Р Е Ш Е Н И Е

899/14.12.2016г., гр.Шумен

Шуменският районен съд, единадесети състав

На четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година

В открито заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

ГД №2858 по описа за 2016 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.12 и сл. от ЗЗДН.

Настоящото производство е образувано въз основа на депозирана в ШРС искова молба от Р.К.А., с ЕГН********** срещу В. С.А., с ЕГН**********, в която посочва, че ответникът е нейн съпруг, както и че упражнява спрямо нея домашно насилие. Твърди, че последният акт на домашно насилие спрямо нея е бил на 16.11.2016 год., когато ответникът след употреба на алкохол отново я тормозел, посягал да я бие и й отправял вербални атаки. Моли спрямо него да бъдат взети мерки по ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката се явява лично, като поддържат молбата.

Ответникът в съдебно заседание се явява лично, като счита, че молбата е неоснователна.

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Р.К.А. e съпруга на ответника В. С.А.. Ответникът често злоупотребявал с алкохола, при което ставал агресивен. Поведението му се изразявало в отправяне на обиди, заплахи срещу телесния интегритет на ищцата и опити за физическо насилие. Последният акт на насилие бил на 16.11.2016 год., когато ответникът отново се прибрал пиян в дома им и отново посегнал да я удари. В съдебно заседание ищцата заявява , че след посочената дата е имало и други актове на насилие спрямо нея, осъществени от ответника, като дори се опитал да я удари с парче дърво.

Въз основа на молбата на ищцата за произнасяне със Заповед за незабавна защита, с Определение от 25.11.2016 год. съдът е издал Заповед за незабавна защита. Същата е била получена от ответника на 05.12.2016 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от приложената и приета в съдебно заседание Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, както и от първоначално подадената такава на 25.11.2016 год.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото става ясно, че ответникът е съпруг на ищцата, поради което последната се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.1 от ЗЗДН. Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се сочи, че последните действия на ответника са извършени на 16.11.2016 год., а молбата е депозирана в деловодството на ШРС на 21.11.2016 год., т.е. преди изтичане на едномесечния срок. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.

Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо ищцата домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в отправяне на обидни думи и заплахи, опити за физическо насилие, изразяващо се в опит да бъде ударена ищцата могат да бъдат характеризирани като физическо и психическо насилие спрямо ищцата. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че конкретни данни в тази насока се съдържат в депозираната от страна на ищцата молба и в декларацията по чл.9, ал.2 от ЗЗДН, а съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН декларацията се явява доказателствено средство, като съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от същия закон, съдът издава заповед за защита дори и само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3, когато няма други доказателства.

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо ищцата домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще. С оглед характера на упражненото спрямо ищцата домашно насилие съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДН, а срока на мерките по чл.5, ал.1, т.2 и 3 от ЗЗДН следва да бъде в размер на минимално предвидения в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно 3 месеца. При определя срока на наложените мерки съдът съобрази изложените по-горе обстоятелства и характера на упражненото спрямо ищцата насилие. При преценка на мерките, които ищцата желае да бъдат наложени, съдът съобрази обстоятелството, че последната мярка, а именно забрана на ответника да доближава работното место на същата не е достатъчно конкретизирана, доколкото не е посочен конкретен адрес, на който същата осъществява трудовите си функции, поради което същата не може да бъде наложена.

Освен това на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът съобрази обстоятелството, че на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на А. да бъде наложена глоба в минималния, предвиден в закона размер, а именно 200 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват доказателства за неговото материално състояние, но доколкото същият е пенсионер и няма данни за влошено здравословно състояние, би следвало да се приеме, че същият има сигурни и гарантирани доходи от пенсия.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:

1.ЗАДЪЛЖАВА В. С.А., с ЕГН********** да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо Р.К.А., с ЕГН**********.

2.ОТСТРАНЯВА В. С.А., с ЕГН********** от съвместно обитаваното с Р.К.А., с ЕГН********** *** за срок от 3 /три/ месеца.

3.ЗАБРАНЯВА на В. С.А., с ЕГН********** да се доближава до Р.К.А., с ЕГН********** и до обитаваното от нея жилище, находящо се в с.Ц. б., област Ш., ул.”Т.” №4 за срок от 3 /три/ месеца.

НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на В. С.А., с ЕГН********** глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА В. С.А., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ-Ш. към ОД на МВР - гр.Ш.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУ-Ш. към ОД на МВР – гр.Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: