Р Е
Ш Е Н
И Е
Шуменският районен
съд, в публичното заседание, на четиринадесети декември през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от районния
съдия гр. д. № 2235 по описа за
2016 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49, ал.1 от СК.
В молбата си до съда ищецът Р.К.Р.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, излага, че с ответника Д.В.Р., ЕГН **********,***,
са сключили граждански брак на 23.05.2009 г., като от брака си имат родено едно
дете В.Д.Р., ЕГН **********. Сочи се в молбата, че след сключване на брака,
съпрузите заживели в апартамент, находящ се в гр. Варна, който имот бил
собственост на родителите на ответника. Скоро след сключване на брака,
ответникът, безпричинно, започнал да проявява болезнена ревност спрямо ищцата,
като проблеми създавало дори общуването на ищцата по електронен път /чрез Скайп
и Фейсбук/. Психическият тормоз прераснал в отправяне на закани и заплахи към
ищцата, което довело същата до вземане на решение да напусне семейното жилище. Съпругата,
заедно с детето, напуснали жилището преди Коледа 2015 г. и заживели в дома на
родителите й в гр. Шумен. Ищцата започнала работа във фирмата на майка си,
която й помагала и при отглеждането на детето. Детето посещавало баща си, но
след срещите си с него се връщало с „новосъздадени“ вредни навици, като
показване на среден пръст и използване на обидни думи. Ответникът продължавал
със заплахите и тормоза над ищцата, което поведение предизвиквало страх у последната.
Предвид изложеното счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, и същият
следва да бъде прекратен. Ето защо моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде прекратен сключения на 23.05.2009 г. между страните граждански
брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на ответника;
да й се предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака
дете В.Д.Р., ЕГН **********, като се определи местоживеенето на детето на
адреса на майката; да се определи режим на лични контакти на детето с баща му,
както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа
и 10 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск,
като детето бъде вземано и връщано на адреса на майката; да се осъди ответникът
да заплаща издръжка на роденото от брака дете В.Д.Р., ЕГН **********, в размер
на 180.00 лв., месечно, считано от 01.01.2016 г., ведно със законната лихва за
забава на всяка просрочена вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се
дължи; да се възстанови предбрачното фамилно име на ищцата-М.. Претендира и
разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден
в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който
оспорва част от фактическите твърдения на ищцата. Не възразява упражняването на
родителските върху роденото от брака дете да се предостави на майката, като
излага възражения срещу посочения от ищцата режим на лични отношения с детето
му, както и срещу размера на претендираната издръжка. Заявява, че има
възможност да заплаща издръжка, в размер на 120.00 лв., като в последствие, при
опити да се постигне споразумение, заявява, че е готов да заплаща издръжка в
размер на 150.00 лв. Възразява срещу посочения от майката режим на лични
отношения с детето му, като заявява, че желае по- разширен режим на контакти
със сина си.
След като се запозна с изложеното и събраните
по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът възприе следното: Видно от 1 бр. удостоверение, издадено въз основа на
акт за граждански брак № 436/23.05.2009 г., съставен от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Варна и 1 бр. частно заверен препис от удостоверение
за раждане от *** ***, се установи, че страните са законни съпрузи от 23.05.2009
г., и от брака си имат родено едно дете В.Д.Р., ЕГН **********, малолетно към датата
на приключване на устните състезания. Не се спори между страните, че съпрузите от
около една година са разделени и не живеят заедно. Това обстоятелство се
потвърждава и от събраните гласни доказателства. Няма спор, че съпругата,
заедно с детето е напуснала семейното жилище и живее в дома на родителите си. От
събраните по делото гласни доказателства, се установи, че причина съпрузите да
са разделени е, че ответникът проявявал, без повод, болезнена ревност, като по
този начин упражнявал спрямо ищцата психически тормоз. Съдът дава вяра на тези
гласни доказателства, поради обстоятелството, от една страна, че единият от
свидетелите е от тази категория близки на страните, които предвид родствената
връзка с ищцата, са в състояние пряко и непосредствено да възприемат емоциите
на ищцата, а от друга страна- показанията на двамата свидетели са ясни,
конкретни и непротиворечиви помежду си, и са в синхрон с останалия събран
доказателствен материал.
Позовавайки се на изложеното
и категоричното нежелание на съпрузите да възобновят съжителството си, съдът
намира, че бракът между страните е изпразнен от взаимна обич, доверие,
уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и
интересите и съществува повече в тяхна и на детето им вреда, отколкото полза,
без реални перспективи за заздравяването му. Ето защо, приема, че е дълбоко и
непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен.
Досежно вината, счита, че тя
принадлежи на съпруга, тъй като по делото единствено се събраха доказателства
за негово противобрачно поведение, с което той е нарушил основни принципи,
залегнали в основата на брачните отношения и предвидени в разпоредбите на чл.2,
т.6 и т.7, чл.14, и чл.16 от СК, а именно уважение, грижа, разбирателство и
зачитане на личността в семейството. Данни за осъществено противобрачно
поведение от страна на съпругата не се събраха.
Относно фамилното име на
съпругата, имайки предвид желанието на ищцата, заключава, че след
прекратяването на брака съпругата следва да възстанови предбрачното си фамилно
име- М..
По въпроса за упражняване на
родителските права върху роденото през време на брака дете В.Д.Р., ЕГН **********,
се установи, че към момента на приключване на устните състезания детето живее с
майка си в жилището на родителите й, находящо се в ***. Съдът след като
съобрази гореизложеното и имайки предвид желанието и на двамата родители, вината
за разпадане на брачната връзка, възпитателските качества на родителите, възрастта
на детето, и като цяло интересите на малолетния, както и след като се съобрази с
изготвения социален доклад, заключава, че упражняването на родителските права
върху ненавършилия пълнолетие Виктор следва да бъде предоставено на майката, като
местоживеенето на детето бъде на адреса, на който живее майката.
Касателно режима на лични отношения на
бащата с детето, съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 от СК
определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва
определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема
децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните
празници на детето, както и по друго време. В разглеждания случай безспорно се
установи, че родителите на Виктор живеят в различни населени места- майката
живее в гр. Шумен, а бащата в гр. Варна. Според представения по делото социален
доклад между родителите и детето има изградени много добри взаимоотношения,
като Виктор е споделил, че се чувства добре при майка си и баща си, и обича
баща си, като му харесва да му гостува. От изслушаните, в полза на ищцата
свидетели, също се установи, че отношението на ответника към детето му е добро,
като бащата може да се справи с отглеждането му. Ответникът категорично изрази
желанието си да има възможност да се вижда с детето си, като моментите на
контакти да са с преспиване на детето в дома му. Ето защо съдът счита, че ще е подходящ
следният режим на свиждане: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с
преспиване, от 10.30 ч. до 16.00 ч., десет дни през лятната ваканция, когато
майката не ползва платен годишен отпуск, както и през коледните и новогодишните
празници, като на всяка четна година детето да прекарва коледните празници /от
24.12., от 10.30 ч. до 26.12, 16.00 часа/ при бащата, а новогодишните при
майката, а всяка нечетна година- новогодишните празници /30.12, от 10.30 часа
до 01.01., 17.00 часа/ да е с баща си, а коледните с майка си. Съдът счита, че
този режим е изцяло в интерес на малолетния, тъй като по този начин ще се
осигури възможност на детето да общува пълноценно и с двамата си родители и
най- вече да не се прекъсва връзката между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. На следващо място, съдът се
съобрази и с обстоятелството, че двамата родители живеят в различни населени
места, като при осъществяване срещите на детето с бащата, на първото ще му е
нужно време и възможност да се адаптира към другите условия на живот, като от
своя страна по- лесното адаптиране ще осигури и едно по- пълноценно
осъществяване на лични контакти. Не се установи по безспорен и категоричен
начин, че поведението на бащата въздейства негативно върху развитието и
възпитанието на детето, което да доведе до ограничаване режима на лични
отношения. Случилият се инцидент с бащата /побоят над последния/ е еднократна
проява, към която има отношение и трето лице /трети лица/, като не се установи
причината за събитието.
По
отношение издръжката на детето, съобрази следното: От приложения по делото
частно заверен препис от трудов договор №1/14.07.2016 г., се установи, че
майката полага труд по трудово правоотношение, като е уговорено основно трудово
възнаграждение, в размер на 420.00 лв. Видно от представения от ответника
частно заверен препис от допълнително споразумение №00000008/05.01.2015 г., към
трудов договор №00000011, се установи, че бащата също работи по трудово
правоотношение, като е уговорено основно месечно възнаграждение, в размер на
431.00 лв. Съобразявайки се с изложеното, а от друга страна отчитайки възрастта
и като цяло интересите на детето, както и предвидения в разпоредбата на чл.142,
ал.2 от СК минимален размер на издръжка, заключава, че на малолетния Виктор
следва да се определи месечна издръжка, в общ размер на 260.00 лв., от която
бащата да заплаща 160.00 лв., месечно, а майката, полагаща непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието му- разликата от 100.00 лв. За да определи
този размер на издръжка, която следва ответникът да заплаща на детето си, съдът
се съобрази с обстоятелството, че същият, предвид възрастта си, е в състояние
да реализира и допълнителни доходи, осигуряващи му възможност да заплаща
издръжка в малко по- висок размер, с оглед нуждите на детето си. Последната следва
да се присъди, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.09.2016 г.
до настъпване на законни предпоставки, водещи до прекратяване или изменение
правото на издръжка, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи. Касателно претенцията
за издръжка за минало време, безспорно се установи, че страните почти от една
година не живеят заедно, като грижи по отглеждането и възпитанието на детето се
полагат от майката. Не се ангажираха доказателства ответникът да е осигурявал
средства за издръжка на Виктор през периода на раздяла със съпругата му. Ето
защо и с оглед разпоредбата на чл.149 от СК, счита че за периода от 01.01.2016
г. до 08.09.2016 г., ответникът дължи издръжка на детето си, чийто размер съдът
определя на сума от 160. 00 лв. месечно.
Относно семейното жилище не се спори
между страните, че е собственост на родителите на ответника и е със следния
административен адрес: ****. Не се спори, че жилището е напуснато от съпругата.
Доколкото ищцата не предявява искане за предоставяне ползването на семейното
жилище, намира, че същото следва де се предостави за ползване на ответника.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК,
деловодните разноски следва да се възложат върху виновния съпруг- Д.В.Р., ЕГН **********.
Съобразявайки
се с данните по делото относно доходите на страните, съдът определя окончателна
държавна такса по предявения брачен иск в размер на 50.00 лева, от които приспада
първоначално внесените от ищеца- 25.00 лева. Остатъкът от сумата, следва да се
доплати от ответника.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да изплати на ищеца извършените по делото разноски, в размер на 625.00
лв.
На
основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, ответникът следва да
заплати по сметка на ШРС и сума от 230.40 лв., представляваща държавна такса
върху определения размер на издръжка на детето му.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, сключения на 23.05.2009
г., с акт № 436/23.05.2009 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община
Варна, граждански брак между Д.В.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.К. М., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има СЪПРУГЪТ- Д.В.Р., ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА
предбрачното фамилно име на съпругата- М..
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
върху роденото от брака дете В.Д.Р., ЕГН ********** на МАЙКАТА Р.К. М., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***,
като определя
местоживеенето на детето на адреса, на който живее майката- ***.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ
КОНТАКТИ между БАЩАТА Д.В.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и ДЕТЕТО- В.Д.Р.,
ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с
преспиване, от 10.30 ч., в събота до 16.00 ч., в неделя; десет дни през лятната
ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и през коледните
и новогодишните празници, като на всяка четна година детето да прекарва
коледните празници /от 24.12., от 10.30 ч. до 26.12, 16.00 часа/ при бащата, а
новогодишните- при майката, а всяка нечетна година- новогодишните празници
/30.12, от 10.30 часа до 01.01., 17.00 часа/ да е с баща си, а коледните- с
майка си.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в *** на Д.В.Р., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплаща на детето си В.Д.Р., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и
законен представител Р.К. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, месечна
издръжка, в размер на 160.00 лева /сто и шестдесет лева/, считано от 08.09.2016
г. до настъпване на законни предпоставки, водещи до прекратяване или изменение
правото на издръжка, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, както и издръжка за
минало време, а именно за периода от 01.01.2016 г. до 08.09.2016 г., в размер
на 160.00 лева /сто и шестдесет лева/ за всеки месец.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна
такса по делото в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/, от които приспада
първоначално внесените от ищеца 25.00 лв.
ОСЪЖДА Д.В.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Шуменски районен съд сума, в размер на 255, 40 лева /двеста петдесет и пет лева
и четиридесет стотинки/, от която 25.00 лева- държавна такса за водене на делото
и 230, 40 лева, държавна такса, определена върху присъдения размер на издръжка
за детето му.
ОСЪЖДА Д.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Р.К. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сума в размер на 625.00 лева /шестстотин
двадесет и пет лева/, представляваща
извършените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: