Р Е
Ш Е Н
И Е
901/15.12.2016г.
Шуменският районен съд, XIІІ състав
на дванадесети декември 2016 година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар: С. Л.
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 2362/2016г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно
съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и от Кодекса
на труда.
Искова молба от пълномощник на В.Н.В., ЕГН : **********,
с адрес *** срещу “****” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ****, със седалище и адрес на
управление – гр. ****. Ищецът сочи, че се намирала в трудово правоотношение, с
ответника, за длъжността “Специалист труд и работна заплата, човешки ресурси” в
отдел „Финансово счетоводен“, прекратено със заповед № 6/25.07.2016г., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – непритежаване на необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Претендира
признаване незаконността на уволнението, неговата отмяна, възстановяване на
предишната работа, обезщетение за времето, през което е останала без работа, за
6 месеца /5556 лева/ и законна лихва върху нея за периода от уволнението до
предявяване на иска в размер на 325 лева и от тогава до окончателното плащане,
както и разноските в производството.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, вземайки
становище, както по допустимостта и основателността на предявените искове, така
и по фактите на които се основават. Признава, че между него и ищцата е
съществувало твърдяното в ИМ правоотношение, прекратено на посоченото
основание. Сочи, че уволнението е законосъобразно. Иска отхвърляне на исковете
и присъждане на разноски, евентуално прихващане с изплатени и обезщетения по КТ
и КТД – 927,52 лева и 6492,64 лева.
В открито съдебно
заседание страните лично/ищцата/ и с представители, поддържат заявеното в
исковата молба и отговора.
Така предявените
искове са допустими, разгледани по
същество са неоснователни, по
следните съображения :
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното
от фактическа страна:
Не се спори от
страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата
изпълнявала длъжността „специалист труд и работна заплата, човешки ресурси“,
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, със заповед № 6/25.07.2016г.,
връчена на същата дата. Длъжностната характеристика, с която се въвежда
изискване на длъжността за вид и равнище на образование – висше икономическо,
била утвърдена и връчена на ищцата също на 25.07.2016г..
Не са посочени
съответно събрани доказателства, които да обосноват изводи в насока оборване презумпцията
от чл. 8, ал. 2 на КТ.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – За законността на уволнението по чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ е необходимо да са на лице следните предпоставки – съществува
несъответствие между притежаваното от работника образование или професионална
квалификация и изискванията за изпълняваната работа.
В конкретния случай
предвид приложените писмени доказателства посочените са налице. Право на
работодателя е да установява изискванията към работника за изпълнение на
работата, като това право не подлежи на съдебен контрол, от където и следва, че
работодателят въобще не е необходимо да установява, нито в акта за прекратяване
на правоотношението, нито в съдебен процес, причините да въведе или промени
конкретни изисквания за образование или квалификация, или настъпили във времето
изменения в тях, най-малко поради това, че е възможно да са предстоящи. Поради
това и основните ищцови аргументи за незаконност на извършеното уволнение са
несъстоятелни – без значение е колко време преди въвеждане на ново изискване, в
случая за по висока степен образование, работникът е изпълнявал същата работа,
нито дали новото изискване е отразено в щатно разписание, а и ищцата изпълнява
тази длъжност от 01.03.2014г. – л. 98 от ЛТД. Последното би било относимо, при
случаи, когато в предприятието повече от един работник изпълняват една и съща
работа, съответно необходимо би било новите изисквания да важат за всеки от
тях, какъвто настоящият случай, не е. Въведеното изискване не е в противоречие
нито с индивидуален или колективен трудов договор, нито с нормативен акт. Никое
от приложените писмени доказателства, не установяват недобросъвестност на
работодателя, напротив отношението му към ищцата е било даже добронамерено – дадено
и е съгласие за обучение без откъсване от работа/свързано с възможност за
ползване на допълнителни отпуски/, въпреки установени пропуски в работата, в
дисциплинарни производства. Както е посочени и в протоколни определения по
делото, ирелевантно е, какво е било отношението на работодателя към други
работници – добросъвестно или не.
Изложеното налага
извода за наличие на всички предпоставки, за законност на уволнението на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради което искът, с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да се отхвърли, като неоснователен.
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
– само поради характера на съединяване
на настоящия иск, с този по т. 1 на посочения текст, същият следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – същият не е доказан по основание,
предвид изхода на другите два, и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, ищеца следва да заплати на ответника сумата от 495 лева
разноски в производството на настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско
възнаграждение и такова за вещо лице.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Н.В.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу “****” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ****, със
седалище и адрес на управление – гр. ****, искове, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за признаване на уволнението на В.Н.В., ЕГН : **********,
извършено със заповед № 6/25.07.2016г., на посоченото в нея основание – чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ, за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност – “Специалист труд и работна заплата, човешки
ресурси” в отдел „Финансово счетоводен“, при “****” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ****
и осъждане на ответника да и заплати обезщетение за времето, през което е
останала без работа, поради уволнението, в размер на 5556 лева(за период от 6 месеца) и 325 лева законна
лихва върху тази сума за периода 26.07.2016г. – 26.09.2016г., в едно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и
разноските в производството, като неоснователни.
ОСЪЖДА В.Н.В., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на “****” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ****, със седалище и
адрес на управление – гр. ****, сумата от 495 лева разноски в производството на
настоящата инстанция.
Решението подлежи
на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, от 16.12.2016г.,
съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: