Р Е Ш Е Н И Е

902/15.12.2016г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми  състав

На тринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                            Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2293  по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

 

Производството е образувано по предявен брачен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между  И.Г.И., ЕГН ********** ***, с процесуален представител адв.С.Б. при ШАК и Н.Т.И.,  ЕГН **********, пост. адрес: *** и адрес за призоваване:  гр. В. ,ул.“С. В.“ № * ,вх. * ,ет. * ,ап.*, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило между страните.

 В Исковата си молба ищецът  твърди, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на ***г. в гр. Ш., за което бил издаден акт за брак № *** от ***г. от Община гр. Ш. Бракът бил първи за страните и от него имали едно дете- син Д., към момента пълнолетен. Съпрузите придобили  жилище– апартамент в гр. Ш.,  на ул.“В.“ № *, в който заживели. Постепенно  отношенията между съпрузите се влошили, появили се несходства в характерите и се отчуждили. На ***г.  ищецът напуснал семейното жилище и се установил в къщата на своите родители в с. Х.. На ***г.,  с нотариален акт  за дарение      **, том*, рег .№ *** ,дело ***/***г. на Нотариус С.С., съпрузите  дарили семейното жилище  на сина  Д. и си запазили правото  да обитават имота. На *****г., с брачен договор рег.  № ***, том *, № **  при Нотариус С.С., уредили имуществените отношения помежду си. Синът   се установил да живее при баща си в с. Х., а ответницата останала в жилището- апартамент в гр. Ш.,  на ул.“В.“ № *. Твърди, че преди 3-4 години ответницата е напуснала жилището и заминала в гр. В.. Сочи, че бракът им от години съществува само формално и между тях няма никакъв близък контакт. Иска постановяване на решение по делото, като бракът между страните бъде прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за   вината.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК, в Отговора ответницата също сочи, че също е на мнение, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и изпразнен от съдържание. Твърди, че в отношенията им са налице дълбоки различия,  които са се задълбочили в годините.  Заявява, че желае също бракът им да бъде прекратен, без съдът да се произнася за вината. Заявява, че желае да запази  фамилното име И..

На ***г. по делото е депозирано Споразумение по чл. 50 от СК между страните .

В съдебно заседание страните заявават, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Обосновават искането, като заявяват, че са постигнали споразумение по смисъла на чл. 51 от СК относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите, фамилното име и имуществените отношения, представено в писмен вид по делото .

С Определение от ***., производството по делото е трансформирано от исково- в охранително - за прекратяване на брака по взаимно съгласие, на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК.

В хода на проведеното съдебно заседание, молителите поддържат молбата за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото помежду им споразумение.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молителите са съпрузи на основание сключения граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № *** от ***г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Ш. Двамата поддържат молбата за развод по взаимно съгласие. Решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, като не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака.

Съдът намира, че споразумението между страните удовлетворява съдържателните изисквания на чл. 51 от СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала, поради което преценява, че същото следва да бъде утвърдено, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.

Относно разноските по делото:

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съдът, с решението си, следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът намира, че окончателният размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В този смисъл съдът съобрази и постигнатото между страните споразумение и заявеното в съдебно заседание, разноските по делото да бъдат поети от молителката Н.Т.И.,  ЕГН **********.

Предвид изложеното, Шуменски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И.Г.И., ЕГН ********** *** и Н.Т.И., ЕГН **********, пост. адрес: *** и адрес за призоваване: гр. В., ул.“С. в.“ № * ,вх.* ,ет. *, ап.*, сключен с Акт за брак № *** от ***г. от Община гр. Ш., по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК.

УТВЪРЖДАВА  постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 СК, в следния смисъл:

 

I. СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в град Шумен, ул.“В.“, № *,  вх.*, ет.*,  ап. *, което е  лична собственост на сина им Д. И.И., ЕГН **********, се предоставя за ползване на И.Г.И.,    ЕГН **********.

 

II .ИМУЩЕСТВО

Имуществените отношения  по отношение  притежаваните движими вещи  и парични влогове, придобити по време на брака, страните заявяват, че са уредили  с брачен договор, рег. № ***-удостоверени подписи и рег. № ***,том *, № ** – удостоверено съдържание  от Нотариус Св.С. , рег № ** на НК, район на действие  Районен съд -Ш.

III.Страните нямат претенции един към друг за имущество и за издръжка  между тях .

VI ФАМИЛНО ИМЕ - След прекратяването на брака жената ЩЕ ЗАПАЗИ  фамилно се име “И.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 лева.

ОСЪЖДА Н.Т.И., ЕГН **********, пост. адрес: *** и адрес за призоваване: гр. В. , ул.“С. в.“ № * ,вх. * , ет. * , ап.*, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- Шумен,  държавна такса в размер на 40 лв., на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се връчи на молителите, заедно със съобщението за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: