РЕШЕНИЕ

 

25/13.1.2016г., гр.Шумен

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На седемнадесети декември 2015 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

 

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2188/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Б.В.М. *** срещу Наказателно постановление № 14-0869-000789/24.07.2014г. на началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.315, ал.1, т.1, вр. с чл.249, т.1 от Кодекса за застраховането. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта, но привежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения. Поради това същият моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 21.07.2014г. около 03,40 часа, жалбоподателят пътувал в собствения си лек автомобил марка „Пежо 307 СВ” с ДК№ Н 1937 ВВ, управляван от друго лице, по улиците на гр.Шумен. В района на кръстовището на бул.“Велики Преслав“ и бул.“Славянски“ автомобилът бил спрян за проверка от служители на сектор „ПП“ при ОДМВР-гр.Шумен, които поискали да им бъде представена полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност” за посочения автомобил, но жалбоподателят не представил валидна такава. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на Б.М. за това, че в качеството си на собственик на лек автомобил не е изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” за моторното превозно средство, валидна към датата на проверката. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани до 24.07.2014г., когато било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 400,00 лв. за извършено нарушение чл.259, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите И.Х.И. и И.Ц.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата са категорични, че нито водачът, нито жалбоподателят са представи валидна полица за сключена застраховка, както и че при извършената проверка по електронен път е установено, че за автомобила към датата и часа на проверката не е имало действащ договор за такава застраховка. От приложената по делото разпечатка на Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в Гаранционен фонд е видно, че на 17.07.2014г. е изтекъл срокът на валидност на наличната застраховка по отношение процесния автомобил, като нова такава е сключена на 21.07.2014г. в 11,37ч.-след часа на проверката.

 При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата в гр.Шумен жалбоподателят е пътувал в лек автомобил, във връзка с чието притежаване и използване не е бил сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. От приложената по делото справка от АИС „КАТ“ се установява, че процесният автомобил е бил собственост на жалбоподателя към момента на проверката, а и понастоящем. Според разпоредбата на чл.249, т.1 от КЗ застраховката “гражданска отговорност на автомобилистите” е задължителна, а чл.259, ал.1 от с.к. от своя страна установява задължение за сключване на договор за такава застраховка за всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. Доколкото санкционираното лице несъмнено не е било изпълнило това свое задължение, съдът намира, че същото действително е извършило процесното административно нарушение, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Санкцията също така е определена правилно и законосъобразно, на основание чл.315, ал.1 от КЗ, предвиждащ специално наказание за лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка, какъвто е и процесният случай. Същата е определена правилно, в минималния размер, предвиден в чл.315, ал.1 от КЗ, а именно 400 лева, като са отчетени особеностите на случая. 

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Неправилно е тълкуването в жалбата, че по силата на чл.43, ал.1 от ЗАНН се изисква акта да е съставен в присъствието на повече от един свидетел. Цитираната норма изисква акта да бъде подписан от поне един свидетел, но не поставя никакви изисквания към броя на свидетелите при съставянето му. Не представлява съществено процесуално нарушение и непосочването на всички лични данни на свидетеля, доколкото това не е довело до затруднения при неговото идентифициране. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Действително, съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено преди изтичането на тридневния срок за депозиране на възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като е налице съдебна практика, приемаща, че порок от този вид е особено съществен. В Решение №190/13.10.2015г.  по КАНД№173/15г., постановено във връзка с процесната жалба обаче се приема изрично, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като макар и М. да не е депозирал възражения срещу съставения му акт, същият е представил полица за сключена застраховка гражданска отговорност и следователно е упражнил правото си на защита, като преди издаването на НП е представил писмени доказателства. В цитираното решение се изтъква също, че преценката дали едно нарушение е съществено или не се извършва за всеки отделен случай. Това становище се споделя и от настоящия състав, тъй като действително не са налице основания да се приеме, че процесуалните права на санкционираното лице са били накърнени в съществена степен. Следва да се отбележи също, че в редица решения на ШАС се приема, че неспазването на предвидения срок за възражения не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, тъй като заинтересуваното лице е имало възможност да направи всички свои възражения по обективираните в акта констатации и пред съда. В този смисъл са решенията по адм. дело №140 по описа за 2015 г, по адм. дело № 139 по описа за 2015г. и др.

 Предвид гореизложеното съдът приема, че искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление следва да бъде оставено без уважение, тъй като липсват основания за това. Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Не представлява такова основание обстоятелството, че валидността на застраховката е била изтекла сравнително наскоро преди датата на нарушението, както и че нова такава е била сключена още на тази дата, тъй като е видно, че сключването на нов договор за съответната застраховка е било обусловено от извършената проверка и съставеният АУАН, а не е предприето по инициатива на санкционираното лице, преди констатирането на нарушението. Следва да се отбележи, че това обстоятелство е било отчетено като смекчаващо такова от административнонаказващия орган, който е наложил наказание в минималния размер, предвиден в закона.

Предвид изложеното  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

Потвърждава изцяло наказателно постановление № 14-0869-000789/24.07.2014г. на началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Шумен, с което на Б.В.М. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400.00 лева, като законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: