Р Е Ш Е Н И Е

 

864/1.12.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На двадесет и девети ноември                              две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:                      Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2394 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Производството е образувано на основание чл.49 от Семейния кодекс по повод депозирана искова молба от Н.Ф.Й.  с ЕГН ********** с адрес ***,  чрез адв. И.Г.Т. от ШАК, съдебен адрес *** срещу Л.А.М. с ЕГН ********** ***. В молбата ищцата излага, че бракът между страните е непоправимо и дълбоко разстроен, като моли съда да бъде прекратен, без  произнасяне по вината. Страните имат родено едно дете – син Е., роден на ***г. Моли упражняването на родителските права да бъде присъдено на нея, като бъде определено местоживеенето на детето на нейния адрес. Моли да бъде определен режим на лични контакти на бащата с детето, като ответника бъде осъден да заплаща и месечна издръжка в размер на 120 лв. Желае възстановяване на предбрачното си фамилно име.

В срока на писмен отговор не е постъпил такъв от ответника.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. Т. от ШАК. Прави се доказателственото искане съдът да одобри предложено от страните споразумение, като премине от развод по исков ред в производство по развод по взаимно съгласие.

В съдебно заседание ответника се явява лично, като моли съда да утвърди постигнатото между него и ищцата споразумение.

          Съдът е допуснал в съдебно заседание изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Л.М. и Н.Й. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 30.05.2003 г. в гр. Истанбул, Турция,  за което обстоятелство бил съставен Акт за граждански брак № *** от длъжностното лице по гражданско състояние при Община – гр.Шумен. От брака си имали родено едно дете – син Е. Й.  – роден на ***г. в гр.Бакъркьой, Турция. В съдебно заседание  заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.    

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства,  като съдът приема от правна страна следното: От материалите по делото и от изявленията на страните направени в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно местоживеенето на детето, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето,  семейното жилище и  фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака,  е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че изявлението  на Л.М. и Н.Й. се явява основателно и следва да бъде уважено, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно реализираните от страните доходи, но доколкото същите са в трудоспособна възраст и липсват данни за влошено здравословно състояние, то  счита, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. Страните са се споразумели пълния размер на държавната такса да бъде поет от молителката, поради което същата следва да заплати държавна такса в размер на 15 лв. за решаване на делото. Молителят дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката по отношение на детето в размер на 86.40 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

 Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Л.А.М. с ЕГН ********** и Н.Ф.Й. с ЕГН **********, сключен в гр. Истанбул, Турция, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № *** от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния смисъл:

І. Родителските права върху роденото от брака малолетно дете – Е. Й.   с ЕГН ********** се предоставят на майката Н.Ф.Й. с ЕГН **********,  като местоживеенето на детето е при майката, на адрес с. *****;

ІІ. На бащата Л.А.М. с ЕГН ********** се определя следния режим на  лични контакти с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца,  от 10.00 часа в събота  до 16.00 часа в неделя, с преспиване;  един месец, през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;

ІІІ. Бащата Л.А.М. с ЕГН ********** ще заплаща на малолетния Е. Й. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Ф.Й. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева), платима до 30-то число на месеца, за който се дължи,   ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпването на законна причина, изменяща или прекратяваща правото на издръжка;

ІV. Семейното жилище към момента е напуснато и от двамата молители и никой няма претенции за ползването му;

V. След прекратяване на брака молителката Н.Ф.Й. с ЕГН **********  възстановява предбрачното си фамилно име - Н..

VІІІ. Направените по делото разноски остават в тежест на страните, така както са направени;

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 лв. (четиридесет лева). 

ОСЪЖДА Н.Ф.Й. с ЕГН **********  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския районен съд държавна такса в размер на 15 лв.(петнадесет лева), както и 5 лв. (пет лева) при евентуално издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Л.А.М. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския районен съд държавна такса върху размера на определената месечна издръжка в размер на 86.40 лв.(осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки), както и 5 лв. (пет лева) при евентуално издаване на изпълнителен лист.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: