Р Е Ш Е Н И Е
909/19.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, девети състав, в публично заседание проведено на тринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т.Т.,
като разгледа докладваното от съдията ГД № 2482/2016 г., по описа на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Р.Ж.Р., против „Трансконтинентал
холдинг“ ООД гр. Шумен, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с
правно основание, както следва:
1. чл. 128, ал.
2 КТ, за осъждане ответникът да плати трудово възнаграждение на работника за
извършена работа през периода от 01.06.2016г. до 12.06.2016г., ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на иска до окончателно плащане.
2. чл. 86 ЗЗД,
за осъждане ответникът да плати мораторна лихва върху сумата 178.85 лева, в
размер на 3.83 лева, за период от 23.07.2016г. до подаване не исковата молба,
ведно със законна лихва върху главницата от подаване на иска до окончателно
плащане
3. чл. 221, ал.
1 КТ, за осъждане ответникът да плати обезщетение на ищеца, в размер на 1
350.72 лева равняващо се на брутното му трудово възнаграждение за три месеца,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска до окончателно
плащане.
4. чл. 224, ал.
1 КТ, за осъждане ответникът да плати обезщетение на ищеца, в размер на 184.19
лева за девет дни неползват платен годишен отпуск за текущата 2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на иска до окончателно плащане.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения:
Ищецът бил в
трудово правоотношение с ответника, което е прекратено, със заповед №
34/13.06.2016 г., по описа на Трансконтинентал холдинг“ ООД – Шумен, на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поР.забавено изплащане на заплати за
отработени месеци. Счита, че работодателят му дължи сумата 182.68 лева,
включваща работна заплата, за периода от 01.06.2016г. до 12.06.2016г., в размер
на 178.85 лева и мораторна лихва върху тази сума, в размер на 3.83 лева, за
период от 23.07.2016г. до подаване не исковата молба, както и законна лихва
върху главницата от подаване на иска до окончателно плащане; сумата 1 350.72
лева обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за три месеца,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска до окончателно
плащане и сумата 184.19 лева обезщетение за девет дни неползват платен годишен
отпуск за текущата 2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на иска до окончателно плащане. Претендира разноски.
Въпреки
предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В хода на
проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител
адв. Василева от ШАК, поддържа предявените искове и моли за постановяване на положително
решение по делото. Прави искане за изменение цената на предявените искове
съобразно приетата съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 214, ал. 1
ГПК.
Ответникът
„Трансконтинентал холдинг“ ООД, редовно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител. Моли да бъде постановено решение съобразно заключението
на вещото лице.
Съдът, като взе предвид събраните по надлежния ред доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните, като
доказателства по делото, Трудов договор №09/15.04.2014 г. и Трудова книжка,
серия „З“ № 103052, се установява че ищецът е работил в ответното дружество,
считано от 15.04.2016 г. на длъжност „портиер“. С Допълнителни споразумения от
01.11.2014 г. и от 01.01.2015 г. на ищецът е било променяно трудовото
възнаграждение. Със Заповед № 34/13.06.2016 г., считано от 13.06.2016 г.
трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ –
поР.забавено изплащане на трудовото възнаграждение. По делото е изслушано
заключение, изготвено от вещото лице Р.В. по назначената съдебно-счетоводна
експертиза /от лист 28 до лист 31 по делото/. Същото не е оспорено от страните
и е прието от съда.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл.
12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:
1.По иска, с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ.
От горните факти
и съобразно разпределената от съда, в доклада по чл. 146 ГПК, доказателствена
тежест, съдът приема за доказано, че в исковия период ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответника. Същият е изпълнявал трудовите си задължения
добросъвестно, с оглед установената презумпция от чл. 8, ал. 2 КТ, поР.което за
ответника е възникнало задължението да заплаща уговореното трудово
възнаграждение, следователно искът е основателен по същество. С оглед
установяване на точния размер на неизплатеното трудово възнаграждение, съдът се
съобрази с приетата съдебно-счетоводна експертиза. От същата се установява, че
размерът на начислената по ведомост, но неполучена от ищеца заплата, за периода
от 01.06.2016 г. до 12.06.2016 г., е в размер на 133.05 лв., т. е. искът се
явява основателен и по размер, поР.което следва да се уважи.
2.По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В описаните
по-горе трудов договор и допълнителни споразумения, страните са уговорили
изрично, че месечното трудово възнаграждение се дължи до 30-то число на всеки
следващ месец, като от този момент работодателят изпада в забава. Съобразявайки
се с последното и приетата съдебно - счетоводна експертиза се установи, че
обезщетението за забавено плащане на гореописаното трудово възнаграждение е в
общ размер на 2.73 лева, искът се явява основателен и по размер.
3.По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника
или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 3а
КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочното трудово правоотношение.
Претенцията на ищеца не е оспорена от ответника. От заповедта за прекратяване
се установи, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 КТ, като в същата изрично е записано, че обезщетение в размер на три брутни
трудови възнаграждение, се дължи на работника на основание чл. 221, ал. 1 КТ, в
размер на 1215.65 лв.. Съобразно приетата ССчЕ и предвид претенцията на ищеца
за заплаща на обезщетение в този размер съобразно правилата на чл. 228 КТ,
съдът намира иска за основателен, предвид което следва да бъде уважен.
4.По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск. По се установи, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, като
в заповедта за прекратяване е вписано, че му се дължи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск през 2016 г. за 9 работни дни. Дължимостта на
обезщетението не се оспорва от ответника. От приетата заповед № 34/13.06.2016
г. и приетата ССЕ се установява, че начисленото от работодателя обезщетение по
чл. 224 КТ за 9 дни платен годишен отпуск е в размер на 165.77 лв. По делото
липсват доказателства относно изплащането на претендираната сума от ответника и
доколкото претенцията е за сумата от 165.77 лв. следва да бъде уважен в този
размер.
Относно разноските:
Искането на
ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото, придружено с
доказателства за действително реализирани такива под формата на заплатено
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат е основателно, поР.което
следва да бъде уважено съобразно уважената част от исковете, в размер на 350.00
лева. Съгласно формираната воля на съда по предявените искове ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт,
сумата в размер на 200.00 лева, представляващи дължимата държавна такса върху
уважените обективно кумулативно съединени искове за главници и мораторни лихви,
изчислени на основание чл. 72, ал. 1 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа № 1 за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК, както и сумата от 100 лв. разноски по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съдът счита, че
следва да се допусне предварително изпълнение на решението, както в частта
относно искът по чл. 128, ал. 2 КТ, с която се присъжда възнаграждение за
работа, така и в частите относно исковете с правно основание чл. 224, ал. 2 КТ и
чл. 221, ал. 1 КТ, за присъждане обезщетения за работа, ведно с дължимите
лихви, на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК.
Водим от горното
Шуменски районен съд
Р Е Ш И
Осъжда „Трансконтинентал-холдинг“
ООД, с БУЛСТАТ: ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище” №
1, хотел „Шумен“, да плати на Р. Ж.Р., с ЕГН: ********** ***, сумата 133.05 лв.
(сто тридесет и три лева и пет стотинки), представляща трудово възнаграждение
на работника за извършена работа през периода от 01.06.2016 г. до 12.06.2016 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от подаване на иска – 07.10.2016 г. до
окончателно плащане, на основание чл. 128, ал. 2 КТ.
Осъжда
„Трансконтинентал-холдинг“ ООД, с БУЛСТАТ: ***, седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, пл. „Оборище” № 1, хотел „Шумен“, да плати на Р. Ж.Р., с ЕГН: **********
***, сумата 2.73 лв. (два лева и седемдесет и три стотинки), представляваща
мораторна лихва върху сумата 133.05 лв., за периода от 23.07.2016 г. до
07.10.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, от датата на подаване
на иска - 07.10.2016 г. до окончателно плащане, на основание чл. 86 ЗЗД.
Осъжда
„Трансконтинентал-холдинг“ ООД, с БУЛСТАТ: ***, седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, пл. „Оборище” № 1, хотел „Шумен“, да плати на Р. Ж.Р., с ЕГН: **********
***, сумата 1 215.65 лв. (хиляда двеста и петнадесет лева и шестдесет и пет
стотинки), представляваща обезщетение на ищеца равняващо се трудовото му
възнаграждение за три месеца, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на иска - 07.10.2016 г. до окончателно плащане, на основание
чл. 221, ал. 1 КТ.
Осъжда
„Трансконтинентал-холдинг“ ООД, с БУЛСТАТ: ***, седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, пл. „Оборище” № 1, хотел „Шумен“, да плати на Р. Ж.Р., с ЕГН: **********
***, сумата 165.77 лв. (сто шестдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки),
представляваща обезщетение за неизползвани двете дни платен годишен отпуск, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на иска – 07.10.2016 г. до
окончателно плащане, на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
Осъжда
„Трансконтинентал-холдинг“ ООД, с БУЛСТАТ: ***, седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, пл. „Оборище” № 1, хотел „Шумен“, да плати на Р. Ж.Р., с ЕГН: **********
***, сумата 350.00 лева (триста и петдесет лева), представляваща реализирани от
ищеца съдебно деловодни разноски в хода на делото под формата на заплатено възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат, съобразно уважената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда
„Трансконтинентал-холдинг“ ООД, с БУЛСТАТ: ***, седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, пл. „Оборище” № 1, хотел „Шумен“, да плати в полза на Държавата, към бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС Шумен с IBAN ***
„Алианц България“ АД – Шумен сумата 100.00 лева, (сто лева) разноски по
допусната съдебно - счетоводна експертиза и по
сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при
ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 200.00 лева (двеста лева)
държавни такси и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Постановява предварително
изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал.1 ГПК в частта, относно
присъдените суми за възнаграждения и обезщетения за работа, ведно с дължимите
лихви.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването
му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: