Р Е Ш Е Н И Е
7/5.1.2016г., гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На седми декември 2015
година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа докладваното от
съдията ВАНД № 2091/15г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена
е жалба от ЕТ „К. -Н.Н.“– гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 163949-F173910/17.09.2015г. на зам. директора на ТД на НАП-гр.Варна,
с което на търговеца било наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 700,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.185, ал.1 от ЗДДС. Търговецът-жалбоподател счита, че не е налице
неизпълнение на административно задължение, като привежда и доводи за маловажност
на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител,
който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата
е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: Санкционираното лице стопанисва търговски обект- кафе-аператив
„Баронеса“, находящ се на ул.”Ген.Тотлебен” №47 в гр.Шумен. На 06.08.2015г.
около 11.00 часа свидетелите В.И. и П.А.- инспектори по приходите при ТД на
НАП-гр.Варна посетили заведението с цел –извършване на проверка за спазване на
данъчното законодателство. Същите поръчали за консумация 1бр. кафе- еспресо на
стойност 0,80 лв. и 1бр. сладолед на стойност 1,00 лв., като заплатили в брой
за поръчката. Плащането било прието от св.З.Ю., работеща в обекта като
сервитьор, която обаче не издала фискална касова бележка от въведения в
експлоатация в обекта и работещ ЕКАФП, а само сметка за поръчка със салдо за
плащане 1,80 лв., отпечатана от компютърната система в обекта с програмен
продукт „Д. лайт 3“. Въз основа тези констатации на 07.08.2015г. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за
това, че при заплащане в брой на извършена контролна покупка не е била издадена
фискална касова бележка от сервитьорката в обекта. Актът бил съставен в
присъствието на представляващата ЕТ, бил предявен и подписан без конкретни възражения.
Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени
за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 17.09.2015г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на ЕТ „К. - Н.Н.”
била наложена имуществена санкция в размер на 700,00 лв. за неизпълнение на
административно задължение по чл.3, ал.1 и чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства, а именно-от показанията на свидетелите В.М.И., П.И.А. и С.И.Ф., както и от приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените
свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и
логични, като за съда липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По
делото като свидетел е разпитана и З.Х.Ю., работеща като сервитьор в
заведението. Показанията на посочената свидетелка като цяло кореспондират на
твърденията на проверяващите и не опровергават приетата от съда фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Това
задължение е конкретизирано с чл.25, ал.1 от същата наредба, който задължава
лицата по чл.3, ал.1 да издават фискална касова бележка за всяка извършена
продажба и за всяко плащане в брой. Разпоредбата на чл.25, ал.3 от Наредбата
уточнява, че фискална касова бележка следва да се издава при извършване на плащането, като
едновременно с получаването на
плащането същата следва да бъде предоставена на клиента. С оглед събраните по делото
доказателства и най-вече предвид показанията на свидетелите И. и А., за които, както
беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, съдът приема за
безспорно установено, че за
процесната контролна
покупка не е била издадена такава касова бележка за приетото от сервитьора заплащане в брой. От
съставения протокол за извършена проверка е видно също, че проверяващите са
установили разлика между разчетената касова наличност от фискалното устройство
и фактическата наличност в касата в размер на 2,50 лева, като посочената сума
съвпадала със заплатената стойност на контролната поръчка и предоставеният на
сервитьорката бакшиш. От приложеното по делото копие от касова бележка /л.11/
се установява, че същата е издадена в 11,43 часа- след извършването на
проверката. В показанията си св.З.Ю. заявява, че не е издала своевременно съответен
касов бон, тъй като е била ангажирана с разнасянето на други поръчки, а е
успяла да направи това едва след извършването на проверката. Дори и показанията
на посочената свидетелка да бъдат кредитирани изцяло, същите се явяват без
правно значение. Разпоредбата
на чл.25, ал.3 от Наредбата изисква съответна касова
бележка да се издава при извършване на плащането, като едновременно с получаването на плащането същата следва да бъде предоставена на клиента. От всички събрани по делото
доказателства, включително и от показанията на св.Ю. се установява по несъмнен
начин, че при извършването на плащането на проверяващите не е била издадена
касова бележка и такава не им е била предоставена не само при получаването на
плащането от сервитьора, но и до напускането на местата им в заведението. При това положение съдът намира, че действително е налице неизпълнение на административно
задължение от страна на търговеца-жалбоподател, тъй като по повод извършената
от негово име продажба не е било изпълнено процесното задължение. За
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е без значение
обстоятелството, че св.Ю. е била затруднена от носената от нея табла, поради
което не е издала касова бележка едновременно с плащането. На първо място,
отговорността на едноличните търговци, какъвто е и жалбоподателя, е обективна
/безвиновна/ и наличието или липсата на виновно поведение от страна на
определено физическо лице е правно ирелевантно. На следващо място следва да се
отбележи, че в случая не са били налице някакви изключителни обстоятелства, които
да са направили невъзможно изпълнението на процесното задължение, като св.Ю. е
имала възможността например да отклони плащането до момент, в който да е в
състояние да издаде касова бележка или да организира изпълнението на
задължението си по какъвто и да било друг начин, който обаче да не води до
нарушение на законови изисквания. Без значение е и обстоятелството, че
проверяващите са консумирали поръчаните артикули за кратко време, което според
процесуалния представител на санкционираното лице е ограничило възможността на
св.Ю. да издаде касова бележка. Както беше посочено по-горе, това задължение
следва да бъде изпълнено незабавно и едновременно с приемането на плащане. След
като това задължение не е изпълнено в надлежния момент, е без значение колко
време проверяващите са пребивавали в заведението. По изложените съображения
съдът намира за установено по несъмнен начин наличието на неизпълнение на
административно задължение от страна на търговецът-жалбоподател, за което
същият правилно и законосъобразно е санкциониран с процесното наказателно
постановление.
При извършената служебна
проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият
орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба,
като е наложил наказание по реда на чл.185, ал.1 от ЗДДС, предвиждащ специално наказание за едноличен
търговец, който не издаде фискална касова бележка, какъвто е и процесният
случай.
Не са налице и основания да се
счете, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се
отличава с по-малка тежест от типичните нарушения от този вид. Липсват също
така някакви особени извинителни обстоятелства, които да са довели до процесното
неизпълнение. Последното е формално такова и не е свързано с наличието или
липсата на щета за бюджета, поради което доводите в тази насока следва да бъдат
счетени за неоснователни. Действително, направената контролна поръчка е на
минимална стойност. Задължението за издаване на фискална касова бележка обаче е
установено за всяка отделна продажба, независимо от стойността на закупените
стоки, поради което съдът намира, че конкретната стойност на поръчката е без
правно значение. При това положение липсват основания да се счете, че
процесното неизпълнение се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид,
като не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че
същото е маловажно. Следва да се
отбележи, че в практиката на ШАС са разгледани множество подобни случаи, в
което са извършени контролни покупки на незначителна стойност, но макар че
касационната инстанция е счела, че това обстоятелство обуславя налагането на
наказание в минимален размер, не е бил приложен чл.28 от ЗАНН (Решение№6/2012г.
по КАНД№353/11г.; Решение №214/11г. по КАНД№239/11г. и др.). Да се приеме
обратното би означавало да бъдат задължени контролните органи да правят покупки
на значителна стойност при извършваните проверки, което очевидно би създало
сериозни практически затруднения.
В същото време съдът намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Следвало е да бъдат отчетени тежестта на извършеното нарушение и особено липсата на данни за други нарушения на данъчното законодателство. В тази връзка съдът намира за законосъобразно санкцията да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 500 лева, още повече, че наказващият орган не е изложил конкретни мотиви за определянето на размера на наказанието.
Предвид изложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
Изменя наказателно постановление № 163949-F173910/17.09.2015г. на зам. директора на ТД на НАП-гр.Варна, като намалява размера на наложеното на ЕТ „К. -Н.Н.“– гр.Шумен, ЕИК:201898169, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС, административно наказание „имуществена санкция“ от 700.00 лева на 500.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: