Р Е Ш Е Н И Е

846/25.11.2016г. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На двадесет и пети ноември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2338 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.

Образувано по молба от П.Ж.В., ЕГН ********** за издаване на заповед за защита от домашното насилие спрямо нея и малолетното й дете С. Б. П., ЕГН ********** срещу Б.П.М., ЕГН ********** .В молбата си молителката сочи, че с ответника Б.П.М., ЕГН ********** са живели на съпружески начала до 2013г. и имат едно дете С. Б. П. , ЕГН **********. В молбата се излагат факти за извършен спрямо нея и малолетното дете на ***г. акт на домашно насилие. Моли за налагане на ответника на мерките по чл. 5 ал.1 т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН в максимален срок. В подаден до съда писмен отговор ответникът оспорва всички твърдения. Сочи, че действително живели с молителката на семейни начала около една година, след което се разделили и от съвместното им съжителство имат родено дете – С. . Заявява, че имат постигната спогодба за лични контакти между него и детето. Твърди, че на ***г. отишъл в двора на детска ясла „К.“ за да види детето си, каквото право е имал съобразно нотариално заверената спогодба от ***г. Посочва, че след като е взел детето на ръце, всъщност е получил удари - в тила, в основата на главата и в горната част от гърба, нанесени от молителката П.Ж.В. и от нейната майка – К. Твърди, че в нападението се включила и мед. сестра от детското заведение -Ж..

В съдебно заседание, молителката се явява лично и с адв. П.П., като поддържа молбата. Молителката конкретизира местата за разходки с детето, които желае да бъдат включени в заповедта- детска площадка на ул.“О. М.“ в Шумен ; детска площадка на ул.“С.“№**; Градска градина гр. Шумен ; и улиците до придвижването до тези детски площадки от местоживеенето на майката и детето от ул. С.№ ** гр. Шумен .

Редовно призован, ответникът се явява във второто по делото заседание и с упълномощен представител адв. Б. при ШАК

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Страните съжителствали на семейни начала около една година, от което съжителство имат едно дете С. Б. П., ЕГН **********. На ***г. молителката получила съобщение по телефона, че бащата е взел малолетното дете от детската ясла. Отправила се към яслата и провела телефонен разговор с медицинската сестра, в който била уведомена , че детето е при нея и бащата е в яслата. При пристигането на майката в детската ясла, мед.сестра св.Ж. Г. повела детето към майката, но при минаването им покрай бащата, той грабнал детето и го притиснал. При опита на майката да го вземе, бащата стиснал силно към себе си детето и изблъскал молителката на страна със свободната си ръка, което поведение разстроило малолетното дете и то се разплакало.

За изясняване на случилите се събития описани в молбата и в декларацията на молителката по делото бяха разпитани свидетелите К А., Ж. Г., Г. Г., М. М., Т. Ц., Н.А., М. П. И. и полицейските служители пристигнали по сигнал за скандал –Х.Х., Д. Д.В. и И.П.. Непосредствени очевидци на инцидента сочен от молителката са св. К А. и св. Ж. Г.. Свидетелите Н.А., св. М. И. И. и св. М. М. и Т. Ц. са видели част от събитията. Свидетелите Г. Г. и полицейските служители–Х.Х., Д.В. и И.П. не са преки очевидци на инцидента поради което и техните показания не дават пряка информация за събитията посочени в молбата на молителката. Съдът кредитира показанията на тези свидетели по отношение обстоятелството, че действително на посоченото място и време е възникнал инцидент между страните по повод който са били уведомени служителите на реда .

Свидетелка К А.– майка на молителката, присъствала на инцидента заяви в с.з. , че ответникът изблъскал молителката със дясната си ръка, като същевременно с другата ръка стискал детето, което започнало да пищи. Св.Ж. Г.- мед сестра в детската ясла, очевидец на инцидента сочи, че в момента в който пристигнала майката на детето и повела малолетното за ръка към майката, при минаването покрай бащата, той много енергично станал, грабнал детето и го стиснал. Детето започнало да пищи искайки да отиде при майката, която същевременно се молела на бащата да й го подаде за да го успокои. Свидетелката твърди, че ответникът с дясната си ръка избутал майката и не дал детето, което допълнително разстроило детето. В настаналата суматоха от разправията и плача на детето, то било взето от ръцете на бащата от друга служителка в детската ясла и предадено на медицинската сестра. Съдът кредитира показанията на двете свидетелки за инцидента, относно случилото се между двамата родители, като непротиворечиви. Приема достоверността на показанията на св. К А., тъй като твърденията й се подкрепят и потвърждават от показанията на св. Ж. Г., намираща се в непосредствена близост. Съдът кредитира и показанията на св. Ж. Г. и ги приема за непротиворечиви и последователни, като не споделя становището на проц. представител на ответника, че е налице заинтересованост на тази свидетелка, доколкото същата е запозната с отговорността по чл. 290 от НК.

Съдът кредитира показанията на св. М. И. И. и св.Н.А.. Св. М. И. И. свидетелства за обстоятелствата свързани с начина по който е взето детето от ръцете на бащата и показанията й се подкрепят и от показанията на св.Ж. Г.. Показанията на разпитаната в с.з. проведено на 15.11.2016г., св. Н.А. съдът кредитира относно наблюдаваните от нея събития: „……Детето почна да реве, а те да се дърпат …………………….Детето почна да плаче от ситуацията, която чува ……….………………Медицинската сестра го взе и го даде на другата ……………“.

Св. М. М. в разпита заявява, че на посочената дата е бил заедно с ответника и го е изчаквал извън двора на детската ясла, като е бил на разстояние около 20 метра и описва ситуацията между ответника и молителката различно от горните свидетелки. В тази връзка, доколкото посоченото от св. М. М./ включително и за начина на вземане на детето от бащата/ е в противоречие със показанията на св. М. И. И., св. Ж. Г. и св. К А., съдът не кредитира показанията му за тази част от инцидента. Твърденията на този свидетел относно проявено физическо въздействие върху ответника от страна на молителката и нейната майка, подкрепени от показанията на св.Г. Г., св. Х.Х., св. Д.Д.В. и св. Т.Ц. и за част от изложените факти от показанията на св. И.П., дори да се приемат за достоверни, съдът намира, че са ирелевантни по казуса, доколкото установи, че тези събития са се случили след като вече е било извършено от ответника соченото от молителката действие описано в жалбата – стискането на детето и изблъскването на молителката, което е станало в присъствието на малолетното дете. Това именно поведение съдът намира за акт на физическо и психическо насилие над молителката и акт на психическо насилие над малолетното дете в чието присъствие са извършени действията на ответника. Показанията на св. Т. Ц. съдът не кредитира изцяло, тъй като приема, че този свидетел е наблюдавал събития, евентуално случили се след проявата на акта на домашно насилие описан в жалбата .

За да приеме горната фактическа обстановка и да обоснове извод за осъществено домашно насилие, съдът съобрази приложените писмени доказателства и кредитираните показания на свидетелите св. Ж. Г. и св. К А. св. М. И. И. и Н.А.. Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна: Съгласно легалната дефиниция на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка. Установено е по делото, че молителката и ответника са съжителствали на семейни начала около година и от съжителството си имат дете С. Б. П., ЕГН **********. Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства, съдържат данни за осъществено спрямо молителката и малолетното дете домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в стискане на детето и изблъскване на майката, могат да бъдат характеризирани като психическо и физическо насилие спрямо молителката, а доколкото са извършени в присъствието на малолетното дете, съдът приема, че има психическо насилие и спрямо него. При преценка си съдът съобрази обстоятелството, че данни за осъщественото домашно насилие на датата ***г. се съдържат както в молбата от молителката така в и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, като съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН декларацията се явява доказателствено средство, а съгласно чл.13, ал.3 от същия закон, дори когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Предвид всичко изложено, съдът приема, че спрямо молителката П.Ж.В. е извършено домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН физическо и психическо насилие, а спрямо малолетната С. Б. П., ЕГН ********** е извършено домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН -психическо насилие, поради което те трябва да получат защита срещу извършителя на насилието, чрез издаване на заповед за защита срещу домашно насилие с вписано предупреждение за последиците по чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН от неизпълнението й.

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното, спрямо молителката и малолетното й дете, домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще.

По отношение исканата мярка по чл. 5 ал.1 т. 4 от ЗЗДН за определяне местоживеенето на малолетното дете, съдът съобрази представените по делото доказателства /копие от искова молба по гр. д. № ***г по описа на ШРС/ сочещи, че е налице висящ спор по чл. 127 ал.2 от СК между страните . На основание чл. 5 ал.3 от ЗЗДН съдът намира, че тази мярка не следва да бъде налагана.

По отношение искането за включване в мерките за защита местата за разходки с детето, конкретизирани в първото по делото съдебно заседание, съдът намира искането описано като: „ улиците до придвижването до тези детски площадки от местоживеенето на майката и детето от ул. С.№ ** гр. Шумен“ за неконкретизирано и формално посочено, поради което не следва да бъде включено в мерките за защита .

Съдът намира за неоснователно искането за прилагане на мерките в максимално предвидения законов срок с оглед наведените твърдения за множество подобни случаи на насилие, тъй като безспорни доказателства за това по делото не бяха представени. В подкрепа на този извод на съда е приложеното като доказателство производство по гр. д. № ***/2015г по описа на ШРС, което е прекратено на основание чл. 233 от ГПК при извършен отказ от молителката .

Съдът приема, че защитата следва да се осъществи чрез следните мерки, предвидени в закона:

задължаване на извършителя Б.П.М., ЕГН ********** *** ДА СЕ ВЪЗДЪЖА от упражняване на домашно насилие спрямо П.Ж.В., ЕГН ********** и спрямо малолетното дете С. Б. П., ЕГН ********** двете с адрес: ***.;

забрана на Б.П.М., ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА П.Ж.В. , ЕГН ********** и малолетното дете С. Б. П., ЕГН **********, КАКТО И ОБИТАВАНОТО ОТ ТЯХ ЖИЛИЩЕ, намиращо се в гр.Шумен, ул.”С.” №**, вх.*, ет.* ап.*, И ДЕТСКА ЯСЛА „К.“ в гр. Шумен, находяща се на ул. „Д.„; КАКТО И детска площадка на ул.“О. М.“ в гр.Шумен; детска площадка на ул.“С.“№** в гр. Шумен; Градска градина на гр. Шумен.

Срокът, за който се налага втората мярка, следва да бъде определен на минималния предвиден в закона, а именно три месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с оглед чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.

Относно размера на наказанието „Глоба”, което, съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, съдът е длъжен да наложи на извършителя, съобрази тежестта на извършеното от Б.П.М. с ЕГН **********, като определи в размер на минимално предвидения в закона 200,00 лева.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на молителката сумата от 500лв. представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.3 от ЗЗДН, съдът

Р Е Ш И :

ЗАДЪЛЖАВА Б.П.М., ЕГН ********** *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от упражняване на домашно насилие спрямо П.Ж.В., ЕГН: ********** и спрямо малолетното дете С. Б. П., ЕГН **********, двете с адрес: ***..

ЗАБРАНЯВА на Б.П.М. , ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА П.Ж.В., ЕГН ********** и малолетното дете С. Б. П., ЕГН **********, КАКТО И ОБИТАВАНОТО ОТ ТЯХ ЖИЛИЩЕ, намиращо се в гр.Шумен, ул.”С.” №**, вх.*, ет.* ап.*, И ДЕТСКА ЯСЛА „К.“ в гр. Шумен, находяща се на ул. „Д.„ , КАКТО И детска площадка на ул.“О. М.“ в гр.Шумен ; детска площадка на ул.“С.“№** в гр. Шумен; Градска градина на гр. Шумен за срок за срок от три месеца, на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.

На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, НАЛАГА на Б.П.М. с ЕГН ********** „ГЛОБА” в размер на 200,00 лева.

На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗДАДЕ на П.Ж.В., ЕГН ********** и С. Б. П., ЕГН ********** ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Б.П.М., ЕГН ********** на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта, ще бъде задържан на осн. чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ОСЪЖДА Б.П.М., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Б.П.М., да заплати на П.Ж.В. сумата от 500лв., представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН, преписи от решението и заповедта ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните и на РУ гр. Шумен.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред Шуменски окръжен съд.

Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Районен съдия: