809/17.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На осми
ноември две хиляди и шестнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2212 по описа на ШРС за 2016 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ
по отношение на главницата и с правно основание чл.294 от ТЗ по отношение
на претенцията за лихва.
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба от “Комфортстрой” ЕООД с ЕИК 127024489, със
седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от Г.Г.Д., действащо чрез адв. Б.Б. от ШАК, съдебен адрес
***, кантора 32 срещу ЕТ“К. А. – Людико“ с ЕИК 837007160, със седалище и
адрес на управление гр.*****, представлявано от К.Л.А..
Ищцовото
дружество твърди, че с ответника били в договорни отношения, по силата на които
продал на ответното дружество дизелово гориво,
двигателно и трансмисионно масло на обща стойност 3 136.17 лв. с включено
ДДС. За търговската продажба били издадени фактури № 3695/15.11.2015г., №
3744/15.12.2015г., № 3774/31.12.2015г., № 3790/15.01.2016г., №
3821/31.01.2016г., № 3846/15.02.2016г. Стоките били предавани в
бензиностанцията на ищеца, находяща се в гр.Шумен. Дължимата сума по фактурите
не била изплатена до момента на завеждане на исковата молба, което се
установявало и от счетоводните записвания. Поради неплащането на дължимите суми
се претендира и лихва върху някои от главниците, а именно по две от фактурите с номера № 3695/15.11.2015г., № 3744/15.12.2015г., която сума била в общ размер
на 618.88 лв. В заключение се моли за осъждане на ответника да заплати сумата
от 3 136.17 лв., представляваща незаплатената продажна цена по фактурите, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 01.09.2016г. – датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата 618.88 лв., представляваща обезщетение за забавено
неизпълнение за периода от датата следваща датата на падежа по всяка фактура до
02.08.2016г. – датата образуване на обезпечителното производство. Прави се искане за присъждане на разноските в
настоящото производство, разноските извършени в хода на обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 1881/2016г., както и тези извършени в изпълнителното
производство.
Препис от
исковата молба, ведно с доказателствата към нея се редовно връчени на
ответника, като в законоустановения
едномесечен срок по чл.131 от ГПК от негова страна не е депозиран писмен
отговор.
В съдебно
заседание за ищцовото дружество се явява упълномощен представител – адв.Б. от ШАК.
Поддържа се исковата молба, като се сочи, че към датата на съдебното заседание от страна
на ищеца е заплатена сума в размер на 3 500 лв.. В съдебните прения се
моли за уважаване на исковите претенции, при отчитане на извършеното плащане от
страна на ответника и присъждане на направените разноски.
В съдебно
заседание за ответника се явява представляващия лично, като твърди, че ще
заплати всички дължими суми. Излага, че е получил доставка на стоките описани в
исковата молба. В съдебните прения оспорва сумата за мораторна лихва. Посочва,
че е сключвал договора с друг представляващ ищеца, затова смята, че трябва да
се сключи и нов договор.
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на
сключен между страните писмен договор за покупко-продажба на гориво и смазочни
материали от 17.06.2011г., дружеството ищец ( в качеството му на доставчик)
доставило на ответника гориво и смазочни материали през процесния период. За
продажбата на стоките били издадени фактури, както следва: Фактура № 3695 от
15.11.2015г. за продажбата на 869.520 литра гориво „Евро дизел“ при цена по
1.7068 лв. за литър без ДДС, като продажбата била на обща стойност 1780.95 лв.
с ДДС; Фактура № 3744 от 15.12.2015г. за продажбата на 341.360 литра гориво
„Евро дизел“ при цена по 1.7068 лв. за литър без ДДС, 11 литра двигателно масло
„Enepa – Супер“
при цена 4.33 лв. за литър и 7 литра трансмисионно масло „Улита 90 ЕР х 200“
при цена от 4.50 лв. за литър, като продажбите били на обща стойност 794.17 лв.
с ДДС; Фактура № 3774 от 31.12.2015г. за продажбата на 61.010 литра гориво
„Евро дизел“ при цена по 1.6169 лв. за литър без ДДС, като продажбата била на
обща стойност 118.38 лв. с ДДС; Фактура № 3790 от 15.01.2016г. за продажбата
на 60.450 литра гориво „Евро дизел“ при цена по 1.5925 лв. за литър без ДДС,
като продажбата била на обща стойност 115.52 лв. с ДДС; Фактура № 3821 от
31.01.2016г. за продажбата на 127.470 литра гориво „Евро дизел“ при цена по
1.5411 лв. за литър без ДДС, като продажбата била на обща стойност 235.74 лв. с
ДДС и Фактура № 3846 от 15.02.2016г. за продажбата на 50 литра гориво „Евро
дизел“ при цена по 1.5272 лв. за литър без ДДС, като продажбата била на обща
стойност 91.63 лв. с ДДС. Общата
стойност на доставките направени в изпълнение на договора била 3 136.39
лв. Стоките са предавани реално на
бензиностанцията на ищеца, находяща се в гр.Шумен. По никоя от тези доставки ответника не
заплатил продажната цена.
На 02.08.2016г.
с Определение № 2011 по ч. гр.д. № 1881/2016г. по описа на ШРС било допуснато
обезпечение, чрез налагане на запор върху камион „Шкода“ рег. № 55 20 АТ и
ремарке рег. № Н 00 57 ЕК, собственост на ответника, както и запор върху банковите му сметки, находящи се в „ОББ“ АД в
български лева и евро. Обезпечителна заповед била издадена на 03.08.2016г.
Видно от
представен по делото приходен касов ордер № 422/03.11.2016г. в хода на
съдебното производство и след завеждане на исковата молба в съда било направено
плащане от ответника в полза на ищеца на сума в размер на 3 500 лв.
В
производството е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице
заключава, че в счетоводството на ищеца са осчетоводени фактури на стойност
3 136.39 лв., като същите са включени в дневниците за продажби на
дружеството в месеца на издаването им. От проверка в НАП Шумен, се установява,
че ЕТ“К. А. – Людико“ е ползвал данъчен кредит и е включил в дневниците
за покупки фактури с № 3695/15.11.2015г. № 3744/15.12.2015г. и №
3774/31.12.2015г., които били на стойност 2 693.50 лв. Обезщетението за
забава върху главниците в претендираните фактури № 3695/15.11.2015г. и № 3744
от 15.12.2015г. били в размер на 618.37 лв.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
доказателства, както и от заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно дадено и го кредитира
изцяло.
По отношение основателността
на
иска с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ: Обект на доказване в настоящото
производство по отношение на този иск е съществуване на валидно договорно облигационно
отношение между страните, както и размера на
неизпълненото главно задължение. Доколкото по делото е представен писмен договор между
страните, сключен на 17.06.2011г., то съдът намира, че безспорно е доказано
валидно търговско правоотношение действало между тях в процесния период.
Неоснователно е възражението на ответника, че договора следвало да бъде
подновяван при промяна в представителството на страните, тъй като договорните
отношения обвързват пряко страните по него, а именно юридическите лица, а не
физическите лица, представляващи дружествата. По силата на процесния договор ищеца
в качеството му на продавач продал на
ответника конкретни количества дизелово гориво и смазочни масла. Факта на осъществяване на доставката по всички
процесни фактури (включително и по тези, които не са включени в дневниците за
продажби на ответника и по които не е ползван данъчен кредит) е безспорно доказан по делото. За
изправността на ищеца, като страна по договора са налице и косвени
доказателства - направеното признание от
страна на представляващия ЕТ в съдебно заседание, както и извършеното плащане
на доставната цена в хода на производството. Следователно с извършване на
доставката за продавача възниква правото да иска престиране на цената от страна
на купувача. Съгласно чл.327 от ТЗ, ако не е уговорено друго купувачът е длъжен
да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. Видно
от т. 3, Раздел IV на
договора, купувача следва да заплати дължимите суми по фактурите в седем дневен
срок от издаването им. Задължението да плати цената обаче ответника не е
изпълнил по никоя от фактурите към момента на завеждане на исковата молба. Или
безспорно е доказано, че от страна на ответника е налице неизпълнение по
процесния договор.
По отношение
основателността на иска с правно основание чл.294 от ТЗ:
В настоящото производство е предявена
претенция за дължимостта на договорна лихва в общ размер на 618.88 лв.,
произтичаща от точка 4 на Раздел
IV от Договора от 17.06.2011г. Съгласно тази клауза на
договора страните уговорили, че при забавяне на разплащането купувача се
задължава да заплати сумата за получените стоки, ведно с начислените лихви.
Лихвата се начислявала в размер на 0.1 % на ден за всеки ден просрочие. Предвид, че сделката е търговска (аргумент от
чл.286 от ТЗ) и е доказано, че ответника е изпаднал във забава по отношение на
неизплатените суми по доставките, то за купувача ЕТ е възникнало
задължението за заплащане на лихва, тъй
като съгласно чл.294 от ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако не е
уговорено друго. Нейния размер съобразно заключението по назначената експертиза,
което е неоспорено от страните и кредитирано от съда е 618.37 лв.
Съдът намира, че не е било необходимо изпращане на покана или друг документ
от кредитора до длъжника, тъй като лихвите се дължат по силата на закона, а
техния размер е определен занапред от страните, съобразно договореното от тях.
По отношение
на приложимостта на чл.76 от ЗЗД: В хода на
съдебното производство е направено плащане на сума в размер на 3 500
лв., видно от представен Приходен касов
ордер № 422/ 03.11.2016г. (стр.50 от делото).
Предвид, че не е направено уточнение от ответника кои вземания счита за
погасени, се поставя основния въпрос за
поредността при погасяването им. Ищецът счита, че следва да се приложи
разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, като от заплатената сума се приспаднат
първо разноските, след това лихвите и накрая главницата.
Съдът
намира, че в случая следва да се приложи установената в чл.76, ал.1 от ЗЗД
поредност на погасяването на вземанията, поради следното: От фактическа страна
безспорно е установено количеството на доставените стоки, тяхната стойност, наличието на забава в изпълнението и размера на заплатената от ответника сума в
хода на производството. Съгласно чл.76, ал.2 от ЗЗД, когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-накрая главницата. „Лихва“ по смисъла на чл.76, ал.2 от ЗЗД
следва да се разбира само възнаградителната договорна лихва, но не и лихвата,
респективно неустойката, представляваща санкция за забавено изпълнение на
паричен дълг. Противоречивата съдебна практика по този въпрос е окончателно
преодоляна с Решение № 111 от 27.01.2009г. по т.д. № 296/2009г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.
В него се приема, че поредността на погасяване по чл.76, ал.2 от ЗЗД настъпва
само при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг по договора или
от закона, което следва да има възнаградителен характер. В настоящия случай
договорената от страните лихва има характер на обезщетение за вредите на
кредитора от забавата на изпълнението на паричното задължение. Обезщетителната
лихва не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – когато
паричното задължение се изпълни в срок, а възниква само при неизпълнение, както
беше отбелязано по-горе. В настоящия случай страните са уговорили в процесния
договор от 17.06.20011г., че след изтичане на срока заплащане се начислява
лихва в договорен от тях размер. В самата искова молба ищецът претендира „лихва
за забава“. Това води до извода, че уговорената от страните лихва има
обезщетителна функция, като размерът е уговорен предварително в договора. Неиздълженото
вземане за обезщетителна лихва се предявява като самостоятелен иск (както е в
настоящия случай) и е последица от уважаването на иска за главницата. В цитираното съдебно решение на ВКС се сочи,
че вземането за лихва в този случай е еднородно по своя характер с главницата. Или извода, който се прави е, че лихвата,
дължима като обезщетение за забава, не съставлява лихва по смисъла на чл.76,
ал.2 от ЗЗД и ако се дължи наред с друг главен дълг за погасяването й не намира
приложение поредността по чл.76, ал.2 от ЗЗД. За поредността при погасяване на
главница и на начислена върху нея лихва, когато длъжникът не е заявил кое
задължение погасява с извършеното частично плащане, приложение намира чл.76,
ал.1 от ЗЗД. С постановеното решение е обявена и за правилна съдебната практика
обективирана в редица решения. С Решение № 48 от 25.01.2000г. на ВКС по гр.д. №
1065/1999г. се приема, че претенцията за забавено плащане не е възнаграждение,
а служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата, като
законът не ограничава обема на отговорността (както е в случая, тъй като
размерът е уговорен в процент 0.1 % за всеки ден забава). Следва да се
отбележи, че едва в съдебните прения ответника е възразил срещу размера на
лихвата като прекомерен, поради което и
съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Поради гореизложеното съдът намира,
че с извършеното плащане на сумата от 3 500 лв. длъжникът е погасил първо
главницата, тъй като то се явява по обременителното задължение в сравнение с
лихвата. Поради което искът по чл.327, ал.1 от ТЗ за сумата от 3 136.17 лв. се явява изцяло
неоснователен, като погасен чрез плащане. Претенцията по чл.294 от ТЗ за
дължима лихва за периода от падежа на всяка от фактурите до 02.08.2016г. (датата
на образуване на обезпечителното производство) е частично основателен. Дължимия
размер, съгласно експертизата е 618.37 лв., като същия е частично погасен чрез
плащане в размер на 363.83 лв. и съответно е основателен за непогасения остатък
от 254.54 лв. По отношение претендираната лихва за забава върху сумата от
3 136.17 лв. за периода от 01.09.2016г. до окончателното й изплащане –
03.11.2016г., съдът намира искането за напълно основателно, като размерът се изчислява
на 55.87 лв.
При
преценката на иска за заплащане на претендираните от ищцовото дружество разноски
и предвид изхода на делото, съдът съобразява обстоятелството, че с поведението
си ответникът е станал причина за завеждане на иска и разноските следва да
бъдат поети от ответното дружество. Следва да бъдат поети разноските направени
от ищеца, както в настоящото производство в общ размер на 915.45 лв.( от които сума за
заплатена държавна такса в размер на 179.45 лв., сума за заплатено
възнаграждение за вещо лице в размер на 124 лв., както и сума за адвокатско
възнаграждение в размер на 612 лв. с ДДС), така и разноските направени в хода
на обезпечителното и следващото го изпълнително производство, които
възлизат общо на 699.38 лв., като
доказателства за това са приложените по делото платежни документи и адвокатско
пълномощно.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен
предявения от „КОМФОРТСТРОЙ”
ЕООД с ЕИК 127024489, със седалище и адрес на управление гр.*******,
представлявано от Г.Г.Д. срещу ЕТ“К. А. – ЛЮДИКО“ с ЕИК 837007160, със
седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от К.Л.А. иск с правно
основание чл.327, ал.1 от ТЗ, за заплащане на сума в размер на 3 136.17
лв., представляваща плащане по издадени фактури № 3695/15.11.2015г., №
3744/15.12.2015г., № 3774/31.12.2015г., № 3790/15.01.2016г., №
3821/31.01.2016г. и № 3846/15.02.2016г., на основание сключен писмен договор
между страните за покупко-продажба при разсрочено плащане на гориво-смазочни
материали от 17.06.2011г., като погасен
поради плащане.
ОСЪЖДА ЕТ“К. А. – ЛЮДИКО“ с ЕИК 837007160 да заплати на основание чл.294 от
ТЗ на „КОМФОРТСТРОЙ” ЕООД с ЕИК
127024489 сума в размер на 254.54 лв.(двеста петдесет и четири лева и
петдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава,
договорено в Раздел IV, т.4 от
Договор от 17.06.2011г., върху сумата от
3 136.17 лв., считано от датата на падежа на всяка фактура до 02.08.2016г.,
като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер от 618.88 лв.
ОСЪЖДА ЕТ“К. А. – ЛЮДИКО“ с ЕИК 837007160 да заплати на „КОМФОРТСТРОЙ” ЕООД с ЕИК
127024489 сума в размер на 55.87 лв. (петдесет
и пет лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща законна лихва
върху 3 136.17 лв., считано от
01.09.2016г. – датата на предявяване на исковата молба в съда до 03.11.2016г. –
датата на окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ“К. А. – ЛЮДИКО“ с ЕИК 837007160 да
заплати на „КОМФОРТСТРОЙ” ЕООД с ЕИК 127024489 сума в общ размер на 915.45 лв. (деветстотин и петнадесет лева и четиридесет и пет стотинки)
с ДДС, представляващи съдебни разноски в настоящото производство, съгласно
представен списък за разноски по чл.80 от ГПК и адвокатско пълномощно.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ“К. А. – ЛЮДИКО“ с ЕИК
837007160 да заплати на „КОМФОРТСТРОЙ” ЕООД с ЕИК 127024489 сума в общ размер на 699.38 лв. (шестстотин деветдесет и девет лева и тридесет и осем
стотинки) с ДДС, представляващи съдебни разноски в обезпечителното
производство по ч. гр.д. № 1881/2016г. и по образуваното въз основа на него
изп.д. № 20168760400925 по описа на ЧСИ Д.З., съгласно адвокатско пълномощно и
доказателства за заплатени такси.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменския Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: