В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Емилиян Ангелов

при секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 2026 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 510/09.09.2015год. на Директора на Регионална дирекция по гори Шумен , с което на две лица поотделно на основание чл.53 от ЗАНН, чл.86 ал.1 т.2 от Закона за лова и и опазване на дивеча им е наложена глоба в размер на по 2000/две хиляди/ лева, на осн.чл.94 ал.1 от ЗЛОД им е наложено административно наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от по 3/три/ години, на осн.чл.95 ал.1 и 2 от ЗЛОД са им отнети в полза на държавата вещи послужили за извършване на нарушението, както и на осн. чл.91 вр. чл.67 ал.3 от ЗЛОД им е наложена глоба в размер на по 100/сто/ лева. Отделно от това на жалбоподателите И.и С. на осн. чл.55 ал.2 и ал.3 ЗАНН вр. чл.82 изр.1 и 2 вр. чл.121 и чл.122 предл. 3 от ЗЗД им е определено да заплатят солидарно сумата от 318/триста и осемнадесет/ евро и 500/петстотин/ лева. Жалбоподателите молят съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като изцяло незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Редовно призовани за датата на съдебно заседание не се явяват, но изпращат процесуален представител в лицето на адв.К. от АК гр.Разград, който пространно излага съображенията си, поради които счита, че наказателното постановление следва да бъде изцяло отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебно заседание не изпраща процесуален представител, като изпраща становище в телеграфен стил/рязко контрастиращо на обема и съдържанието на наказателното постановление/ с което моли да бъде потвърдено наказателното постановление, като моли изрично неявилите се свидетели да бъдат заличени .

Жалбите са подадени в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което са процесуално допустими и отделно от това напълно основателни.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП № 510/09.09.2015год. на Директора на Регионална дирекция по гори Шумен на И. М.И.на осн.чл.86 ал.1 т.2 от Закона за лова и опазване на дивеча му е наложена глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева, на осн.чл.94 ал.1 от ЗЛОД му е наложено административно наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от 3/три/ години, на осн.чл.95 ал.1 от ЗЛОД му е отнета в полза на държавата ловна гладкоцевна пушка марка ИЖ-58 АМ, № Н 12025, на осн чл.95 ал.2 от ЗЛОД му е отнета в полза на държавата лек автомобил „ВАЗ“ с рег.№РР 0704 АР и на осн. чл.91 вр. чл.67 ал.3 от ЗЛОД му е наложена глоба в размер на 100/сто/ лева. Абсолютно същите наказания са наложени и на С. И. С., които обаче са обособени в пункт II при спазване на останалата пунктуация. Единствената разлика е вида на отнетото оръжие- гладкоцевна пушка „Армсанг“- ловен автомат. Освен това на посочените две лица, вече в пункт III им е определено да заплатят солидарно обезщетения от 318/триста и осемнадесет/ евро и 500/петстотин/ лева. Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на образувано по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН административнонаказателно производство, след като прокурор при ШРП е прекратил наказателно производство и го е изпратил на административнонаказващия орган, но страда от толкова пороци, които го правят незаконосъобразно, поради което съдът ще спомене само някои от тях, предвид тяхната неизчерпаемост. Както по горе бе посочено, обект на проверка от настоящата съдебна инстанция е наказателно постановление №510/2015г., издадено от директора на РДГ Шумен. В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че са образувани три админинстративнонаказателни производства с №№510,511 и 512/2015г., но не става ясно каква е съдбата на останалите две административнонаказателни производства/511 и 512/2015г./, тъй като липсват отбелязвания и доказателства същите да са прекратени или обединени с административнонаказателно производство №510/2015г. Също така неизвестна остава за съда причината, поради която с едно наказателно постановление са наказани две лица, тъй като липсват мотиви и в тази насока. Хронологично първото наказано лице е И. М.И., който е ангажиран с административнонаказателна отговорност по чл.86 ал.1 т.2 от ЗЛОД. Посочената разпоредба предвижда налагане на наказание „глоба“ в размер от 2000 до 5000 лева на лице, който убие или улови едър дивеч, без да притежава редовно заверена членска карта и билет за лов, или с билет за лов и редовно заверена членска карта, но без разрешително за лов или извън определените в него дата, място на ловуване, брой и вид дивеч. Очевидно административнонаказващия орган е имал предвид една определена хипотеза на третото предложение от така цитирания законов текст/не е счел за необходимо да го конкретизира/, тъй като И. притежава редовно заверена членска карта и билет за лов, разрешително издадено по съответния ред за ловуване на едър дивеч/дива свиня/ за дата 23.11.2014г в местността „Балката“ в ловно стопански район Хърсово обл.Разград. Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателя И. е отстрелял дивата свиня на територията на ДЛС „Паламара“, район граничещ с този за който И. имал издадено разрешение, като основното доказателство на което се позовава са слуховите умения на ловния стражар И.Б., който чул два изстрела идващи откъм местността „Жълтия баир“. Само, че същия този свидетел Б. заяви в съдебно заседание , че на 23.11.2014г. чул не два, а пет изстрела идващи откъм 200-300 метра, че не знае къде е било отстреляно дивото прасе, както и че същото е било в землището, попадащо на територията на ловно стопански район Хърсово. Вярно , че на територията на ДЛС „Паламара“ са намерени две гилзи, но този факт ни най-малко може да установи кой и къде е отстрелял дивото прасе. Изхождайки от горното, съдът счита, че събраните доказателства са крайно недостатъчни за да се обоснове извода, че жалбоподателя И. е извършил неправомерно ловуване на територия различна от тази, която му е определена в разрешителното за ловуване, поради което и не следва да носи отговорност по цитирания по горе текст от ЗЛОД. Тъй като наказанията, посочени в пунктовете от 2 до 5 на обжлванато НП, са вследствие от това, че е прието, че жалбоподателя виновно е нарушил чл.86 ал.1 т.2 от ЗЛОД, естествено, че същите следва да бъдат отменени. По отношение на С.И.С., административнонаказващия орган също е приел, че е нарушил чл.86 ал.1 т.2 от ЗЛОД. Парадоксалното е, че административнонаказващия орган изрично е посочил, че С. няма никакво участие в умъртвяването на дивото прасе, но въпреки това му е наложил административно наказание въз основа на споменатата разпоредба, като е разширил правомощията дадени му от законодателя, като е дал дефиниция на понятието „ловуване“ включвайки дейностите вземане, пренасяне, обработване и превозване на убит дивеч. Очевидно е ,че нормотвореца не е сложил знак за тъждественост между действията убиване и улавяне с вземане, пренасяне, обработване и превозване на убит дивеч и абсолютно незаконосъобразно чл.86 ал.1 т.2 от ЗЛОД е приложен по отношение на С.. Последващите наказания също следва да бъдат отменени по причини изложени по горе. Наказателното постановление в пункт III, където са присъдени определени обезщетения също следва да бъде отменено, тъй като те също са последица от незаконосъобразното приложение на чл.86 ал.1 т.2 от ЗЛОД по отношение на лицата Иса и С..

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява явно незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. последно от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №510/09.09.2015год на Директора на Регионална дирекция по гори Шумен

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: