Р Е Ш Е Н И Е

 

862/1.12.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На двадесет и девети ноември                              две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:                      Председател: Жанет Марчева  

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2768 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Производството е образувано на основание чл.50 от Семейния кодекс.

            Депозирана е молба от Д.Т.Н. с ЕГН ********** с адрес *** и Х.З.Н. с ЕГН ********** с адрес *** и двамата чрез адв. К.П. ***. Молителите  излагат, че са законни съпрузи, като сина им е навършил пълнолетие. Твърдят, че към настоящия момент взели взаимно решение за развод, като желанието им за това било твърдо и непоколебимо. Това пораждало необходимостта да бъдат уредени всички въпроси относно движимите вещи, семейното жилище,  фамилното име на жената, издръжката помежду им. Молят съда да постанови решение, с което утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.

Двамата молители се явяват лично в съдебно заседание, заедно с адв. П. от ШАК.  Молят съда да утвърди споразумението и го поддържат изцяло.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становището  на молителите, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Молителите били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 18.10.1992г. в гр.Шумен,  за което бил издаден Акт за граждански брак № ***** От брака си имали родено едно дете – син Н.Д. Т., роден на ***г., към момента навършил пълнолетие. Семейното жилище, собественост на бащата на молителя било напуснато от молителката и за в бъдеще  ще се ползва само от съпруга. Страните не притежавали общо недвижими вещи, парични влогове, като не са им правени и дарения на значителна стойност от техни близки. Декларират, че  движимите вещи са поделили извънсъдебно, като в дял на молителя желаят да се постави МПС „Нисан“.  В молбата се излага желание от молителката да възстанови предбрачното си фамилно име – А.. Молителите нямат претенции и за издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.    

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите, фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака,  е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Д. и Х. Н.   се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса, която следва да е в размер на 40 лв.  Съдът констатира, че при образуване на делото е заплатена държавна такса в горния размер. В същото време Н.  дължи държавна такса върху присъдения в дял лек автомобил в  размер на 4 лева, а молителката държавна такса в размер на 1 лев,  както и по 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

  

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Д.Т.Н.  с ЕГН **********  и Х.З.Н. с ЕГН **********, сключен с Акт за граждански брак № ***, съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при Община – гр.Шумен  ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

           І. Молителите декларират, че семейното жилище, находящо се в с. ***** се предоставя за ползване на Д.Т.Н. с ЕГН **********, като молителката го е напуснала и няма претенции за ползването му;

          II. В ДЯЛ на Д.Т.Н. с ЕГН **********  се поставя придобития по време на брака  ЛЕК АВТОМОБИЛ  марка “Нисан” модел ”Примера” с ДК № Н 23 63 ВН, рама ***, двигател ***, като той става едноличен собственик на същия.

По застрахователна оценка стойността на автомобила е в размер на 200 лв.

За уравнение на дела си молителката получава сума в размер на 100 лв.;

           ІIІ. Молителката след прекратяване на брака възстановява предбрачното си фамилно име -  А..

           ІV. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.  

           ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 (четиридесет) лева, като констатира, че е внесена в пълен размер по делото.

ОСЪЖДА Д.Т.Н. с ЕГН **********  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 2 лв. (два лева), представляваща държавна такса за присъдения му в дял лек автомобил, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.   

ОСЪЖДА Х.З.Н.  с ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер на  1 лв. (един лев) държавна такса върху формирания й дял, както и 5 (пет лева) такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

            Съобщението за изготвеното решение да се връчи на молителите чрез адв. К.П. от ШАК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: