Р Е Ш Е Н И Е

708/19.10.2016г.

Шуменският районен съд десети състав

На осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година

В открито заседание в следния състав: Председател: Ж.Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

Гр.д. № 2248 по описа за 2016 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.12 и сл. от Закона за закрила от домашно насилие.

Настоящото производство е образувано въз основа на депозирана молба от Н.М.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Р.П. от ШАК, съдебен адрес ***1 срещу Д.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес ***. В молбата се сочи, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 16.07.1995г., като от брака си имат една дъщеря. Съвместния им живот бил съпътстван с постоянни разногласия и проблеми, както и упражняван физически и психически тормоз над молителката от страна на ответника. Последните два инцидента били на 19.08.2016г. и 22.08.2016г., когато ответника започнал да крещи и отправил закани за саморазправа спрямо жената. На 19.08.2016г. я хванал здраво за раменете и я разтресъл, като после хвърлил бутилка от минерална вода, която не я ударила, но се разляла, което станало причина той да се ядоса още повече. Споменал, че желае развод и ще подава документи за това. На 22.08.2016г. молителката го попитала дали е подал документите за развод, като той се разкрещял, че ще живеят заедно до навършване на пълнолетие на детето. После я блъснал във вратата на спалнята, която била стъклена и се счупила. В последствие й се заканил с убийство. Молителката напуснала жилището и живеела понастоящем на квартира на друг адрес. В заключение моли съда да постанови решение, по силата на което спрямо ответника да бъдат наложени мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, като мерките бъдат определени в максималния по закона срок. Моли да й бъдат присъдени разноските по делото.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с упълномощен представител – адв. Р.П. от ШАК, като поддържат молбата на изложените в нея основания.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се явява лично, като сочи, че изложеното в молбата не отговаря на истината. Касаело се за нормални разправии между страните, а не за скандали и агресивни прояви от негова страна.

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителката и ответника са съпрузи, като двамата сключили граждански брак на 16.07.1995г. От брака си имали родено едно дете към момента ненавършило пълнолетие. Скандалите в семейството били причинени главно от агресивното поведение на ответника. На 19.08.2016г. започнал скандал между двамата, който прераснал във физическа агресия срещу съпругата от страна на съпруга. Същия хванал молителката силно за раменете и я разтресал, като през това време крещял срещу нея. На 22.08.2016г. скандал отново се породил между тях. Д. блъснал молителката във рамката на портална врата, като стъклата се счупили. След този случай молителката напуснала семейното жилище и се нанесла на квартира в гр.Шумен. И двата инцидента се развили в отсъствието на детето от къщи. В производството са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Ф.М.А. – майка на молителката, свид. С.А.Г. – близка на молителката, свид. Р.Й.Н.-М. – съсед на страните, както и свид. Ч.Р.Б. –втори братовчед на молителката. Съдът кредитира разпита на свидетелите, като следва да се отбележи, че никой от тях не е присъствал на описаните в молбата актове на домашно насилие, а свидетелите дават показанията си във връзка със семейния живот на страните във времето.

Съдът с определение от 10.09.2016г. издал заповед за незабавна защита, като е наложил мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН с действие до произнасянето му с решение по настоящото производство.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак е видно, че Д. е съпруг на молителката, поради което последната се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.1 от ЗЗДН. Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се сочи, че последните действия на ответника са извършени на 22.08.2016г., а молбата е депозирана в деловодството на ШРС на 10.09.2016г., т.е. преди изтичане на едномесечния срок. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.

Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо молителката домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в отправяне на обидни думи и заплахи, физически посегателства, психически тормоз, могат да бъдат характеризирани като физическо и психическо насилие спрямо молителката. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Или декларацията е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие (доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН) и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само когато няма други събрани доказателства, какъвто е настоящия случай. В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. В тази насока ответника не е провел такова насрещно доказване, още повече, че не оспорва, че по посоченото време молителката е била в същото посочено в молбата и в декларация жилище, както и че на посочените дати е станал скандал между страните. Още повече, че от показанията на свид. С.Г., става ясно, че през целия им семеен живот е имало и други актове на насилие от страна на ответника. От показанията на свид. Ф.А. и свид. Ч.Б. се изясни, че отношенията между страните са изострени и същите не се разбират от продължително време.

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо ищцата домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще. С оглед характера на упражненото спрямо ищцата домашно насилие съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а срока на мерките следва да бъде над минималния предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН размер, а именно 6 месеца. Освен това съдът съобрази обстоятелството, че на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на Д. да бъде наложена глоба в размер на минималния, предвиден в закона, а именно 200 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват данни, какви доходи реализира ответника.

Направено е искане в хода на съдебните прения от упълномощения от молителката адвокат да бъде наложена и мярката забрана ответника да приближава жилището, обитавано от майката на Д., поради това, че ако Д. е там, то същата не би имала закрила. Същото е неоснователно. Съдът е мотивирал постановяването на мярката – забрана да се приближава Д. от страна на ответника, поради което и същата има исканата от нея защита. Налагане на друга мярка, засягайки сферата на трето лице не би било уместно, тъй като целта на търсената защита е изпълнена с определените от съда мерки.

Навежданите от ответника доводи в настоящото производство, като например какви средства влага в образованието на дъщеря си и закупуването на жилище през 1995г. с негови средства не касаят предмета на делото и съдът не следва да ги обсъжда.

С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищцата и сумата от 450 лева, представляваща направени от нейна страна разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представено пълномощно.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата сума в размер на 25 лв. държавна такса за завеждане на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:

1. ЗАДЪЛЖАВА Д.Д.Д. с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.М.Д. с ЕГН ********** за срок от 6 (шест) месеца.

2. ЗАБРАНЯВА на Д.Д.Д. с ЕГН ********** да се доближава до Н.М.Д. с ЕГН **********, до обитаваното от нея жилище, находящо се в гр.***** и до местоработата на лицето – ТПК“Единство“ с адрес гр.***** за срок от 6 (шест) месеца.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на Д.Д.Д. с ЕГН ********** ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева.

ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева), както и 5 лева (пет лева) такса при издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН ********** да заплати на Н.М.Д. с ЕГН ********** сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП към ОД на МВР - гр.Шумен.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУП към ОД на МВР – гр.Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: