. по тялото на молителката има кожни драскотини в областта на шията, множествени кръвонасядания в областта на седалището, двата горни и десния долен крайник. Заключението е, че травматичните увреждания може да бъдат получени по начин съобщен от пострадалата
На 25.08.2016 г., около 18-18.30 ч. в семейното им жилище находящо се в гр. ***, ответникът започнал да рита пострадалата, като от ритниците най-силно усетила болка в дясното бедро. Хванал й ръцете силно, при което е усетила силна болка в лявата китка. Нанесъл й е удари по цялото тяло, стиснал я за гърлото да я души, ругаел с грозни думи. Наричал я „долна к***а, боклук“. Отправял заплахи за живота й. Тези действия ответникът извършил в присъствието на малкото дете. Тази фактическа обстановка се установява от декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която се съдържа описание на действията. В тази част декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с провеждане на насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая не е налице и следва да бъде ценена като годно доказателствено средство, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН. Молителката твърди, че този психически тормоз продължил и през следващите дни.
По искане на ответника в съдебно заседание е изслушано детето М. Е.М., в присъствието на соц. раб. Д. М., което потвърждава изложеното в молбата. Твърди, че не е присъствало на акта на домашно насилие – било е извън дома, но след като е било извикано от по - малкото му сестриче, защото родителите им бият, се е прибрало и е видяло майка си да плаче, дрехите и са скъсани и че е имала синини по тялото.
По искане на молителката са допуснати разпит на свидетелите Р. М. Х. и А.С. Ю.. От показанията на свид. Ю. става ясно, че срещу молителката е бил извършен акт на физическо насилие, но тя лично не е присъствала. Свид. Х. /баща на молителката, чиито показания, с оглед възможна заинтересованост, съдът цени при условията на чл. 172 ГПК/, свидетелства, че след извършения акт на насилие молителката е отишла при него. Била е видимо разтроена и със синини. При опит на свидетеля да разговаря с ответника е получил обиди за него и дъщеря му. Ответникът е наричал молителката „к***а, проститутка“.
От допуснатите и приети по делото други писмени доказателства, се установява че молителката и децата живеят в семейното жилище, при добри хигиенно-битови условия; молителката работи, като преводач; децата поддържат контакти с разширения семеен кръг по майчина линия – установимо от Социален доклад. От писмо на РУ Шумен става ясно че ответника е бил предупреден на основание чл.65, ал.2 от ЗМВР и чл.5 ЗЗДН да се въздържа от психически и физически тормоз над молителката.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира за установено от правна страна следното:
Молбата е с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Подадена е в законоустановения срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и е срещу надлежен ответник, по смисъла на чл. 3, т. 1, предл. 1 ЗЗДН – съпруг. Съдържа законово определените в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН реквизити. Тъй като производството е ограничено от едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, молбата за защитата се разглежда относно конкретизирания акт на насилие извършен на 25.08.2016г., а всичко останало следва да се отчита като съпътстващи факти и обстоятелства. Молбата е процесуално допустима, а от изложеното по – горе се налага извода, че е и основателна. Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. С оглед установеното от фактическа и правна страна, съдът приема, че както по отношение на молителката, така и по отношение на децата им: М. Е.М., с ЕГН: ********** и М. Е.М., с ЕГН: **********, на 25.08.2016г., от ответника е извършен такъв акт на насилие. Действията на ответника съдът квалифицира, като физическо и емоционално насилие - по смисъла на чл. 2, ал. 1, предл. 1 и предл 4 ЗЗДН, спрямо молителката и психическо и емоционално насилие спрямо децата - по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН.
Съдът намира поведението на ответника за недопустимо от гледна точка на общуване между съпрузи в
присъствието на децата им.
Предвид приетия за установен факт на упражнен акт на домашно насилие спрямо молителката на 25.08.2016г., съдът счита, че спрямо упражнилия това насилие следва да бъдат наложени мерките за защита, предвидени в закона.
С оглед тежестта на извършените действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са:
1/ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на насилие срещу молителката и децата им – мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН;
2/ответникът да бъде отстранен от жилището, в което живеят с Е.Р.И.,*** - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН.
3/да бъде забранено на ответника да приближава пострадалото лице и жилището което тя обитава в ***, както и местата за социални контакти и отдих - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
Срокът, за който се налага втората и третата мярка, доколкото страните са в брак и е възможно противоречията между тях, довели до изостряне на браните отношения, да бъдат преодолени, чрез взаимни отстъпки и разговори, съдът намира, че следва да бъде определен на шест месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с оглед чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
По отношение на децата М. Е.М. и М. Е.М., следва
да бъде определено временно местоживеенето при майката, както и временен режим
на лични контакти на децата с бащата, както следва: всяка първа и трета седмица
от месеца в понеделник, сряда и петък от 16 ч. до 19 ч., без преспиване,
за срок от шест месеца. При
осъществяване режима на лични контакти на бащата с децата приемането и
предаването да се осъществява в присъствието на социален работник.
Съдът намира, че изброените
мерки за защита ще имат максимален предупредително-възпиращ ефект, под угрозата
при неизпълнение да бъдат предприети спрямо ответника действия от страна на
полицията и прокурора, а налагането им за срок от три месеца ще даде възможност
на страните да преодолеят различията си.
Съдът, като съобрази
липсата на представени доказателства за доходи на ответника, прецени, че на
същия следва да бъде наложена глоба в минимален размер от 200 лв., като мярка
адекватна на извършеното деяние, на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Относно разноските по делото:
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъде присъдено задължението за плащане, по сметка на ШРС, дължимата за производството държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТ по ГПК, както и за адвокатско възнаграждение, в претендирания размер от 435 лева, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
Налага на Е.М.И., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на съпругата си Е.Р.И., с ЕГН: ********** ***, и децата си М. Е.М., с ЕГН: ********** и М. Е.М., с ЕГН: **********, на осн. чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, както следва:
1.Задължава Е.М.И., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо Е.Р.И., с ЕГН: ********** ***, и децата си М. Е.М., с ЕГН: ********** и М. Е.М., с ЕГН: ********** - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
2.Отстранява Е.М.И., с
ЕГН: **********, от жилището, в което живеят с Е.Р.И., ЕГН **********,*** - мярка с правно основание чл. 5, ал.
1, т. 2 ЗЗДН, за срок от шест месеца,
на осн. чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
3.Забранява на Е.М.И., с ЕГН: **********,
да приближава жилището находящо се в ***, както и местата
за социални контакти и отдих на молителката, мярка с правно основание
чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от
шест месеца, на осн. чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
Определя временно, местоживеенето на децата М.
Е.М., с ЕГН: ********** и М. Е.М., с ЕГН: **********, при майката Е.Р.И., с
ЕГН: **********, на адрес: *** при
режим на лични контакти на децата с бащата Е.М.И., с ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета седмица
от месеца в понеделник, сряда и петък от 16 ч. до 19 ч., без преспиване,
за срок от шест месеца. При
осъществяване режима на лични контакти на бащата с децата приемането и
предаването да се осъществява в присъствието на социален работник.
Осъжда Е.М.И., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, да плати държавна такса в размер на 25.00лв. по сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, на осн. чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
Осъжда Е.М.И., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, да плати на Е.Р.И., с ЕГН: ********** ***, разноски по производството в размер на 435 лв. за платено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Налага на Е.М.И., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, глоба, в размер на 200.00 /двеста/ лева, в полза на Държавата, по сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Да се издаде
заповед за наложените мерки за защита по чл. 15 ЗЗДН, която подлежи на незабавно изпълнение.
Предупреждава Е.М.И., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН, че за изпълнението на наложените мерки следят Полицейските органи, като при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на осн. чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
Заповедта да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗДН, като им указва да следят за изпълнението.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС, в едноседмичен срок, от прочитането му.
Районен съдия: