Р Е Ш Е Н И Е

 

№8/5.1.2016г., гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, І състав

На осми декември 2015 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                 Председател: Емилиян Ангелов

Секретар: В.С.

 

като разгледа докладваното от съдията ВНАХД № 2230/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „М.Ф.”-ЕООД-гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 163977-F169411/17.09.2015г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.355, ал.1 от КСО. Жалбоподателят счита, че не е налице неизпълнение на административно задължение, като привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от процесуален представител в лицето на адв.Р. от ШАК, който поддържа депозираната жалба. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател развивало търговска дейност в обект-шивашки цех, намиращ се на адрес: гр.Шумен, бул.”Симеон Велики” №10А. За осъществяване на своята дейност същото наело по трудов договор определен брой работници и служители, сред които и лицето З.С.Ф.. До 25.06.2015г. дружеството не подало изискуемата от закона Декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице” за м.май 2015г. по отношение посоченото лице. На 26.06.2015г. от В.Р.А.-инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна била извършена проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство от страна на дружеството, при която изложените обстоятелства били установени. На същата дата дружеството подало съответната декларация за посочената служителка. Във връзка с тези констатации на 01.07.2015г. проверяващият съставил акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че в качеството си на работодател и осигурител не е изпълнило задължението си да подаде Декларация №1 „Данни за осигуреното лице” за лицето З.Ф., за м.05/2015г. в законоустановения срок. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 17.09.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на М.Ф.”-ЕООД -гр.Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500.00 лв. за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.1 и ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.Р.А. и М.Т.Г./служител в наказаното дружество/ , както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Дружеството-жалбоподател има качеството „осигурител” по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО. Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и т.н. -поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица, подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от осигурителите е посочен в чл.3, ал.1, т.1, б.”а” от Наредбата, а именно- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В жалбата се твърди, че работните заплати за м.май 2015г. са били начислени на 26.06.2015г. В приложената по делото Справка за задълженията на осигурител по Декларация обр.6  също е отразено, че датата на изплащане/ начисляване на трудовите възнаграждения за посочения месец е 26.06.2015г. -след 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят данните. По делото от страна на наказващия орган не са представени доказателства, че възнагражденията са били начислени или изплатени на дата, различна от декларираната. При това положение следва да се приеме, че срокът за подаване на Декларация обр.1 за м.05.2015г. е бил до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението- в случая- до края на м.юни 2015г. От изложеното е видно, че законоустановеният срок за подаване на процесната декларация е бил спазен и следователно не е налице твърдяното от наказващия орган неизпълнение на административно задължение. Това становище е възприето и от ШАС в решението по КАНД№326/14г., касаещо аналогичен случай. Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и незаконосъобразно, тъй като санкционираното лице не е осъществило вмененото му неизпълнение на административно задължение. Поради това жалбата следва да бъде уважена, а обжалваното наказателно постановление - да бъде отменено изцяло.

За изчерпателност съдът намира за необходимо да посочи, че дори и да се счете, че е налице твърдяното неизпълнение на административно задължение, то същото би се явило маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено за първи път. Приема се също така, че се касае за закъснение от само един ден. При това положение, дори и да е счел, че законоустановеният срок не е бил спазен, административнонаказващият орган е следвало само да предупреди дружеството по реда на посочената разпоредба, без да му налага административно наказание.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

 

                                            Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 163977-F169411/17.09.2015г. на Директора на Офис Шумен при ТД на НАП –Варна.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: