1661/21.6.2016г.
Шуменски районен съд, в закрито
заседание на двадесет и първи юни две
хиляди и шестнадесета година, в състав
Районен съдия : Пл. Недялкова
като разгледа докладваното от районният
съдия гр. д. №2638 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д. №601/2008г. на РС – Шумен е било
образувано по предявени от Национална служба „Полиция“ срещу А.Д.Х., ЕГН********** искове с правно основание чл.79 от ЗЗД, във вр. с
чл.146 ал.1 от ЗМВР/отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД. С определение от 10.09.2008г.
Национална служба „Полиция“ е заличена като ищец в производството и е било
конституирано Министерство на вътрешните работи.
С решение №307/07.10.2015г. по гр.д.
№1146/2005г. по описа на ВКС е обезсилено
решение от 25.04.2012г. по гр.д. №529/2011г.- на ОС – Шумен и потвърденото
с него решение от 11.03.2011г. по гр.д. №601/2008г. на РС – Шумен. Касационната инстанция е констатирала нередовност на исковата молба,
поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения,
сочещи на правен интерес да се търси защита от определено лице и петитума,
поради което обжалваното решение и
потвърденото с него първоинстанционно решение са обезсилени. Делото е върнато
за ново разглеждане с указания исковата молба да бъде оставена без движение с
оглед отстраняване противоречието между обстоятелствената част и петитума й.
Във връзка с дадените указания с решението на ВКС, с определение №2896 от
15.10.2015г. по гр.д. №2638 по описа за 2015 г. настоящият съдебен състав е
оставил исковата молба без движение като е дал седемдневен срок на ищцовата
страна – МВР, да отстрани констатираните нередовности.
На 23.10.2015г. е постъпило искане от
Академията на МВР,гр. София, представлявана от ректора Б. И. Ч.,
с искане Академията на МВР да замени ищеца Министерство на вътрешните работи по
гр.д. №2638/15г. по описа на ШРС. В случай, че някоя от първоначалните страни
не се съгласи с искането за замяна на ищеца, прави алтернативно искане за главно встъпване като предявява иск против
ищеца Министерство на вътрешните работи и
против ответника А.Д.Х. за
заплащане на претендираната с исковата молба сума.
На 26.10.2015г. и 18.12.2015г. са постъпили молби рег.
№14662/26.10.2015г. и рег. №17790/18.12.2015г. от ищеца по делото Министерство
на вътрешните работи, в които изразява становище по направеното искане, а
именно че са съгласни искът да бъде изменен, чрез замяна на ищеца по делото
с Академията на МВР - гр.София. Не се
противопоставят и на искането за главно встъпване на Академията на МВР.
С определение №626 от
02.03.2016г. настоящият съдебен състав е
оставил без движение молбата на Академията на МВР – гр.София, с която се прави
искане за главно встъпване като е предоставен срок за отстраняване констатирани нередовности, а именно да предяви с обща или
с отделни искови молби претенциите си срещу
ищеца и ответника по първоначалните искове.
На 29.03.2016г. от Академията
на МВР е депозирана обща искова молба, с която срещу МВР и А.Д.Х. са предявени
осъдителни искове с общ петитум. Поради
констатирани нередовности на исковата молба, изразяващи се в противоречие между
обстоятелствената част и петитума, с определение от 13.04.2016г. същата е оставена без движение като на Академията на МВР – гр.София е предоставен срок за отстраняване констатираните нередовности. Съобщението е връчено на
19.05.2016г. В указания срок, който изтича на 26.05.2016г. посочените
нередовности не са били отстранени, поради което общата исковата молба следва
да бъде върната. Депозирана е искова молба извън срока, което се установява от
датата, на която е изходирана – 27.05.2016г.
На 08.06.2016г. преписи от искането на
Академията на МВР - гр.София и молбите на ищеца по делото - МВР са
връчени на ответника по делото А. Д.Х.
като му е предоставен седемдневен да
изрази становище по направеното искане за изменение на иска чрез замяна на
ищеца по делото с Академията на МВР -
гр.София.
На 16.06.2016г. е депозирана молба от
ответника, чрез процесуалния му представител Йорданка Атанасова Христова, в
която заявява, че категорично се противопоставя на искането за изменение на
иска, чрез замяна на първоначалния ищец МВР с нов ищец – Академията на МВР,
както и на искането за главно встъпване.
Счита, че делото следва да бъде прекратено. Моли да му бъдат присъдени
направените деловодни разноски.
При тези данни съдът намира, че
предявените искове от МВР срещу ответника са недопустими поради липса на
процесуална легитимация като положителна процесуална предпоставка за надлежното им предявяване. Съгласно чл. 146, ал. 1
ЗМВР (Обн. ДВ, бр. 122/1997) завършилите редовно обучение в
академията са длъжни да служат в министерството за срок не по-малък от 10
години въз основа на подписан договор при приемането им, а при наличието на
предпоставките на ал. 2 на академията се дължат разходите за обучение. Исковите
претенции на МВР се основават на обстоятелството, че ответникът по силата на
договор №4001/29.12.1999г. се е съгласил да бъде обучаван във ВИПОНД – МВР /
сега Академия на МВР/, по определена специалност и след завършване на обучението
си да служи в МВР за срок от 10 години и
поради неспазване на последното, дължи на възстановяване на разходите
направени за обучението. Задължението за служене в МВР и задължението за
връщане на разходите за обучението макар и установени в ЗМВР /отм./, произтичат
от сключения договор и обвързват страните по него. При възникване на
отговорността за връщане на разходите за обучение те се дължат на насрещната
страна по договора или на нейния правоприемник. Материалноправно легитимирана
да предяви иск за разходите по
обучението на неизпълнил задълженията си курсант, относно правоотношения
възникнали при действието на отменения
ЗМВР, е Академията на МВР. В този смисъл
е и практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК- решение №95
от 17.06.2013г. по гр.д. №1387/2012г. III г.о., решение №149 от 08.05.2014г. по гр.д. №3939/2013г.IV г.о.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените
искове са недопустими, поради липса на надлежна страна, поради което съдебното
производство по делото следва да се прекрати.
По
отношение искането на ответника за
разноски: Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт,с който приключва делото в
съответната инстанция съдът се произнася и по искането за разноски.
Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на
другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е
решил делото. Тя възниква при кумулативното наличие на няколко предпоставки:
искане, размерът на разноските да е определен и разноските да са действително
направени.
Съгласно разпоредбата на
чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото, какъвто е конкретния случай.
От материалите по делото се установява, че ответникът е направил разноски в общ
размер на 375.58 лева, както следва:
- по в.гр.д. №529/2011г. по описа на
ШОС сумата 153.98 лева, съставляваща заплатена държавна такса – ответникът е заплатил държавна такса в
размер на 161.58 лева, с постановеното
решение МВР е било осъдено за
заплати на А.Д.Х. разноски в размер на
7.60 лева, за които е бил издаден и изпълнителен лист, поради което тази сума
следва да бъде извадена от заплатената държавна такса в размер на 161.58 лева и
да бъдат присъдени разноски в размер на 153.98 лева;
- по ч.гр.д.№736/2011г. по описа на ВКС сумата от 15 лева, съставляваща заплатена
държавна такса;
- по ч.гр.д.№4971/2014г. по описа на
ВКС сумата от 15 лева, съставляваща
заплатена държавна такса;
- по гр.д.№1146/2015г. по описа на
ВКС сумата от 191.60 лева, съставляваща
заплатена държавна такса;
На ответника не следва да се присъждат
разноски за процесуално представителство, доколкото в производството същият е
бил представляван по пълномощие от своята майка, в това й качество. Няма данни същата да е
адвокат и да е оказвала адвокатска защита.
Не са направени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.
На ответника не се дължат и разноски
за възнаграждение на вещо лице, доколкото по гр.д. №601/2008г. няма данни назначената съдебно – икономическа
експертиза да е била изготвена и да е било
заплатено възнаграждение на вещото лице.
По изложените съображения и на
основание чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на Академията на “МВР, гр.София
исковата молба, с която срещу МВР и А.Д.Х. са предявени осъдителни искове с общ петитум.
ПРЕКРАТЯВА производството по ГД №2638/2015
год. по описа на ШРС.
Връща на ищеца исковата молба, ведно с
приложенията към нея, като по делото следва да бъдат оставени копия от всички
документи.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните
работи на Р България да заплати на А.Д.Х., ЕГН********** сумата от 375.58 лева
/триста седемдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/, съставляваща
направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Шуменски окръжен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: