Р Е Ш Е Н И Е

 

25.11.2016 год.,          Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд                                                            седми състав

На 24 (двадесет и четвърти) ноември                                        Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                       Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2670 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

            В молбата си до съда молителите Р.В.К. и М.Т.К. излагат, че са съпрузи от 16.02.2014 година. По време на брака си имали родени две деца – В. и И., родени на *** година. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

            В съдебно заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 16.02.2014 г., когато с акт №***/16.02.2014 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен, сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца –                  В.М.К. и И.М.К., родени на *** г. в гр. Шумен, видно от удостоверения за раждане, изд. въз основа на актове за раждане №№***,***/10.05.2014 г., съставени от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен.

            Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, в състояние е да защити интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което следва да бъде утвърдено.

            На осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите. Молителят К. следва да заплати държавна такса върху размера на определените издръжки, в общ размер 172,80 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът  

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 16.02.2014 г. с акт №***/16.02.2014 г. съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен, между М.Т.К. с ЕГН **********,*** и Р.В.К. с ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адресат – адв. С.С. ***, офис 10, ПО ВЗАИМНО  СЪГЛАСИЕ.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между М.Т.К. и Р.В.К. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

            1След прекратяване на брака Р.В.К. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – В.

            2. Местоживеенето на роденото от брака дете В.М.К. с ЕГН ********** се определя – при майката – Р.В. ***. Упражняването на родителските права по отношение на детето В.М.К. се предоставя на майката Р.В.В.

            4. Определя се режим на лични отношения на бащата М.Т.К. с детето В.М.К. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя /с преспиване/; петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и по всяко друго време по споразумение между родителите, при предварителна уговорка.

            5. Бащата М.Т.К. с ЕГН ********** се задължава да заплаща на детето В.М.К. с ЕГН **********, чрез неговия родител и законен представител Р.В.В., месечна издръжка в размер на 120,00 (сто и двадесет) лева, считано от 25.11.2016 г., до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като издръжката се дължи до пето число на текущия месец.

            6. Местоживеенето на роденото от брака дете И.М.К. с ЕГН ********** се определя – при майката – Р.В. ***.

            7. Упражняването на родителските права по отношение на детето И.М.К. се предоставя на майката Р.В.В.

            8Определя се режим на лични отношения на бащата М.Т.К. с детето И.М.К. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя /с преспиване/; петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и по всяко друго време по споразумение между родителите, при предварителна уговорка.

            9. Бащата М.Т.К. с ЕГН ********** се задължава да заплаща на детето И.М.К. с ЕГН **********, чрез неговия родител и законен представител Р.В.В., месечна издръжка в размер на 120,00 (сто и двадесет) лева, считано от 25.11.2016 г., до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като издръжката се дължи до пето число на текущия месец.

            10. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „***” № 4, ет. 1, ап. 2, собственост на роднини на Р.В.В., след прекратяването на брака СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на Р.В.В., заедно с децата В. и И., като М.Т.К. го е напуснал и няма претенции за ползването му.

11. Молителите не си дължат взаимно издръжка след прекратяването на брака.

12. По време на брака молителите не са придобивали право на собственост върху недвижими имоти, движими вещи и влогове. 

13Молителите приемат в отношенията помежду си, че разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса по чл. 6 от ТДТКСС по ГПК се поемат от молителката Р.В., а молителят М.К. поема разноските за държавни такси по чл. 7, т. 2 от Тарифата.

 

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА М.Т.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА Р.В.В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.

ОСЪЖДА М.Т.К. да заплати държавна такса върху размера на определените издръжки общо в размер на 172,80 лв. (сто седемдесет и два лева и 80 стотинки).

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.  

 

                                                                                          Районен съдия: