Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

936/27.12.2016г. , гр. Шумен  

Шуменският районен съд, в публичното заседание на петнадесети декември    , през две хиляди и шестнадесета    година , в състав :  

                                                                                            СЪДИЯ:   Зара Иванова  

при секретаря  А. П. , като разгледа докладваното  от  районният  съдия  бр.д. №2367 по описа за 2016  г., за да се произнесе взе предвид:  

Производство по  чл.50  от СК

Делото е образувано въз основа на искова молба депозирана от И.Ж.Д. , ЕГН: **********, със съдебен адрес ***  срещу В.Я.Д. , ЕГН :********** с  адрес ***  , с която моли бракът им да бъде прекратен  по исков ред , по вина на ответницата   . Впоследствие страните заявяват  , че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака им по взаимно съгласие . Представят изготвеното споразумение по чл.51 от СК и молят да бъде одобрено от съда . Във връзка с горното молят съда , по реда на чл.214 ал.1 от ГПК  да допусне промяна в правното основание на иска, като същият се счита заведен по реда на чл.50 СК.

С оглед  становището на страните, съдът с протоколно определение от 15.12.2016г. , на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на основанието на първоначално предявения иск от чл.49 от СК на чл.50 от СК .

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: от Удостоверение за сключен граждански брак  , издадено въз основа на Акт  №*** г. на Община Д.       е видно , че страните са съпрузи от 14.05.1978 г.  

Съдът констатира  , че молбата за допускане на развод по взаимно съгласие е процесуално допустима , от друга страна споразумението по чл.51 от СК е пълно , уредени са всички лични отношения между съпрузите . Те твърдят , че родените от брака деца са пълнолетни и поради липсата на доказателства в обратен смисъл , съдът приема горното обстоятелство за доказано . Постигнатото между съпрузите съгласие  отговаря на  изискванията на закона и морала ,   поради което няма пречки за одобряването му.

С оглед доходите на страните и на основание чл.6 т.3 от Тарифа  за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 40 лева , от които 25 лева предварително са внесени от мъжа  , остатъкът до пълния размер , а именно 15 лева е дължим от жената .  

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И:

ПРЕКРАТЯВА  сключения на 14.05.1978 г.   , с  Акт  №*** г. на Община Д.   , ГРАЖДАНСКИ БРАК   между И.Ж.Д. , ЕГН: **********, със съдебен адрес ***   и В.Я.Д. , ЕГН :********** с  адрес ***   ,    ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ .

УТВЪРЖДАВА  постигнатото между  И.Ж.Д. , ЕГН: **********, и В.Я.Д. , ЕГН :**********  , споразумение по чл.51 от СК  както следва:

·        След прекратяване на брака съпругата В.Я.Д. , ЕГН :**********    ЗАПАЗВА  брачното си фамилно име  Д. 

·        След прекратяване на брака страните НЕ СИ ДЪЛЖАТ ИЗДРЪЖКА .

 

ОСЪЖДА В.Я.Д. , ЕГН :********** да заплати в полза на ВСС , по сметка на ШРС , сумата 15 (петнадесет) лева , представляваща остатъка от определената държавна такса .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

СЪДИЯ: